Митрална стеноза МКБ I05.0

Стеснение на отвора на митралната клапа на сърцето, разположена между лявото предсърдие и лявата камера, се нарича митрална стеноза.

Митралната стеноза води до затруднено преминаване на кръвта от лявото предсърдие към лявата камера. Нормално площта на митралния клапен отвор е 4 до 6 см². За стеноза се говори когато тази площ намалее под 3 см².

Съществуват три степени на митрална стеноза:

• лека степен - при площ на митралния клапен отвор от 3 до 2.5 см²;

• средно-тежка степен - при площ на митралния клапен отвор от 2.5 до 1 см²;

• тежка степен - при площ на митралния клапен отвор под 1 см².

Основната причина за настъпване на митрална стеноза е прекаран в миналото ревматизъм. Изключително рядко може да се дължи на друго заболяване като:

• инфекциозен ендокардит;

• системен лупус;

• калциноза на митралния клапен пръстен и др.

Патофизиологично стеснението на отвора на митралната клапа води до затруднено пълнене на лявата камера и увеличени кръвен обем и налягане в лявото предсърдие. Поради затрудненото пълнене на лявата камера е намалено количеството кръв, което попада в нея и това води съответно до намален приток на кръв към органите и тъканите. Намален е обемът кръв, която се изтласква по време на систола (съкращение на сърдечната мускулатура).

От друга страна повишеното налягане в лявото предсърдие води до повишено налягане в белодробните вени, белодробните капиляри и белодробната артерия. Възниква ляво предсърдна и белодробна хипертония с последващо развитие на белодробен застой и оток. С напредване на процеса настъпва обемно и тензионно обременяване на дясната камера. Тя започва да изтласква кръв срещу по-голямо съпротивление, вследствие на което задебелява и се разширява. Това от своя страна води до развитие на десностранна сърдечна недостатъчност.

Клиничната картина на митралната стеноза се характеризира с това, че първите прояви на заболяването се появяват при физически усилия и се изразяват в:

• обща слабост;

• виене на свят;

• задух;

• сърцебиене.

При тежка митрална стеноза се наблюдават признаци на белодробен застой - суха дразнеща кашлица и пристъпен задух, особено вечер и нощем, който кара болните да седнат в леглото, за да облекчат дишането.

С напредване на процеса се изявява картината на белодробен оток:

• силен задух;

• кашлица с отеляне на розови, пенести, храчки;

• болка зад гръдната кост.

При развитие и на десностранна сърдечна недостатъчност задухът става постоянен и се изявава при покой. Болните са уплашени, силно отпаднали. Наблюдава се цианоза по лигавиците с типично синкаво-червено оцветяване по бузите. Пациентите са с подути шийни вени и отоци по долните крайници.

Диагнозата на митралната стеноза се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания. Извършва се физикален и инструментален преглед.

От физикалния преглед при аускултация (преслушване) на сърцето се установява патологична шумова находка, която се дължи на преминаването и завихрянето на кръвта през стеснения клапен отвор, трептенето на патологично променените платна и др. Основните аускултаторни белези на заболяването са:

• усилен първи тон;

• пресистоличен шум;

• диастолен шум;

• тон на отваряне на митралната клапа.

От голямо значение за диагнозата са данните от някои инструментални изследвания:

• ЕКГ;

• ехокардиография.

Чрез ехокардиографското изследване се получават данни за степента на стенозата, състоянието на кръвотока през стеснената клапа, размерите и дебелината на стените на предсърдията и камерите и др. Рентгенографията на белия дроб показва промените, които настъпват при развитието на белодробен застой.

Лечението на митралната стеноза е консервативно и оперативно.

Консервативното лечение включва:

• ограничаване на физическата активност;
• профилактика и лечение на ревматичните рецидиви;
• прилагане на антибиотици за лечение на инфекциозния ендокардит (при наличието на такъв).

Белодробният застой се повлиява добре от приложението на диуретици. При поява на предсърдно мъждене е подходяща употребата на дигиталисови гликозиди и др.

Оперативното лечение се състои основно от три оперативни метода:

• комисуротомия при затворено сърце;

• комисуротомия при отворено сърце;

• клапно протезиране с механична или биологична протеза.

Показанията за оперативно лечение са:

• тежка степен на стеноза;

• силно ограничен физически капацитет;

• значителна белодробна хипертония;

• прояви на системен емболизъм, при пациенти с професии, изискващи значително физическо напрежение или жени, на които предстои бременност и раждане.