Остър бронхит МКБ J20

Човешкият организъм бива постоянно подложен на вредни въздействия от околната среда, както и среща с различни инфекциозни агенти. Самият респираторен тракт е отворена система, която е в непрекъснат обмен на различни вещества, като по този начин изпълнява основната си функция. Тя разполага с различни защитни механизми, които да я предпазват от инфекциозни агенти, някои, от които са:

• Косми и пили в предверието на носната кухина
• Лимфни структури и тонзили
• Производство на мукус
• Кашличен рефлекс

Различни вируси, бактерии и гъбички могат да преминат през изброените защитни механизми на дихателната система и дори да нарушат тяхното действие. Това води до инфектиране на различни органи и структури от респираторния тракт. Много често засегнати от инфекция са бронхите. От индуцираната възпалителна реакция може да бъде засегнато цялото бронхиално дърво.

Остър бронхит е възпалително заболяване на бронхите, което най-често бива причинено от различни вируси, бактерии и гъбички. За разлика от хроничния бронхит, който най-често е следствие на някакво вредно въздействие от заобикалящата среда, което причинява патологични промени в респираторния тракт за дълъг период от време.

Честота

Острият бронхит е едно широко разпространено заболяване, което много често се диагностицира след инфекция на горните дихателни пътища (ГДП). По-характерно за заболяването е проявата му през зимните месеци, когато се наблюдават епидемични огнища, причинени от различни видове вирусни агенти. Това е така, тъй като вирусите имат широко разпространение.

Понякога тази предхождаща инфекция на ГДП може да замаскира бронхиалното засягане поради сходно клинично протичане на състоянията. Това понякога може да доведе до разлика в епидемиологията на заболяването.

Според проведено епидемиологично проучване от СЗО (Световна Здравна Организация) през 2006 г., приблизително 9,5 милиона или 4% от населението са диагностицирани от бронхит в рамките на една година. Предполага се, че в някои държави се наблюдава свръхдиагностика на бронхит, тъй като в повечето случаи диагнозата може да бъде поставена единствено на базата на оплакванията на пациента. В медицинската практика е прието, че всеки пациент с дразнеща и мъчителна неспецифична кашлица е съмнителен за бронхит.

В едно проучване е констатирано, че остър бронхит засяга 44 от 1000 възрастни годишно, а 82% от епизодите възникват през есента или зимата. Това често срещано състояние е една от първите пет причини в световен мащаб, поради което хора търсят лекарска помощ.

Остър бронхит може да засегне хора на всякаква възраст, но най-засегнати са малките деца до 5-годишна възраст, както и възрастните. Това най-вероятно е свързано с факта, че при тези групи индивиди се наблюдава в някаква степен отслабване на имунитета.

Рискови фактори

Съществуват множество рискови фактори, които по някакъв начин могат да допринесат за развитието на бронхит. Избягването на някои може да бъде основна превантивна мярка за заболяването. Някои от тях са:

• Тютюнопушене (активно и пасивно)
• Възраст под 5 години и над 60 години
• Излагане на замърсен въздух
• Работа в запрашена среда
• Придружаващи хронични белодробни заболявания (ХОББ, астма)

Причина

В повечето случаи, когато се говори за остър бронхит, става въпрос за различни инфекциозни агенти. При попадане в човешкия организъм, в частност дихателната система, те причиняват остра инфекция на засегнатите органи и структури. Като потенциални причинители се посочват различни вируси и бактерии.

Вируси

В повече от 80% от случаите на остри епизоди на бронхит се причиняват от вирусни агенти. Те се характеризират с висока вирулентност и патогенност, като тези качества допринасят за по-лесното им предаване от човек на човек. Най-честите вирусни причинители на бронхит са:

• Респираторно-синцитиален вирус (RSV) - РНК вирус и представлява най-честият причинител на вирусна пневмония при малки деца и кърмачета.
• Грипни вируси - грипните вируси тип А и В са най-честата причина за смъртност и заболеваемост сред различните причинители на заболяването. Като едни от най-разпространените вирусни причинители в световен мащаб, характерно за тях е широкото разпространение сред населението. Два от подтиповете на грипни вируси могат да доведат до тежки усложнения, ако не се предприеме лечение - птичи грип (H5N1) и свински грип (H1N1).
• Риновируси - РНК вируси и представляват най-честата причина за инфекция на горните дихателни пътища във всички възрастови групи.
• Парагрипни вируси - РНК вируси, които основно причиняват пневмония при малки деца. Преобладават сезонни епидемични взривове през пролетта и есента.
• Аденовируси
• Ентеровируси
• Коронавируси

Бактерии

Много рядко се наблюдава бронхит, причинен от бактериален агент. В повечето случаи на изолиране на бактериален причинител, е когато има смесена инфекция както от вирусни, така и от бактериални причинители. Някои от най-честите бактериални причинители на бронхит са:

• S. pneumoniae
• H. influenzae
• B. pertussis
• M. pneumoniae
• C. pneumoniae

Патогенеза

В зависимост от възрастта на пациентите и периодът, в който се развива инфекцията, остър бронхит се разделя на няколко основни типа:

БДУ при лица под 15 години - Бронхитът БДУ е клиничен синдром, който протича с възпаление на трахеята, бронхите и бронхиолите. При лица под 15 години протича с кашлица и проблеми с дишането. Заболяването се разпространява по въздушно-капков път.

Остър и подостър (с):

• бронхоспазъм - бронхоспазъм или бронхиален спазъм е внезапно свиване на мускулите в стените на бронхите. Това се дължи на освобождаване на вещества от мастоцити и базофили под влиянието на различни дразнители. Бронхоспазмът причинява затруднено дишане. В определени случаи бронхитът може да протече с бронхоспазъм. Влошаването на кашлицата при бронхит може да бъде признак за бронхит с бронхоспазъм. Спазъмът и възпалението причиняват стесняване на дихателните пътища и увеличаване на производството на слуз. Това води до задух, кашлица и хипоксия. Лечението може да включва бронходилататори и стероидни инхалатори.
• фибринозен - фибринозният бронхит е възпаление на бронхиалната лигавица, придружено от фибринозен ексудат. Нарича се още псевдомембранозен бронхит. Фибринозният бронхит се среща по-често при деца. При това състояние бронхите се покриват с фибринови налепи, което води до стесняване на лумена на дихателните пътища. Фибринозният бронхит протича със задух, затруднено дишане, отделяне на бели храчки и влошено общо състояние. Болният изпитва чувство на напрежение и стягане в гръдния кош. Често се появява цианоза и крайниците стават синкаво-сиви. Диагнозата се поставя чрез рентгенография, бронхоскопия.
• мембранозен - мембранозен бронхит е остро или подостро възпаление на бронхите, което се характеризира с образуването на фалшиви мембрани или фибринозни отливки. Мембранозният бронхит се среща много по-често при мъжете, отколкото при жените и засяга възрастта между двадесет и четиридесет години, въпреки че може да се появи във всеки период от живота, по-често през зимата или началото на пролетта. Етиологията на заболяването е свързана с туберкулоза и някои кожни заболявания, като пемфигус, импетиго и херпес. Наследствеността може да играе някаква роля за възникването му. Вдишването на пара и вредни газове понякога се последва от мембранозен бронхит. Ексудат или псевдо-мембрани обикновено се натрупват в големите бронхи, въпреки че нерядко се засягат и малките клонове. Ексудатът се отлага върху лигавицата и се образуват налепи. Смята се, че те са изградени от фибрин. На мястото на възпалението се откриват множество левкоцити, кръвни телца, епителни клетки, а понякога и специфичните за заболяването кристали на Charcot-Leydon. Острата форма, която е доста рядка, може да доведе до фатален изход за кратко време, в резултат на диспнея, поради запушване на бронхите. Тя започва с втрисане, последвано от висока температура. Пулсът и дишането са учестени, пациентите имат чувство за стягане в гърдите. Диспнеята се редува с пристъпи на кашлица.
• гноен - остър бронхит може да се усложни с гноен бронхит, ако заболяването продължи повече от един месец. Няма почти никакви различия между обикновената настинка и гнойния бронхит. Симптомите на гнойния бронхит са остра кашлица и задух. Кашлицата е пречка за свободното движение на въздуха в белите дробове. Има няколко причини за гноен бронхит. Тютюнопушенето е основната причина за почти всички белодробни заболявания. Редовните пушачи страдат от белодробни заболявания по-често. Не само пушачите, но и хората, които живеят в прекомерно замърсена среда, също стават жертва на тази болест.
• септичен - септичният бронхит настъпва, когато в бронхите присъстват силно дразнещи разлагащи се течности. Те предизвикват остро възпаление с гноен характер. Това се случва главно при три условия. На първо място локално запушване на бронхите нарушава дренажа на секретите, те се натрупват и може са се получи гнилостно разлагане. Това е най-леката форма. На второ място чуждо тяло в бронхите може да доведе до повишено отделянето на секрет, който се разлага. На последно място, гангрена на белия дроб може да доведе до септичен бронхит, чрез отделяне на гниещи сокове, които преминават в бронхите. Протичането е тежко и при забавяне на лечението може да се стигне до септичен шок. Пациентите имат висока температура, учестена сърдечна и дихателна дейност. Диагнозата е трудна. Прави се изследване на кръв и урина, рентгенография на гръден кош. Ранното, агресивно лечение увеличава шансовете за оцеляване. Хората с тежък сепсис изискват внимателно наблюдение и лечение в интензивно отделение. При тежък сепсис или септичен шок, могат да бъдат необходими животоспасяващи мерки за стабилизиране на дишането и сърдечната дейност.
• трахеит - трахеитът е възпаление на трахеята, което протича със запушване на дихателните пътища. Бактериите са най-честите причинители на трахеит. Може да протече заедно със заболявания като грип, морбили, коклюш. Замърсеният въздух също може да причини трахеит. Протичането му е най-тежко при малки деца, вероятно поради относително малкия размер на трахеята, която лесно се запушва.
• трахеобронхит, остър - трахеобронхит, остър е възпаление, което засяга долните дихателни пътища - трахеята и бронхите, включващо трахеит и бронхит. Обикновено трахеобронхитът е във връзка с вирусни или бактериални инфекции. Понякога химически или физически дразнители и алергични фактори също може да играят роля за възникването му. Инфекцията е основната причина, която води до трахеобронхит. Простудата оказва влияние чрез намаляване на съпротивителните сили на организма. Дразнещи газове, включително дим, също са причина за бронхит. Алергичните реакции, често причиняват алергичен бронхит. Острият трахеобронхит се характеризира със суха кашлица, непродуктивна първоначално, по-късно става влажна с отделяне на храчки. Храчките са гнойни, понякога примесени с кръв. Температурата е около 38 градуса и продължава от 3 до 5 дни.

Симптоми

Остър бронхит обикновено започва с инкубационен период, който е с продължителност от няколко дни. След този период се появяват някои симптоми, насочващи към инфекциозен процес. Някои от тях са:

• Кашлица - в началото на заболяването тя е суха. С напредване на възпалителния процес става продуктивна, свързана с отделянето на храчки.
• Храчки - могат да бъдат бистри, слузни, слузно-гнойни или гнойни. Когато се касае за бактериален причинител на заболяването, най-често храчките са гнойни. Това е един от характерните белези на бактериалните инфекции.
• Висока температура
• Втрисане
• Умора
• Дискомфорт в гърдите
• Главоболие
• Хрема
• Задух

Обикновено кашлицата е най-характерният симптом за бронхит, който дори в някои случаи може да бъде единствен. Тя е дразнеща, мъчителна и продължава не повече от няколко седмици. Ако кашлицата възниква за период от три месеца в две последователни години, тогава се говори за хроничен бронхит. Острият бронхит в повечето случаи протича благоприятно, но при някои пациенти може сериозно да увреди общото им състояние. От лекарска помощ се нуждаят хората, при които:

• Бронхит продължава повече от 3 седмици
• Пречи на съня и нормалните ежедневни дейности
• Имат треска (много висока температура)
• Имат изразен задух и цианоза

Диагноза

Диагностицирането на бронхит не представлява трудност за лекарите. Симптомите и клиничната картина на заболяването е характерна, като рядко може да се сбърка с някое друго респираторно заболяване. В съвременната медицина са налични и множество изследвания, които да потвърдят диагнозата.

Физикален преглед

При прегледа могат да бъдат установени някои отклонения в статуса на пациента. Повечето лекари могат да поставят диагнозата единствено на базата на проявена "неспецифична кашлица", която е прието да се счита за бронхит. На аускултация се установяват най-често сухи свиркащи хрипове, което говори за настъпила бронхоконстрикция.

Кръвни изследвания

При изследването на венозна кръв обикновено се наблюдават повишаване на стойностите на:

• Левкоцити
• СУЕ
• CRP (С-реактивен протеин)

При данни за задух, цианоза и настъпила остра дихателна недостатъчност може да бъде взета артериална кръв за кръвно-газов анализ. В нея може да има понижаване на парциалното налягане на кислород.

Микробиологично изследване

Изследва се материал от гърлен секрет, храчка или кръв. Взетият материал се посява в специални хранителни среди, които са създадени за бактериален растеж. При наличие на бактериална инфекция, в рамките на няколко дни, се наблюдава колониален растеж на хранителната среда. По този начин може да бъде приет или отхвърлен бактериален причинител на бронхит.

Серологично изследване

Използва се основно за конкретизиране на вирусния агент, причинил инфекцията. Материалът за серологично изследване е обикновено венозна кръв. В нея се изследват нивата на антителата.

Образно изследване

Рутинно при инфекция на долните дихателни пътища се назначава рентгенография на гръден кош. Изследването е достатъчно полезно и при бронхит обикновено се използва за изключване на наличието на пневмония.

Диференциална диагноза

Остър бронхит има сходно протичане с множество други изследвания, но най-често в съображението на диференциалната диагноза се разглеждат следните състояния:

• Астма
• Пневмония
• Бронхиолит

Лечение

Лечението на остър бронхит е строго индивидуално и основно зависи от тежестта на заболяването. Тя варира от лека грипоподобна инфекция до остро настъпила дихателна недостатъчност. В повечето случаи на бронхит дори не се налага някакво специфично лечение, тъй като се наблюдава пълно оздравяване в рамките на една седмица. Въпреки това, при някои индикации от страна на състоянието на пациента, се прилагат различни медикаменти.

Етиологично лечение

Ако при микробиологичното изследване се изолира бактериален причинител на бронхит, се предприема антибиотична терапия. За покритието на повече бактериални видове се употребяват широкоспектърни антибиотици. Някои от най-често използваните групи антибиотици са пеницилини, цефалоспорини, макролиди, хинолони.

При наличие на вирусна инфекция могат да бъдат приложени някои антивирусни препарати, но според проведени проучвания те не влияят на продължителността на заболяването.

Симптоматично лечение

Използват различни групи лекарствени средства, които са с доказан противовъзпалителен и облекчаващ ефект. Основната им цел е ограничаване на инфекциозния процес и превантиране на белодробното засягане, което може да доведе до по-тежко протичане. Най-често използваните лекарствени средства са:

• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства)
• Аналгетици
• Антипиретици
• Муколитици
• Имуностимулатори
• Витамини

Усложнения

Рядко остър бронхит води до усложнения, тъй като прогнозата в повечето случаи на инфекцията е добра. Въпреки това, при тежка бронхоконстрикция (свиване на бронхите) могат да настъпят функционални белодробни промени. Някои от усложненията, следствие на бронхит са:

• Хронифициране на бронхита
• Пневмония
• ОДН (Остра дихателна недостатъчност)

Превенция и прогноза

Както вече споменахме, в повечето случаи на остър бронхит, прогнозата е благоприятна. Пълно оздравяване, дори без приложение на лечение, се наблюдава в рамките на една седмица. За превенция на заболяването обикновено се спазват някои основни хигиенни мерки:

• Избягване на контакт с болни
• Спазване на дистанция
• Носене на маска за лице
• Използване на дезинфектанти