Белодробна инфундибуларна стеноза МКБ Q24.3

Белодробната инфундибуларна стеноза е свързана с обструкция на изходния поток на десния вентрикул в самата дясна камера. Белодробна инфундибуларна стеноза рядко е изолирано явление.

Хемодинамичните последствия от обструкцията се изразяват в повишено налягане в кухината на десния вентрикул. Степента на повишаване на налягането зависи от степента на обструкция. Когато е тежка, систолното налягане на десния вентрикул може да превиши това на левия. Това повишено налягане е ограничено в частта близо до инфундибулума. Развива се реактивна хипертрофия.

Елевацията на теледиастолното налягане и намаления комплайънс на десния вентрикул с последвалата хипертрофия, водят до повишено налягане в дясното предсърдие и дилатацията му. Изисква се по-голямо налягане за напълване на вентрикула и релативните налягания на дясното и лявото предсърдие могат да се обърнат, което благоприятства персистирането на foramen ovale и дясно-ляв шънт. Развива се цианоза.

При новородени с тежка белодробна инфундибуларна стеноза, белодробния кръвоток зависи от персистирането на ductus arteriosus. Десният вентрикул развива хипертрофия и поддържа сърдечния дебит до много напреднал стадий. С физическо натоварване, изискванията за сърдечния дебит се повишават и налягането в десния вентрикул нараства пропорционално, докато превиши капацитета на мускула на дясната камера.

Пропорционално с дяснокамерната хипертензия се развиват деформация и малфункция на левия вентрикул, но те имат малко практическо значение, поради факта, че се подобряват при облекчаване на дяснокамерната хипертензия.