Други видове недоимък в храната МКБ E63

Други видове недоимък в храната представлява рядко срещано състояние.

Белтъците са високомолекулни биополимери с жизненоважни функции. Белтъчната молекула е изградена от аминокиселини и в състава й влизат различни елементи – въглерод, азот, кислород, водород, сяра и др. Аминокиселините са основни структурни елементи на белтъците

От известните около 80 аминокиселини, за човека имат значение около 22, най-често срещани в хранителните продукти. Аминокиселините, които не могат да се синтезират от организма на човека и трябва да се набавят с храната са незаменими (есенциални).

Такива са валин, левцин, изолевцин, треонин, фенилаланин, триптофан, метионин, лизин. Към тях в детска възраст се прибавя и хистидин. Заменимите аминокиселини могат да се синтезират от междинни продукти на обмяната на вещества. Само оптималното съотношение между незаменими и заменими аминокиселини осигурява добър белтъчен синтез в организма.

Белтъците не могат да бъдат заменени от други компоненти на храната. Те участват в изграждането на всички тъкани и във всички жизненоважни процеси на организма: растеж, развитие, обмяна на веществата, мускулна и мисловна дейност, възпроизводство.

Основните им функции са:

• структурна - те са основен градивен материал за всички клетки, тъкани и органи.
• биокатализаторна - ензимите са високо организирани белтъчни тела.
• регулаторна - хормоните също са белтъци.
• защитна - антителата-имуноглобулини са протеини.
• транспортна - хемоглобин, миоглобин, церулоплазмин и др. са сложни биополимери.
• енергийна - 1 г белтъци е носител на 4 ккал енергия.

Други видове недоимък в храната е характерен предимно за развиващите се страни. Той се среща значително по-рядко в развитите.

Физиологичните потребности от белтъци зависят от възрастта, пола, телесната маса, физиологичното състояние и особеностите на труда. Енергийният внос на хранителните белтъци трябва да съставя 10-15% от общата хранителна енергия за деня. Хранителните източници на белтъци са от животински и растителен произход.

Качеството на хранителния белтък е от изключително важно значение. То зависи от степента на използваемост на приетия с храната белтък от организма за пластичните му нужди. С най-висока биологична стойност са храните от животински произход – яйца, мляко, риба, месо. Те съдържат белтъци с балансирани отношения на незаменимите аминокиселини.

Повечето растителни продукти са с недостатъчно съдържание на една, две или повече есенциални аминокиселини, напр. в житото – дефицитен е лизин, в царевицата - триптофан, в бобовите храни - метионин и цистин. Здравословното хранене, обаче, изисква прием както на белтъци от животински, така и на такива от растителен произход.

Хранителните белтъци в тънките черва се разграждат до аминокиселини, които се всмукват през тънкочревната лигавица чрез активен транспорт. Това е сложен процес, зависещ от много фактори, най-вече от състава на храната, аминокиселинния баланс, кулинарната обработка. Усвояемостта на белтъците от различните хранителни източници варира от 75% до 98%.

Нарушенията в приема на белтъци са в две основни посоки: белтъчен дефицит и прехранване с белтъци. Продължителният недостиг на белтъци в храната води до засилване на белтъчното разграждане (катаболизъм), намалява на защитните сили, умствената и физическа работоспособност. При децата се забавят растежът и развитието. Често белтъчният недоимък е свързан и с дефицит на енергийни компоненти в храната (бедна на калории храна). Това е в основата на белтъчно-енергийното недохранване (квашиоркор, маразъм).

Прехранването с белтъчни храни затруднява храносмилането. В червата се усилват гнилостните процеси и се натрупват токсични вещества. Черният дроб се претоварва от разпадни продукти. Продължителният излишък на белтъци в храната води до метаболитна ацидоза, превъзбуда на нервната система, обменни нарушения (подагра) и др.

След като белтъчините са жизненоважни за нашия организъм е важно да се знае от колко точно имаме нужда. Не може да се отговори еднозначно на този въпрос, тъй като това най-вече зависи от съвкупност от индивидуални фактори. Според най-известната организация за регулация на дозировките на храни и медикаменти - FDA, нужното дневно количество белтъчини е от 0,8 до 1 грама на килограм телесна маса.

Хранителните протеини с всичките основни аминокиселини в съотношението, което тялото изисква, са наречени висококачествен протеин. Ако протеинът е малко в една или повече от основните аминокиселини, то той се определя като нискокачествен.

Качеството на протеина е обикновено определяно според аминокиселинния модел на яйчения протеин, който се смята за идеалния. В този смисъл не е изненадващо, че животинските източници на протеини като месото, яйцето, млякото и сиренето имат тенденция да са по-висококачествени, отколкото растителните.

За други видове недоимък в храната важно значение имат и мазнините.

Мазнините са основен източник на енергия в човешкото тяло. При разграждането на 1гр. мазнини се получават 9,3ккал. Освен това те участват в образуването на клетките и тъканите на организма. Мазнините съдържат ненаситени и наситени мастни киселини. Тези, които съдържат ненаситени мастни киселини (олеинова, линолова, линоленова, арахидонова), имат по-ниска температура на топене в сравнение със съдържащите наситени мастни киселини (стеаринова, палмитинова, маслена) и се усвояват по-добре от организма.

Ненаситените мастни киселини се съдържат в голямо количество в растителните мазнини (слънчогледовото, маслинено, царевично, соево и др.), а наситените мастни киселини се съдържат в животинските мазнини. Особено ценни са мазнините на млякото и млечните продукти. Те съдържат витамини A, D, E и K, усвояват се добре от организма и притежават приятен вкус. Съдържат и много холестерин, излишъкът от който допринася за развитието на атеросклерозата.

Мазнините подпомагат всмукването на мастноразтворимите витамини в червата. Те съдържат и лецитин, който регулира дейността на клетките в главния мозък. Лецитинът се съдържа в кравето масло, маргарина, жълтъка на яйцето, слънчогледовото, соевото масло и други.

В храната на младия организъм трябва да преобладават животинските мазнини, а на възрастния - растителните. Дневната нужда от мазнини е 80-100гр. Мазнините играят важна роля за приготвянето на ястията, като подобряват техния вкус и усвояемост. Поносимостта и усвояването на мазнините зависи от преработката - дали се употребяват сурови, варени или пържени, от поетото количество и от състоянието на храносмилането. По-добре се понасят растителните мазнини - зехтинът, слънчогледовото и царевичното масло. Кравето масло се понася по-добре от маста и сланината.

Не трябва да се допуска и пълно отстраняване на животинските мазнини от храната на човека, защото това може да доведе до недоимък на жизнено необходимите мастноразтворими витамини (A, D, E, K).