Недоимък на есенциални мастни киселини МКБ E63.0

Недоимък на есенциални мастни киселини представлява рядко срещано състояние.

Линоловата и линоленовата киселини се приемат за есенциални мастни киселини, тъй като те не могат да се синтезират в човешкия организъм. Алфа - линоленовата киселина представлява омега-3 мастна киселина, а линоловата киселина е омега-6 мастна киселина.

Омега-3 и омега-6 мастните киселини са полиненаситени киселини, което означава че съдържат повече от една двойна връзка в структурата си.

Полиненаситените мастни киселини са важни структурни компоненти на клетъчните мембрани. На тях се дължи флуидността, флексибилността, пермеабилитета и активността на мембраносвързаните ензими.

Есенциални мастни киселини са открити  във високи концентрации в ретината, т. е те са важни за зрението, а също и за функционирането на ЦНС. Участват в регулацията на генната експресия на гени, свързани с метаболизма на мастните киселини и възпалението.

Есенциалните мастни киселини линолова и линоленова са субстрати при ендогенната синтеза на други мастни киселини, които са необходими за физиологични процеси като поддържане целостта на кожата и клетъчните мембрани, и синтез на простагландини и левкотриени.

Причините за недоимъкът на есенциални мастни киселини са новородени, хранени с бедна на есенциални мастни киселини храна. Счита се, че дори малките количества есенциални мастни киселини могат да предотвратят развитието на дефицит. Кравето мляко съдържа около 25 % от линоловата киселина на човешкото мляко, но когато се приема в нормални количества пречи на оформянето на дефицитно състояние.

Състоянието се развива и като резултат от продължително парентерално хранене. В този случай при приемане на глюкозоаминокиселинни микстури без съдържание на мазнини, биохимични маркери за дефицит на есенциални мастни киселини се появяват след по - малко от 7 - 10 дни. Продължителната инфузия на глюкоза води до високи плазмени нива на инсулин, което потиска освобождаването на депозираните в мастната тъкан есенциални мастни киселини.

Недоимък на есенциални мастни киселини може да се открие при пациенти с хронична малабсорбция на мазнини, хранителни нарушения (анорексия), както и при тези с кистична фиброза. Напоследък се допускат предположения, че недоимъкът на есенциални мастни киселини играе роля в патогенезата на протеин - енергийното недохранване.

Клинично недоимъкът на есенциални мастни води до прояви като дерматит, алопеция, тромбоцитопения и изоставане в растежа. Характерна е увеличената предразположеност към инфекции и бавното зарастване на раните. Плазменото съотношение ейкозатриенова:арахидонова киселина над 0.2 е индикатор за развитие на недоимък на есенциални мастни киселини.

Ниските нива на тези мастни киселини са свързани с повишен риск от сърдечно заболяване и обратно високите им нива се асоциират с ниски холестеролови нива, понижен риск от развитие на инфаркт и намалена атеросклероза.

Диагнозата на състоянието е клинична. Попълването на дефицита на есенциални мастни киселини води до обратно развитие на състоянието.

Лечението при  недоимък на есенциални мастни  е много специфично. Развитието на дефицит може да се предотврати чрез прием  на храна, богата на есенциални мастни киселини, както и прием на добавки.

Най - честият страничен ефект е неприятния вкус в устата. Богати на омега-3 и омега-6 мастни киселини са риба, орехи, ленено семе, тиквено семе, слънчогледово масло.