Изследване на триглицериди и холестерол

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Изследване на триглицериди и холестерол (triglycerides and cholesterol) е тест, известен още като мастен профил, липиден профил и липиден панел, с помощта на който се определя нивото на тези липиди в кръвта.

Липидите (мазнините) са органични съединения, неразтворими във вода, които изпълняват много важни биологични функции — те участват в изграждането на клетъчната мембрана и служат като източник на енергия.

Холестеролът (известен преди като холестерин) и триглицеридите се транспортират в кръвта, свързани с протеини (белтъци), наречени аполипопротеини. Този разтворим комплекс "липиди-протеин" се нарича липопротеин. Липопротеините съдържат комбинация от протеини, холестерол, триглицериди и фосфолипидни молекули.
Липопротеините, изследвани с липидния профил, се класифицират според своята плътност на:

1. липопротеини с висока плътност (high-density lipoproteins — HDL);
2. липопротеини с ниска плътност (low-density lipoproteins — LDL);
3. липопротеини с много ниска плътност (very low-density lipoproteins — VLDL);

По-голямата част от холестерола, необходим за различните функции на организма, се синтезира в клетките (основно черен дроб), но известно количество холестерол може да се приеме и с храната.

Прекомерният прием на храни с високо съдържание на наситени мазнини и транс ненаситени мазнини (транс-мазнини) или наследствена предразположеност може да доведе до високи нива на холестерола в кръвта.
Този излишен холестерол може да се отложи под формата на плаки (атеросклеротични, атероматозни плаки) по стените на кръвоносните съдове. Нарастването на плаките води до втвърдяване на артериите (атеросклероза).
Плаките от своя страна могат да стеснят или в крайна сметка да блокират (запушат) лумена (просвета) на кръвоносните съдове, което увеличава риска за развитие на здравословен проблем, включително инфаркт или инсулт.

Атеросклерозата е основна причина в световен мащаб за развитие на исхемична болест на сърцето - ИБС (коронарна болест на сърцето, КБС).

Високи нива на триглицеридите в кръвта също се свързва с повишен риск от развитие на сърдечносъдово заболяване.

Ето защо проследяване (мониторинг) и поддържане на оптимални нива на липидите в кръвта е от голямо значение за здравословното състояние на човек.

Липидният профил обикновено включва изследване на:

Общ (тотален) холестерол

Чрез този тест се измерва цялото количество холестерол в кръвта.

В миналото познат като холестерин, холестеролът е важен компонент в състава на клетъчните мембрани.
Освен това холестеролът представлява прекурсор за синтеза на стероидни хормони, жлъчни киселини и витамин D. Холестеролът се произвежда основно от клетките на черния дроб (хепатоцити).

Повишените нива на холестерол в кръвта са рисков фактор за развитието на атеросклероза, което от своя страна повишава риска от развитие на инфаркт на миокарда или инсулт.

Всеки 1% понижаване на общия холестерол е свързано с 3% понижаване на смъртността вследствие атеросклеротични изменения, а честотата на миокардния инфаркт намалява с 20%.
Това определя голямото значение от изследването на холестерола при оценка на риска от сърдечносъдов инцидент.

Общият холестерол включва стойностите както на HDL холестерола, така и на LDL холестерола.

Холестерол в липопротеини с висока плътност (High-density lipoprotein cholesterol, HDL-C)

Чрез този тест се определя количеството на холестерола в липопротеините с висока плътност (HDL).

HDL холестеролът е известен още и като "добър холестерол", защото се свързва с излишния холестерол в кръвта и го транспортира отново до черния дроб, където се преработва.
Високите нива на HDL-холестерола са свързани с по-нисък риск от развитие на атеросклероза и съдови нарушения (инфаркт или инсулт).

Холестерол в липопротеини с ниска плътност (Low-density lipoprotein cholesterol, LDL-C)

Чрез този тест се изчислява количеството холестерол в липопротеините с ниска плътност (LDL).

LDL-C обикновено не се измерва директно, а се изчислява от резултатите на другите показатели на липидния профил — общ холестерол, HDL холестерол и триглицериди.

LDL холестеролът обратно на HDL транспортира холестерола от черния дроб до всички тъкани и органи на тялото.

LDL холестеролът е познат още и като "лош холестерол", тъй като, когато нивата на LDL холестерола са високи, излишният холестерол се отлага по стените на кръвоносните съдове, което може да доведе до развитието на атеросклероза, а това е рисков фактор за развитието на инфаркт или инсулт.

Триглицериди (Triglycerides)

Този тест измерва нивото на триглицеридите във всички липопротеинови частици.

Триглицеридите са вид липиди (мазнини), които тялото използва като източник на енергия.

Триглицеридите, които се синтезират в черния дроб, се транспортират в кръвта от липопротеините с много ниска плътност (very low-density lipoproteins, VLDL) и се използват предимно за задоволяване на енергийните нужди на организма.
Триглицеридите, постъпващи с храната, се транспортират от хиломикрони и основната им функция е като енергиен резерв, отлагайки се в мастните депа.

Кръвта нормално съдържа минимални количества триглицериди.
След хранене организмът преобразува калориите, от които не се нуждае, в триглицериди, които се складират в мастните клетки.
Наднорменото тегло, диабетът, прекомерната консумация на захар или алкохол, тютюнопушенето, заседналият начин на живот са фактори, свързани с високи нива на триглицериди в кръвта.

Повишеното ниво на триглицериди е рисков фактор за развитие на панкреатит, диабет и атеросклероза.

Липидният профил може да предостави информация и за други показатели.

Техните стойности се изчисляват на базата на резултатите от тестовете, посочени по-горе:

Липопротеини с много ниска плътност (Very low-density lipoprotein cholesterol, VLDL)

Тези липопротеини съдържат много малко количество протеини.
VLDL се произвеждат в черния дроб, като основната им функция е транспорт на триглицеридите, синтезирани в черния дроб, до тъканите.

Високи нива на VLDL могат да доведат до отлагане на холестерол по стените на кръвоносните съдове, а това увеличава риска от развитие на инфаркт или инсулт.

Съотношение Общ холестерол/HDL (Cholesterol/HDL ratio)

Изчислено съотношение на тоталния холестерол към HDL холестерола;

Не-HDL-холестерол (non-HDL cholesterol, non-HDL-C)

Изчислява се като от стойностите на общия холестерол се извадят тези на HDL-холестерола.

Non-HDL-холестерол е холестеролът, пренасян от LDL, IDL (липопротеини с междинна плътност), VLDL, както и от някои други частици, като липопротеин (а) и липопротеинови остатъци.

Много специалисти препоръчват при изследване на мастен профил да се взимат предвид стойностите на non-HDL-C, а не на LDL-C, защото показват с по-голяма точност риска от развитие на сърдечносъдови заболявания.

Причината за това е, че non-HDL-C отразява количеството холестерол във всички фракции на липопротеините, които са фактор за развитие на атеросклероза и последващи усложнения, а не само в ЛДЛ.

Освен това, за разлика от LDL холестерола, стойностите на non-HDL-холестерола не се повлияват от нивата на триглицеридите, което е от особено значение при хора с високи стойности на триглицеридите.

Разширеният мастен профил може също така да включва:

Брой/концентрация на липопротеиновите частици с ниска плътност (low-density lipoprotein particle number/concentration, LDL-P)

Този тест измерва броя на LDL частиците, а не на LDL холестерола.

Смята се, че LDL-P по-точно отразява риска от сърдечно-съдови заболявания при някои хора, тъй като при тях нивата на LDL холестерола са в норма, но въпреки това е налице повишен риск за развитие на сърдечносъдово заболяване (например при диабетно болни).
Ето защо при тези индивиди броят на ЛДЛ частиците (LDL-P) и техният размер са допълнителни фактори, които трябва да се имат предвид при определянето на риска от сърдечно-съдово заболяване.

↑Върни се в началото

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването

Изследването на триглицериди и холестерол се използва за идентифициране на дислипидемии (различни нарушения в нивата на холестерола и триглицеридите), много от които са рискови фактори за развитие на сърдечносъдови заболявания и по-рядко панкреатит.

Този тест обикновено се назначава в следните случаи:

• Като част от рутинните лабораторни изследвания за оценка на здравословното състояние на човек;
• Проследяване на ефекта от проведена лекарствена терапия (например статини) за коригиране на стойностите на триглицериди и холестерол;
• За оценка на ефекта от промените в начина на живот, свързани с контролиране на липидните нарушения — диета и упражнения;

• За оценка на риска (скрининг) от възникване на сърдечно-съдово заболяване, включително инфаркт или инсулт.

  

Изображение: www.freepik.com

Препоръчва се на здрави възрастни (над 21 години), при които не се наблюдават рискови фактори за сърдечносъдов инцидент, да бъде назначавано изследване на липиден профил веднъж на всеки 4-6 години.
Първоначалният скрининг може да включва изследване само на тоталния холестерол, а не пълен липиден профил. В тези случаи, ако се установят високи нива на холестерол, ще бъде необходим и пълен мастен профил.

Ако са налице рискови фактори или при предишните тестове са установени високи нива на холестерол, препоръчва се пълен липиден профил, който да се прави на по-кратки интервали от време (поне 1 път годишно).

Към рисковите фактори спадат:

• тютюнопушене;
• наднормено тегло/затлъстяване;
• небалансирано хранене;
• обездвижване и залежаване;
• ниски стойности на HDL холестерола (< 1.0 mmol/l);
• възраст (при мъже над 45 години или при жени над 50-годишна възраст);
• артериална хипертония (кръвно налягане над 140/90 или приемане на лекарства за високо кръвно);
• фамилна анамнеза за ранно развитие на сърдечносъдово заболяване (на възраст под 55 години за мъже или под 65 години за жени);
• прекаран инфаркт на миокарда или друго сърдечно заболяване;
• придружаващи заболявания — предиабет или диабет; бъбречни нарушения; синдром на поликистоза на яйчниците или хипотиреоидизъм;

Високи нива на HDL холестерол (> 1,5 mmol/L) се считат за "отрицателен" рисков фактор и това позволява премахването на един рисков фактор от наличните.

При деца и юноши Американската педиатрична асоциация препоръчва изследване на липидния профил веднъж на възраст между 9 и 11 години и след това отново между 17 и 21-годишна възраст.
Изследването на холестерол обикновено се избягва на възраст между 12 и 16 години, тъй като високата активност на хормоните през пубертета често води до получаване на фалшиво отрицателни резултати.

По-ранно и по-често изследване на триглицериди и холестерол се препоръчва при деца и млади хора, при които са налице рискови фактори за развитие на сърдечносъдово заболяване в по-късна възраст.

Някои от рисковите фактори са подобни на тези при възрастни и включват:

• фамилна анамнеза за сърдечно заболяване;
• диабет;
• високо кръвно налягане (хипертония);
• наднормено тегло;

При децата с висок риск мастният профил трябва да бъде назначен на възраст между 2 и 8 години.
Децата под 2-годишна възраст са твърде малки, за да бъде изследвани.

Скринингът в ранна детска възраст може да спомогне за откриване на генетични заболявания — например фамилна хиперхолестеролемия — които могат да доведат до тежки последствия, ако не се лекуват в ранен стадий.

• При наличие на заболяване, свързано с хиперлипидемия (високи нива на липиди в кръвта) — например панкреатит, хипотиреоидизъм и други;
• Характеризиране на специфични дислипопротеинемии(промени в аполипопротеините);
• При наличието на жълтеникави отлагания по кожата (ксантоми), които могат да са резултат от рядко генетично заболяване, причиняващо високи нива на холестерол в кръвта;

↑Върни се в началото

Необходима ли е предварителна подготовка

Подготовката при изследването на триглицериди и холестерол зависи от това кой показател на липидния профил ще се изследва.
Ето защо е необходимо да следвате стриктно инструкциите на Вашия лекар.

Ако ще се изследват само нивата на общия (тоталния) холестерол и HDL-холестерола, гладуване преди изследването не е необходимо.

Ако обаче ще се прави пълен липиден профил (общ холестерол, HDL, LDL и триглицериди), не трябва да приемате храна и течности (с изключение на вода) в продължение на 9-12 часа преди вземането на кръв.
Причината за това е, че стойностите на LDL-холестерола и триглицеридите се повлияват от хранителния режим.

Освен това е желателно да спазвате нискомаслена диета в продължение на 2-3 дни преди провеждане на изследването.

Необходимо е да не приемате алкохол в продължение на 48 часа преди теста, както и да избягвате интензивните физически натоварвания 12-14 часа преди изследването.

Приемът на някои лекарства може да доведе до промени в отделните показатели на липидния панел, а това ще повлияе на резултатите от изследването.
Ето защо е необходимо да информирате Вашия лекар за всички медикаменти, които приемате, независимо дали са по рецепта или не, включително хранителни добавки, билки, витамини и други.

Изображение: www.freepik.com

Лекарствата, които могат да повлияят на стойностите на мастния профил, включват:

• кортикостероиди;
• естроген;
• андрогени;
• перорални контрацептиви;
• някои диуретици;
• антипсихотични лекарства, включително халоперидол;
• някои антибиотици;
• витамин B3 (ниацин);

Поне 1-2 седмици преди изследването не трябва да се приемат липолитични средства (ускоряват метаболизма на мазнините и тяхното разграждане).

Преди провеждане на изследването може да се наложи да спрете приема на някои от лекарствата, като това не трябва да става без първо да се консултирате с лекуващия си лекар.

Трябва да информирате лекаря си, ако през последните 7 дни Ви е правено изследване, за което е било необходимо използването на радиоактивен изотоп (радиоизотоп) — например радиоизотопно изследване на щитовидната жлеза или сцинтиграфия на костите — тъй като може да се повлияят на резултатите от изследването на триглицериди и холестерол.

За да се направи оценка на риска след пресен инфаркт на миокарда, изследването трябва да се направи в първите 24 часа или 4-6 седмици след инфаркта.

↑Върни се в началото

Метод на провеждане на изследването

За изследването на стойностите на триглицеридите и холестерола е необходимо да се вземе кръв от вена.

Понякога кръвта се събира чрез убождане на кожата на върха на пръста, като в повечето случаи, когато кръвната проба се взема по този начин, липидният профил се определя посредством портативни апарати (анализатори).

Кръвта е най-добре да бъде взета сутрин между 7:00-9:00 часа, като подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите при:

» Изследване на кръв

 Изображение: www.freepik.com

Какво ще усещате по време на изследването

Подробна информация за това, което е вероятно да усетите при вземането на кръв за определяне на нивата на триглицериди и холестерол, ще намерите при:

» Изследване на кръв

↑Върни се в началото

Има ли рискове от провеждане на изследването

Информация за възможните рискове при вземането на кръв, необходима за изследване на липидния панел, ще намерите при:

» Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване

Нивата за общия холестерол могат да варират в зависимост от пола и възрастта — стойностите се повишават с напредване на възрастта.
Преди настъпване на менопауза жените са с по-ниски нива на холестерола в сравнение с мъжете на същата възраст. След настъпване на менопауза стойностите на холестерола се повишават.

За по-точни резултати се препоръчва да се изчака поне 6 седмици след прекаран инфаркт, операция, инфекция, травма или бременност, преди да се изследват стойностите на холестерола.

В зависимост от получените резултатите от теста се определя рискът за пациента от развитие на атеросклероза.

Референтните стойности могат да варират и между отделните лаборатории.

Нормални стойности:

• Пълен липиден профил

mmol/l — милимол на литър

В повечето случаи стойностите на LDL холестерола се изчисляват спрямо резултатите от изследването на другите показатели на мастния профил. Това изчисление обаче не е валидно, ако нивата на триглицеридите са > 4.5 mmol/L.
Измерването на нивото на LDL холестерола при стойности на триглицеридите > 4.5 mmol/L изисква специални методи за изследване, като например директен тест за LDL или ултрацентрофугиране.

• Разширен липиден профил

Отклонения от нормата:

Променените съотношения между аполипопротеините се означава като дислипопротеинемия.

Високи нива на отделните показатели на липидния панел (хиперлипидемия) могат да се наблюдават при следните състояния:

Холестерол (хиперхолестеролемия)

• При прием на храни, богати на наситени мазнини, транс мазнини и холестерол;
• Заседнал начин на живот;
• Наднормено тегло;
• Чернодробни заболявания, включително билиарна обструкция (запушване на жлъчните пътища);
• Синдром на поликистозните яйчници;
• Захарен диабет;
• Злоупотреба с алкохол;
• Хипотиреоидизъм;
• Бъбречни заболявания (например нефротичен синдром);
• Бременност;
• Прием на някои медикаменти:
• анаболни стероиди
• бета-блокери
• адреналин
• перорални контрацептиви
• витамин Д
• диуретици
• имуносупресори
• антидепресанти
• Фамилна предразположеност:
  • Фамилна комбинирана хиперлипидемия
  • Фамилна дисбеталипопротеинемия
  • Фамилна хиперхолестеролемия
  • Фамилна хипертриглицеридемия

Тютюнопушенето не причинява по-високи нива на тоталния холестерол, но може да е причина за ниски нива на HDL холестерола.

Триглицериди (хипертриглицеридемия)

Високите нива на триглицериди  може да са резултат от:

• Наднормено тегло/затлъстяване;
• Диета с високо съдържание на мазнини или захар;
• Алкохолизъм;
• Застоял начина на живот;
• Диабет;
• Бременност;
• Генетични фактори;
• Хипотиреоидизъм;
• Бъбречно заболяване;
• Чернодробно заболяване;
• Панкреатит;
• Прием на някои медикаменти:
  • бета-блокери
  • диуретици
  • перорални контрацептиви
  • антипсихотици
  • кортикостероиди
  • имуносупресивни медикаменти
• Генетични заболявания;

Ниски нива на липиди в кръвта — хиполипемия, хиполипидемия — могат да се дължат на различни фактори:

Холестерол (хипохолестеролемия)

• Стойностите на холестерола са временно понижени по време на остро протичащо заболяване, непосредствено след прекаран инфаркт или при стрес (например от операция или инцидент);
• Малнутриция (недохранване);
• Проблеми с усвояването на хранителните вещества (малабсорбция);
• Депресия;
• Прием на медикаменти за понижаване на холестерола (статини);
• Чернодробно заболяване;
• Панкреатит;
• Тиреотоксикоза;
• Надбъбречна недостатъчност;
• Недостиг на манган;
• Злокачествено заболяване (например левкемия);
• Генетични заболявания (например синдром на Smith-Lemli-Opitz; абеталипопротеинемия; хипобеталипопротеинемия);

Триглицериди (хипотриглицеридемия)

• хронично недохранване;
• нарушено усвояване на хранителните вещества (малабсорбция);
• хипертиреоидизъм;
• автоимунно заболяване;

↑Върни се в началото

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които могат да възпрепятстват изследването на холестерол и триглицериди или могат да повлияят на резултатите от това изследване, включват:

• Неспазване на указанията от страна на пациента преди вземането на пробата;
• Грешка при вземането на материал за изследване;
• Хранителна липемия (повишаване на триглицеридите след хранене);
• Прием на някои медикаменти, включително:
  • кортикостероиди;
  • полови хормони — естроген или андрогени;
  • перорални контрацептиви;
  • диуретици;
  • антипсихотични лекарства (включително халоперидол);
  • някои антибиотици;
  • транквилизатори;
  • ниацин (витамин B3);

• Различни заболявания, като например:
  • хипотиреоидизъм;
  • диабет;
  • бъбречно заболяване;
  • чернодробно заболяване — например цироза или хепатит;
• Физическо натоварване;
• Инфекция;
• Бременност — стойностите са най-високи през третия триместър на бременността и обикновено се нормализират след раждането на бебето;
• Наскоро прекаран инфаркт на миокарда (препоръчително е да отмине острият период, преди да се вземе проба за изследване);
• Промени в диетата;
• Менопауза;
• Тютюнопушене;
• Наскоро извършено хирургично лечение;
• Злоупотреба с алкохол или наркотици;
• Ревматичен пристъп;
• Хемолиза на кръвната проба;
• Хиперпротеинемия (повишено ниво на серумните белтъци);
• Недохранване;

↑Върни се в началото