Сърдечни шумове и други сърдечни звуци МКБ R01

При прослушване на сърдечни шумове и други сърдечни звуци със стетоскоп или аускултация на сърце, се чуват сърдечни тонове, сърдечни шумове, а също така се определя сърдечната честота и ритъма.

Аускултацията на сърцето се извършва в легнало, седнало и право положение в зависимост от нуждите. Дишането трябва да бъде спокойно. В някои случаи е необходимо аускултацията да се извърши след физическо натоварване.

Нормалната сърдечна честота е между 60 и 100 удара в минута. Ускоряването на сърдечната дейност над 100 удава в минута се нарича тахикардия, а забавянето под 60 удара – брадикардия. При здрав човек сърдечния ритъм е правилен. При нарушения на този правилен ритъм се развива аритмия.

Сърдечните шумове са едно от най-често срещаните явления при сърдечно болните. Характерни са за много сърдечни заболявания, при които има органични нарушения, така и при неорганичните.

Различни заболявания и състояния могат да доведат до развитие на сърдечни шумове и други сърдечни звуци. Като най-чести причини се посочват:

• Аортна (клапна) инсуфициенция
• Митрална (клапна) инсуфициенция
• Аортна (клапна) стеноза
• Митрална стеноза
• Перикардит

Аортна (клапна) инсуфициенция е заболяване, характеризиращо се с непълно затваряне на аортната клапа, при което част от преминалата кръв се връща обратно в лявата камера. Това връщане се нарича регургитация. По време на диастола при регургитация камерата се пълни физиологично с кръв от предсърдието, но и патологияно от върната кръв от аортата. Аортната инсуфициенция води до хемодинамични нарушения-разширяване на лява камера и промени в артериалното кръвно налягане.

При митрална (клапна) инсуфициенция част от преминалата кръв от лявото предсърдие към лявата камера се връща обратно по време на систола. Това се дължи на недостатъчност в клапния апарат.

При аортна (клапна) стеноза се наблюдава стесние на клапния апарат, при което кръвта не може да премине пълноценно през аортата. Повишава се ударната работа и вътрекамерното налягане. Това води до задебеляване и уголемяване на стената на лявата камера.

Митрална стеноза се характеризира с стеснение на митралната клапа. Нарушава се преминаването на кръвта от лявото предсърдие към лявата камера. Намалява обемът на камерното пълнене с последващ намален систолен обем и притокът на кръв към органите и тъканите.

Перикардит е възпаление на перикарда, дължащо се на инфекциозни или неинфекциозни причинители. Перикардитът протича остро, подостро или хронично. Различава се сух и ексудативен перикардит.

Към етиологията на сърдечни шумове и други сърдечни звуци спада и ревматизъм със засягане на сърцето. Ревматизмът е възпалително заболяване резултат на имунна реакция към А на ß-хемолитични стрептококи. Засяга се сърцето, ставите и нервната система.

След определяне на сърдечната честота и ритъм трябва да се оцени състоянието на сърдечните тонове.  Нормално се чуват два, а понякога и три тона при млади лица под 30 години. Трябва да се определи кой е първи и кой е втори тон, има ли промяна в силата и продължителността им, чуват ли се допълнителни тонове. Първия тон се образува от затварянето на митралната и трикуспидалната клапа, и от трептенето на мускулатурата на камерите. Нормално първи тон е по-слаб, по-нисък и по-продължителен, а втория е по-ясен и по-къс. Различаването на първи от втори тон се извършва по следния начин: първия тон е по-продължителен от втория, разстоянието между първия и втория тон е по-малко от разстоянието между втория и първия тон и на аускултаторното място на митралната и трикуспидалната клапа  първия тон е по-силен от втория, а на мястото на аортата и белодробната артерия обратно -  втория е по-силен от първия.

В областта на сърцето мога да се чуят различни видове шумове. Най-общо се делят на кардиални, екстракардиални, перикардни и сърдечни шумове от аортата, коронарните съдове, белодробната артерия. Кардиалните сърдечни шумове биват органични и неорганични. Органичните биват от сърдечните клапи и от миокарда. При неорганичните липсва засягане на клапите и миокарда. Перикардните сърдечни шумове биват: перикардно плискане и перикардно триене. Ектракардиалните сърдечни шумове  биват кардиопулмонални, прекардиални крепитации, плевро-перикардно триене.

Клапните сърдечни тонове се получават при преминаване на кръвта през абнормно стеснение или разширено място на клапите. При стеснение клапите не се отварят добре, т.е налице е стеноза. В други случаи сърдечните клапи не се затварят добре, при което е налице недостатъчност или инсуфициенция на клапния апарат.

Сърдечните шумове при стеснени клапи се обясняват от физическа гледна точна по следния начин: ако тръба, през която тече течност бъде стеснена в дадена област, то пред и след тази област се получават вихрови движения. Те стават причина за неправилно трептене на стените на тръбата или в частност на миокарда на сърцето, което води до поява на различни сърдечни шумове.

Всеки сърдечен шум се оценя по както следва:

• Определя се фазата, в която се чува – систола или диастола
• Определя се мястото на най-ясно чуване, силата и динамиката в дадена фаза
• Продължителността на шума
• Тембъра

В зависимост от фазата, в която се чуват сърдечните шумове биват: систолични и диастолични. Систоличните шумове на аускултаторното място на митралната и трикуспидалната клапа се дължи на неспособност на съответните клапи да се затварят. Систоличните шумове на аускултаторните места на аортната и пулмоналната клапа се дължи на неспособност на сътветните клапи да се отварят достатъчно широко

Съществуват и т.нар съдови шумове. Те се чуват в двете вази на сърдечния цикъл: систола и диастола. Образуват се върху артерио-венозни фистули, върху отворен Боталов проток във второ ляво междуребрие.

Основен метод за диагностиката на сърдечни шумове и други звуци е аускултацията.  Спомагателни изследвания могат да бъдат перкисия – фремисман.

Силата на сърдечните шумове се разглежда в шест степенна скала:

• 1 степен -  много слаб шум, който едва се чува. Често може да се пропусне;
• 2 степен -  тих слаб шум, при аускултация винаги се установява;
• 3 степен - средно умерено изразен шум, който при аускултация винаги се чува;
• 4 степен – изразен силен шум, който много добре се чува;
• 5 степен – много добре изразен силен шум;
• 6 степен – силен груб шум.

Лечението на сърдечните шумове се състои в установяване на етиологичната и патогенетичната причина за появата им, назначаване на медикаменти, водещи до подобряване на циркулацията в проблемните зони, при необходимост прибягване до инвазивни манипулации и оперативно лечение.