Възпаление на средното ухо, неуточнено МКБ H66.9

Отит на средното ухо е всяко възпаление на средното ухо, без позоваване на етиологията или патогенезата. Може да се класифицира в много варианти въз основа на етиология, продължителност, симптоматика и физически находки.

Когато причината за средния отит не е изяснена, но са налице симптомите на възпаление на средното ухо диагнозата, която се поставя, е възпаление на средното ухо, неуточнено. Възпалението на средното ухо включва възпаление някоя или комбинации от частите на средното ухо - кухината на средното ухо, Евстахиевата тръба или клетките на мастоидния израстък.

Според протичането на възпалителния процес различаваме остър среден отит и хроничен среден отит.

Епидемиология

Острият отит на средното ухо е много често срещан в детството. Това е най-често срещаното състояние, при което се предоставя медицинска помощ при деца на възраст под пет години в САЩ. Острият отит на средното ухо засяга 11% от хората всяка година (709 милиона случая), като половината от тях се срещат в тези под пет години. Хроничният гноен среден отит засяга около 5% или 31 милиона от тези случаи, като 22,6% от случаите се случват ежегодно на възраст под пет години. Средният отит довежда до 2400 смъртни случая през 2013 година - спрямо 4900 смъртни случая през 1990 година.

Етиология

Честата причина за всички форми на отит на средното ухо е дисфункцията на Евстахиевата тръба. Това обикновено се дължи на възпаление на лигавиците в назофаринкса, което може да бъде причинено от вирусна инфекция на горните дихателни пътища, стрептококи в гърлото или евентуално от алергии.

Бактериите, които навлизат в средното ухо от огнището на възпаление, увеличават риска от развитие на гноен отит на средното ухо. Отит на средното ухо често се развива при деца, което се дължи на особеностите на анатомичната структура на средното ухо на децата. Вероятността от развитие на отит на средното ухо се увеличава с вродени и придобити състояния на имунна недостатъчност.

Чрез рефлукс или аспирация на нежелани секрети от назофаринкса в нормално стерилното пространство на средното ухо, течността може след това да се инфектира - обикновено с бактерии. Вирусът, причинил първоначалната инфекция на горните дихателни пътища, може сам да бъде идентифициран като причинител на инфекцията.

Най-често срещаният бактериален патоген при остър среден отит е Streptococcus pneumoniae, последван от нетипичен Haemophilus influenzae и Moraxella (Branhamella) catarrhalis. Тези три организма са отговорни за над 95% от всички случаите с бактериална етиология.

При кърмачета на възраст под 6 седмици грам-отрицателните бацили (Escherichia coli, Klebsiella species и Pseudomonas aeruginosa) играят много по-голяма роля, причинявайки 20% от случаите. S. pneumoniae и H. influenzae също са най-честите патогени в тази възрастова група. Някои проучвания установяват също Staphylococcus aureus като патоген в тази възрастова група, но последващи проучвания предполагат, че флората при тези малки бебета може да бъде тази на обичайната остър среден отит при деца на възраст над 6 седмици.

Рискове от развитие на възпаление на средното ухо, неуточнено обикновено са:

• Възраст от 6 месеца до 2 години - поради структурните особености на ухото и назофаринкса, слабо развита имунна система.
• Деца в детската градина и яслата - поради факта, че там се разпространяват много различни вируси.
• Хранене от шише - бебетата, които са кърмени, са по-малко склонни да получат отит на средното ухо.
• През есента и зимата рискът от вирусен отит на средното ухо е по-висок, през пролетта и лятото - алергични, за тези, които са податливи на тях.
• Замърсяването на въздуха и тютюневият дим могат да увеличат вероятността от ушни инфекции.

Клинична картина

Острият отит на средното ухо се характеризира с тежка хипертермия, която е придружена от болка в ухото. Децата, които все още не могат да говорят, плачат, когато болката се усилва и се успокояват, когато утихва. След 1-3 дни от началото на заболяването се образува разкъсване на тъпанчевата мембрана и започва нагнояване. При неблагоприятно развитие на болестта, гнойната колекция може да пробие не навън, а вътре, да се разпространи в черепната кухина и да доведе до развитие на менингит.

Има две форми, които се различават както по тежест, така и по клиничен ход.
В 55% от случаите хроничният отит на средното ухо се проявява под формата на мезотимпанит, при който възпалителният процес обхваща лигавицата на Евстахиевата тръба, долната и средната част на тимпаничната кухина. Тимпаничната мембрана има перфориран отвор отдолу. Част от мембраната остава опъната.

При мезотимпанит пациентите се оплакват от загуба на слуха, постоянно или периодично изтичане на гной от ухото, много рядко - шум в ухото. Болката се появява само в периода на обостряне на средния отит, в някои случаи придружен от хипертермия. Мезотимпанитът протича доста благоприятно и относително рядко става причина за развитието на тежки усложнения. Степента на загуба на слуха се определя от запазването на функцията на слуховите костици и активността на възпалителния процес.
Хроничният отит на средното ухо, протичащ под формата на гноен епитимпанит, засяга предимно тимпаничната мембрана. Перфорацията е разположена в горната част на тимпаничната мембрана, така че естественият дренаж на кухината често е недостатъчен. Темпоралната кост често участва във възпалителния процес и гнойта става зловонна. Развива се изразена загуба на слуха.

Диагноза

За поставяне на диагнозата се снема щателна анамнеза от пациента и се прави отоскопия. Последната дава възможност за детайлно откриване при множество увеличени признаци на напрежение и перфорация в тимпаничната мембрана.

Ако е необходимо да се определи състоянието на слуховия анализатор при хроничен персистиращ отит на средното ухо, могат да се приложат диагностични методи като:

• Тимпанометрия - диагностика на наличие на течност (ексудат или гной) в средното ухо и проводимостта на слуховата тръба.
• Акустична рефлексометрия - този тест помага да разберете колко тъпанчевата мембрана „пропуска“ звука. Колкото по-силно е налягането на течността в средното ухо, толкова повече звук ще отразява и толкова по-малко ще преминава.
• Аудиометрия - позволява да се определи въздушната проводимост на въздушните вибрации от тимпаничната мембрана, слуховите костици на средното ухо до вътрешното ухо. Костна проводимост, която определя чувствителността на слуховия нерв към звуци с различна честота и интензивност. В зависимост от разликата във въздушната и костната проводимост се определя как ще се провеждат лечебни мерки за предотвратяване на загуба на слуха.
• Оценката на слуховата функция е процедура, насочена към определяне на степента на слухово увреждане чрез реакцията на пациента на шепот и говорима реч, която позволява да се установи нарушение на дейността на структурите на средното и вътрешното ухо.
• Рентгеново изследване, компютърна томография - в случаи на продължителен ход на патологията, със съмнение за възпаление на мастоидния израстък на темпоралната кост и вътречерепни усложнения.

Лечение

Лечението на възпаление на средното ухо, неуточнено се извършва в съответствие с етапа на клиничното протичане и неговата форма (терапевтично лечение). Пациентите с остър отит на средното ухо получават антибиотична терапия, а за хипертермия се предписват антипиретични лекарства. Половината от случаите на болки в ушите при деца се разрешават без лечение за три дни, а 90% отзвучават за седем или осем дни. Употребата на стероиди не е подкрепена с доказателства за остър отит на средното ухо.

Някои клиницисти препоръчват прилагането на кортикостероиди в комбинация с бета-лактам-стабилен антибиотик. Преди да се предпише такава терапия, трябва да се вземе анамнеза за варицела, ваксинация срещу варицела и скорошно излагане на пациент с варицела.

Ако тимпаничната кухина не се дренира самостоятелно през първите три дни, се посочва парацентеза (разрез на тимпаничната мембрана).

Заглавно изображение: freepik.com