Други и неуточнени аномалии на сърдечния ритъм

от 17 дек 2011г., обновено на 08 дек 2022г.

Други и неуточнени аномалии на сърдечния ритъм се изразяват с аритмии, които могат да се дължат на нарушено генериране на възбудените импулси (повишена автоматия, ранна следдеполяризация), нарушено провеждане на вече образувани електрически импулси или на комбинация от двете нарушения.

В основата на тези електрически феномени стоят промени (органични или физиологични) в транспорта на йонните потоци от двете страни на клетъчната мембрана, а също и в скоростта на провеждане на акционния потенциал между сърдечните клетки.

Аритмии, базирани на повишена автоматия или повишена реактивност (тригериране).

При тези аритмии основният водач на сърдечния ритъм е огнище извън възбудно — проводната система на сърцето (екстрасистолия, парасистолия). Това огнище вследствие на различни етиологични причини:

хиперсимпатикотония
исхемична болест
възпаление
цикатризация
диселектролитемия

Това акционно огнище има честота на активиране, по-висока от тази на сино — атриалния възел. Това по-ранно активиране може да се дължи на възникване на спонтанна диастолна следдеполяризация (ранна и късна). Класически пример за ранна следдеполяризация (абнормена деполяризация по време на фаза 2 или 3 преди нормалната реполяризация да е завършила) е КТ тип torsades de pointes, а за късна следдеполяризация (анормална деполяризация по време на фаза 4 след завършване на реполяризацията) — камерните аритмии при дигиталисова интоксикация. Повишена реактивност може да се дължи на:

удължени акционни потенциали
хипокалиемия
хипомагниезимия
неправилен медикаментозен прием

Аритмии, базирани на промени в проводимостта при re-entry механизъма (движение на един единствен електричен импулс в кръг).

Аритмиите в този електрофизиологичен модел се генерират в участъци от проводната система на сърцето, където са налице анатомични разклонения или повторни съединения. Re-entry кръг може да се оформи както на малка площ в миокарда (микро- или локално re-entry), а така също и между предсърдията и камерите (макро- или глобално re-entry).

За възникване на re-entry механизъм са необходими следните условия:

разклонение на проводната система с нормален и абнормен път на провеждане
абнормен път с еднопосочен блок
критично синхронизиране на скороста на импулса, идващ по нормалния път, който се определя от дължината на ефективния рефрактерен период

Към други и неуточнени аномалии на сърдечния ритъм се причислват:

бигемия
бигеминален пулс
съчетан ритъм
галопен ритъм
тригерен ритъм
алтерниращ пулс

Бигемия е вид аритмия, при която се редуват една нормална систола от екстрасистола. Чрез термина нормална систола се описва електрически импулс, чието начало е от синусовия възел (SA), преминава през пресърдията, атривентрикуларния възел (AV) и автоматизира мускулатуата на камерите. При бигемия този нормален ритъм се последва от преждевременен импулс.

Етиологията на бигемия включва:

емоционални състояния (напрежение, стрес, уплаха)
физическо претоварване
прием на стимуланти
кофеин
никотинови продукти
сърдечно — съдови заболявания
неправилен прием на диуретици — може да наруши нивата на калий и магнезий в нормалния ход на хипертонично лечение и да предизвика екстрасистоли

Диагностицират се чрез ехокардиография.

Рискови състояния при бигемия са синкоп и внезапна сърдечна смърт.

Бигеминален пулс е аномалия, характеризираща се с два последователни сърдечни удара, последвани от сърдечна пауза. Бигениланият пулс може да е резултат от:

хипертрофична болест на сърцето
електролитен дисбаланс
при неправилен прием на медикаменти от групата на бета — блокери, дигиталис
миокарден инфаркт
инфекциозни заболявания на сърцето

Белигнения пулс от алтериращия се различава при аускултация

Съчетан ритъм представлява аномалия, при която сърдечните удари се изразяват в цикъл, при който два последователни сърдечни удара, с еднаква честота, се последват от два нови екстрасистолни удара. Съчетаният ритъм се разглежда като вид бигемия.

Нормалните сърдечни тона са два. Първият е с произход от затварянето на трикуспиталните клапи в началото на систолата. Вторият тон се генерира от затварянето на аортната и пулмоналната клапа в края на систолата. Наличието на трети и четвърти тон се определя како галопен ритъм.

Третият сърдечен тон (S3) се появява в началото на диастола по време на бързото спиране на камерно пълнене, резултат от трептенията на камерната стена. Четвърти сърдечен тон (S4) се нарича още предсърден тон. Дължи се на трептения по време на предсърдната систола. За разлика от нормалните сърдечни тонове, трети тон не се генерира от клапите. Трети галопен тон е с физиологична находка при спортисти. Но при възрастни и физически неактивни хора може да е патологична находка на:

Четвъртият сърдечен тон (S4) е нискочестотен. При обикновена аускултация трудно се установява. Нормален е при малки деца и спортисти. Но при неактивни хора и възрастни, може да е патологична находка.

Тригерен ритъм – представлява анормален троен ритъм, характеризиращ се с триадата един синусов ритъм и две екстрасистоли. Тригерната активност е вид ритъмно нарушение, което възниква при анормални колебания на мембранния потенциал. Тези колебания (постдеполяризации) могат да възникнат по време или след една нормална поляризация. Патофизологичноте изменения водещи до ритъмното нарушения са: