Остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена МКБ I21.1

Сърдечно-съдово заболяване, което се характеризира с развитие на исхемия и некроза на кардиомиоцитите (клетките на сърцето), се нарича остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена.

Сърцето се кръвоснабдява чрез артериални кръвонисни съдове, наречени коронарни артерии. Поради различни етиологични фактори лумена на коронарните артерии се запушва - частично или изцяло. При запушване на коронарните съдове изцяло настъпва процес на остра исхемия на сърдечната тъкан - кардиомиоцитите изпадат в състояние на липса на хранителни вещества и кислород. При по-продължително време в състояние на исхемия, настъпва некроза (смърт) на кардиомиоцитие, а състоянието се нарича остър трансмурален инфаркт на миокарда. Трансмурален е защото от некрозата се засягат и трите слоя на сърцето - ендокард, миокард и епикард.

В зависимост от разположението на острия трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена, се различават следните подгрупи на заболяването:

• на диафрагмалната стена;

• долен (на долната стена);

• долно-латерален;

• долно-заден.

Причина за развитието на заболяването остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена може да бъде:

• атеросклероза - натрупване на холестеролови отлагания по вътрешната повърхност на стените на коронарните кръвоносни съдове;

• холестеролови плаки;

• високи нива на холестерол в кръвта;

• захарен диабет;

• артериална хипертония - повишено артериално кръвно налягане;

• някои рискови фактори и вредни навици - тютюнопушене, неправилно хранене с предимо богати на животински мазнини храни, предразполагащи към затлъстяване и наднормено тегло, липса на физическа активност;

• емоционален стрес.

Клиничната картина при остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена се изявява в сърдечен пристъп със силна и продължителна болка в областта на гърдите. Болката продължава повече от 30 минути и се разпространява към лявото рамо, назад към лопатката, лявата ръка до върха на пръстите. При някои пациенти болката се разпространява и към долната челюст. Болката е придружена с изпотяване, силно главоболие и скованост, гадене или повръщане.

Диагноза на заболяването остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания, физикален и инструментален преглед. Физикалният преглед се състои от оглед, палпация, аускултация (преслушване на сърцето) и перкусия. По-важни за поставяне на диагнозата са резултатите от проведените инструментални и лабораторни изследвания.

Инструменталните изследвания са:

• електрокардиограма;

• ехокардиография;

• коронарна ангиография - визуализира локализацията на запушването на съответния коронарен кръвоносен съд;

• рентгеногрфия.

По-важна от които е електрокардиограмата, коята дава информация за наличие и локализация на исхемия и некроза с промяна на вълни, сегменти и комплекси.

Лабораторните изследвания, които имат значение за правилното поставяне на диагнозата са:

• изследване на сърдечните ензими - наблюдава се повишаване на креатинин киназата, която се освобождава от мембраната на кардиомиоцитите след тяхното разрушаване;

• повишени над нормата за около седмица са и стойностите на тропонина в първите часове (6-8 часа) след сърдечния пристъп.

Лечението на острия трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена зависи от данните от коронарната ангиография. Терапията на заболяването може да бъде:

• медикаментозна;

• ангиопластика;

• поставяне на стент;

• поставяне на байпас.

Лечението на острия трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена се определя и от тежестта на клиничните симптоми и оплакванията на пациента.