Внезапна сърдечна смърт, описана така МКБ I46.1

Под внезапна сърдечна смърт се разбира сърдечна смърт- внезапна загуба на съзнание (при отсъствие на явна несърдечна причина за смърт), която се развива в рамките на 1 час след началото на симптомите при пациенти без установено сърдечно заболяване, при което смъртта е неочаквана.

Внезапна сърдечна смърт е неразривно свързана с понятието сърдечен арест, представляващ спиране на механичната дейност на сърцето, потвърдено от липсата на доловим пулс, липсата на съзнание и дишане или евентуално агонални дихателни движения. ВСС се развива в рамките на 1 час от лечението на симптомите.

Честотата на внезапната сърдечна смърт е 0,01-0,02 % годишно, като с напредване на възрастта тя се изравнява при двата пола. След 70-годишна възраст честотата й е 4100 на 100 000 души. Най-честите ритъмно - проводни нарушения са камерната тахикардия, камерното мъждене и екстремната брадикардия.

Исхемичната болест на сърцето е най-честата причина за ВСС. Други структурни сърдечни заболявания, при които има повишен риск за ВСС, са: идиопатична дилатативна кардиомиопатия, хипертрофична кардиомиопатия, аритмогенна дисплазия на дясната камера, миокардити, амилоидоза, саркоидоза и др. ВСС може да се получи и при тежки нарушения на йонния баланс (най-вече хипо - или хиперкалиемия), или при прием на медикаменти, които удължават QT - интервала (хинидин, соталол).

Патофизиологично ВСС може да се разглежда като взаимовръзка между структурни нарушения в сърцето и преходни функционални разстройства, и специфични електрофизиологични прояви, отговорни за настъпване на фатални аритмии.

Лечението на внезапна сърдечна смърт се изразява в провеждане на кардиопулмонална ресуситация.