Друг, уточнен хранителен недоимък МКБ E63.8

Друг, уточнен хранителен недоимък представлява рядко срещано състояние, което е характерно за развиващите се страни. За него основно значение има недоимък на белтъци и мазнини.

Белтъците са високомолекулни биополимери, които имат много важни функции за човешкия организъм. Белтъчната молекула е изградена от аминокиселини и в състава й влизат различни елементи.

Съществуват около 80 аминокиселини, като тези, които не могат да се синтезират от организма на човека и трябва да се набавят с храната. Те се наричат още незаменими аминокиселини.

Недоимък на белтъци лежи в основата на друг, уточнен хранителен недоимък като значението му е наистина много голямо.

Потребности от белтъци зависят основно от възрастта, телесната маса, физиологичното състояние и особеностите на труда. Хранителните източници на белтъци могат да бъдат, както от животински така и от растителен произход.

При недостатъчния прием на белтъци могат да се наблюдават следните нарушения белтъчен дефицит и прехранване с белтъци. Продължителният недостиг на белтъци в храната води до засилване на белтъчното разграждане, намаляване на защитните сили, умствената и физическа работоспособност. При децата се забавят растежът и развитието. Белтъчният недоимък е свързан и с дефицит на енергийни компоненти в храната, а белтъчно-енергийното недохранване води до появата на квашиоркор и в последствие маразъм.

За друг, уточнен хранителен недоимък съществено значение имат и мазнините.

Значението на мазнините се изразява в това, че те подпомагат всмукването на мастноразтворимите витамини в червата. Мазнините съдържат и лецитин. Значението му се изразява в това, че той регулира дейността на клетките в главния мозък. Лецитинът се съдържа в кравето масло, маргарина, жълтъка на яйцето, слънчогледовото, соевото масло и други.

Добре е в храната на младия организъм трябва да преобладават животинските мазнини, а на възрастния - растителните мазнини. Дневната нужда от мазнини е от порядъка на 80-100гр.

Поносимостта и усвояването на мазнините зависи от преработката - дали се употребяват сурови, варени или пържени, от поетото количество и от състоянието на храносмилането. По-добре се понасят растителните мазнини - зехтинът, слънчогледовото и царевичното масло. Кравето масло се понася по-добре от маста и сланината.

Никога не бива да се допуска пълното отстраняване на животинските мазнини от храната на човека, защото това може да доведе до недоимък на жизнено необходимите мастноразтворими витамини (A, D, E, K).