Остър синуит МКБ J01

Острият синуит представлява неспецифично възпаление на синусите, което се причинява от различни вирусни и бактериални причинители. За заболяването са характерни симптоми, които са следствие на анатомичното разположение на синусовите кухини.

Някои от тези симптоми са запушен нос, болка в областта на лицето и обилна секреция от носа. Други признаци на това заболяване, които не са характерни само за него, са фебрилитет (температура), главоболие, кашлица, зачервено гърло и намаление на обонянието.

Препоръчителното първоначално лечение е свързано с използването на медикаменти за симптоматично облекчение, а ако оплакванията персистират повече от 10 дни може да се включи и антибиотична терапия в лечението. При някои хора с хронифицирал процес може да се използва и оперативно лечение.

Сериозни усложнения на това заболяване са редки. Остър синузит се има предвид, когато симптомите продължават по-малко от 4 седмици, а когато персистират повече от 12 седмици, процесът се означава като хронифицирал - хроничен синуит.

Причини

Острият синузит е често срещано заболяване със засягане на 10-30% от населението на САЩ и Европа. По-често засяга жените, отколкото мъжете, като заболяването хронифицира при около 12% от случаите.

Причинителите на това заболяване са най-често от вирусен произход. Някои от тях са риновируси, коронавируси, грипни вируси, човешки параинфлуенца вирус. В други случаи инфекцията може да е причинена от различни бактерии - S.aureus, S.pneumoniae, H.influenzae, M.catarrhalis и др. Най-често изолираният бактериален причинител на острото възпаление на синусите е H.influenzae. Други причинители на синузита може да са алергии, замърсяване на въздуха или промени в нормалната структура на носа и носната кухина.

Вирусният остър синузит обикновено трае от 7 до 10 дни, докато бактериалният има по-продължително протичане и включва употребата на антибиотични лекарствени препарати. Именно първична вирусна инфекция е най-честата предпоставка за развитието на бактериална такава.

Острият синузит може да бъде причинен и от гъбични инфекции. Тези инфекции се срещат при хора с диабет или с отслабена имунна система (болни от СПИН или пациенти с трансплантация, които приемат имуносупресивни лекарства).

Химичното дразнене на синусовата лигавица от цигарения дим и хлорни изпарения също може да причини остър синузит.

Хронифициране на заболяването е характерно при хора с бронхиална астма, муковисцидоза и имунокомпрометирани (отслабена имунна система).

Възпалението на синусите често се асоциира с възпаление на назалната лигавица, затова в много литературни източници се споменава като риносинузит.

Класификация

Класификацията на това заболяване е според анатомичното засягане на синусите, вида на патогенния причинител, наличие на усложнения и клинично протичане.

Според начина на клинично протичане се разделя главно на:

• Остър синузит - нова инфекция, която може да продължи до 4 седмици, като според степента на тежест на заболяването бива тежка и лека. Остър синузит се приема при продължение на болестния период до 12 седмици.
• Повторен остър синузит - четири или повече пълни епизода на остър синузит, които се появяват в рамките на една година.
• Субакутен синузит - инфекция, която персистира между 4 и 12 седмици и представлява преход между острата и хроничната форма на заболяването.
• Хроничен синузит - когато признаците и симптомите персистират повече от 12 седмици.
• Остра екзацербация на хроничен синузит - когато признаците и симптомите на хроничен синузит се влошат, но след правилно лечение отново болестният процес се хронифицира.

Приблизително 90% от възрастните са имали остър синуит в даден момент от живота си.

Във възрастния индивид има четири двойки анатомично обособени синусови кухини - максиларни, фронтални, етмоидални и сфеноидални. По големина варират в широки граници и са несиметрични, като при мъжете са по-големи. Отделно са разделени на предни и задни синуси. Към предната група се отнасят фронталните, максиларните и предните и средните клетки на етмоидалния синус. Към задната група се причисляват сфеноидалните синуси и задните клетки на етмоидалните синуси. Синусовите кухини са покрити с лигавица от респираторен тип, но по-бедна на жлези и кръвоносни съдове.

Според това кои синусови кухини са засегнати от инфекциозен процес, острият синузит може да бъде:

• Остър максиларен синуит - Може да причини болка или натиск в областта на горната челюст. Често максиларният синуит е вследствие на възпалителен процес на зъбите (одонтогенен произход). Горночелюстните синуси се развиват до 20-годишна възраст, а при новородено са изпълнени със зачатъците на горните зъби.
• Остър фронтален синуит - най-често се причинява по съседство - след прекарана хрема и предразполагащи фактори като изкривена носна преграда, хипертрофия на конхите, алергия и др. Основният симптом, свързан с възпаление на фронталните синуси, е главоболието.
• Остър етмоидит - възпалението на етмоидалния лабиринт се наблюдава най-често след прекарана остра хрема, грип и рядко е изолирано заболяване. Съчетава се с остро възпаление и на другите синусови кухини. В детска възраст се появява след прекарани остри респираторни инфекции, скарлатина и има характер на остър некротичен остеоит в съчетание с възпаление на максиларните синуси.
• Остър сфеноидит - възпалението на сфеноидалните синуси като изолирано заболяване е много рядко и при проява често е в съчетание с ангажиране и на други синусови кухини. Тук основното оплакване отново е главоболието, но то е локализирано най-често в задтилната област и ретробулбарно (зад очите).
• Пансинуит - когато възпалителният процес засяга всичките синусови кухини.

Симптоми

Основните симптоми на заболяването са:

• Главоболие - среща се както при остър синузит, така и при хроничен. Може да бъде с различна локализация в зависимост от разположението на засегнатия синус. При почукване на мястото на възпаления синус главоболието се усилва. Болката обикновено започва от едната страна на главата като постепенно обхваща и другата страна. Характерно за главоболието е, че е по-силно през сутрeшните часове, а следобед преминава в чувство за тежест и пълнота. В диференциално-диагностичен план трябва да се разграничи главоболието при синузит и зъбобол. Болката при острия синузит е локализирана в проекцията на засегнатите синуси и при накланяне на главата напред болката се усилва. Причината за главоболието при синузит е набъбване на лигавицата и запушването на естествения отвор за дренаж на синуса, което повишава налягането в самия синус и е отговорно за задръжката на ексудат. Проучване от 2004 г. всъщност доказва, че 90% от синусовите главоболия са причинени от мигрена. Грешка при разпознаването на първоначалния причинител на болката се получава, тъй като мигрената включва активиране на клоновете на тригеминалния нерв, който инервира синусовите кухини. Затова при съмнение за инфекция на синусите се търси и друг симптом, освен главоболието (най-често слузно-гнойната секреция).
• Назална секреция - обилната назална секреция е често оплакване при остър синузит. Секрецията може да бъде обилна, ако не е нарушен дренажът на синуса. Болните съобщават за изтичане на слузен или слузно-гноен секрет, който може да бъде с различен цвят - от прозрачен до жълто-зелен (при одонтогенен синуит).
• Фебрилитет - повишаването на температурата говори за наличие на възпалителен процес.
• Понижен апетит
• Отпадналост
• Затруднено дишане - поради хиперемията на назалната лигавица се получава оток, който затруднява преминаването на въздуха.
• Кашлица - при разпространение на инфекциозния процес може да се появи дразнеща кашлица, която се получава поради активацията на тусигенните рецептори, разположени в лигавицата на фаринкса и ларинкса.
• Халитоза (лош дъх) - често се смята за симптом на хроничен риносинузит.

Едно от усложненията на острия синуит е засягане на орбитата от инфекциозния процес, което може да доведе до загуба на зрение. Орбиталните усложнения са чести поради множествените анастомози (съединение между два кръвоносни съда) между съдовете, кръвоснабдяващи носната кухина и орбитата. Засягането на средното ухо (otitis media) е често усложнение, което е свързано с намаление на слуха. Рядко усложнение на синузитите е тумор на Pott (Pott`s puffy tumor). Той се характеризира с образуването на субпериостален абсцес, съпроводено с остеомиелит. Другите усложнения са от страна на дихателната система с различно органно засягане от възпалителния процес (трахея, ларинкс, бели дробове).

Анатомичното разположение на синусовите кухини е най-голямата предпоставка за разпространение на инфекциозния процес към мозъка. Това е най-опасното усложнение, като се среща при фронталните и сфеноидалните синуити. Инфекциозните причинители преминават хемато-енцефалната бариера и по този начин могат да причинят усложнения като абсцес на мозъка и менингит. Често тези мозъчни усложнения могат да доведат до личностни промени, гърчове, кома, дори смърт.

Синусовата инфекция може да се разпространява по хематогенен (кръвен) път, както и чрез близко разположени една до друга структури. Орбиталните симптоми (в областта на очите) често предхождат интракраниалното разпространение на инфекцията.

Най-честите причинители на тези усложнения са бактериалните инфекции и по-конкретно стрептококи, стафилококи и др. Необходимо е непрекъснато наблюдение върху пациентите за възможно вътречерепно усложнение, което може да влоши общото състояние на пациента.

Диагноза

Диагнозата остър синуит се поставя на базата на общото състояние на пациента при обстоен преглед, оплакванията и образни методики.

Ако оплакванията на пациента съвпадат с типичните симптоми на заболяването, то потвърждаването на диагнозата може да стане чрез рентгенография на синусите. На рентгеновия образ могат да се визуализират патологични промени, насочващи към диагнозата. Важно е разграничаването на бактериален от вирусен остър синузит. Ако оплакванията на пациент персистират около 10 дни, без да има влошаване на общото състояние, вероятно става въпрос за вирусна инфекция.

Лечение

Препоръчителното лечение на острия синузит включва почивка и прием на голямо количество течности за предотвратяването на загуба на течности. Антибиотици не са препоръчителни при недоказана бактериална инфекция.

Превенцията срещу това заболяване е свързана с вземане на лични мерки като избягването на продължително пребиваване в непроветливи помещения с много хора, често миене на ръцете, използване на дезинфектанти за ръце, използване на маска за лице, избягване на тютюнопушене и имунизация.

Дишането на пари може да облекчи симптомите (парна инхалация). Назалните деконгестанти, съдържащи ксилометазолин или оксиметазолин, могат да облекчат симптомите, но трябва да не използват повече от препоръчителния период. Също така се използват антихистаминови лекарствени препарати за овладяване на възпалителната реакция, антипиретици за нормализиране на телесната температура, противокашлични при поява на кашлица и др. Друго средство на избор са кортикостероидите отново за овладяване на възпалителния процес.

Лечението на вирусен остър синуит с антибиотични лекарствени средства е доста често срещано, с никаква ефективност, тъй като те не се използват за инфекции причинени от вируси.

Във връзка с използването на антибиотици при персистиране на инфекцията повече от 10 дни може да се премине към антибиотично лечение. Средство на избор е амоксицилинът (широкоспектърен антибиотик от групата на пеницилините). При никакво подобрение в състоянието при 7-дневно лечение с амоксицилина се преминава към използването на амоксицилин с клавуланова киселин. От 2012 г. е прието от Американската асоциация по инфекциозни болести да се използва тази комбинация вместо само амоксицилин поради нарастващата бактериална резистентност към този антибиотик. При алергия към пеницилинови антибиотици се пристъпва към употреба на макролиди (кларитромицин), тетрациклини (доксициклин) или флуорхинолони.

От клинични наблюдения е направен извода, че краткосрочните лечения с антибиотици (3-7 дни) са също толкова ефективни, колкото дългосрочните (10-14 дни) при остър синуит, без никакво друго заболяване или усложняващи фактори.

Предполага се, че бактериалните инфекции с биофилм могат да доведат до резистентен към антибиотици хроничен синузит. Бактериалният биофилм се дефинира като структурна материя, изградена от бактериалните клетки и продуциран от тях полимерен матрикс. Биофилмът е прикрепен за ендотела, като така бактериите поддържат своя растеж и развитие с по-малка консумация на хранителни вещества и кислород. По този начин те стават по-резистентни към антибиотици. Освен това образуваният биофилм затруднява изолирането и типизирането на бактериите с използваните клинични лабораторни техники.

Направено е проучване, което показва, че при 75% от хората, подложени на операция за хроничен синузит, е идентифициран биофилм.

При хронифициране на заболяването и неповлияване от медикаментозното лечение може да се премине към оперативно лечение.