Остър бронхит, причинен от Haemophilus influenzae МКБ J20.1

Haemophilus influenzae, наричан по-рано бацилът на Пфайфър, са грам-отрицателни, факултативно анаеробни патогенни бактерии от семейство Pasteurellaceae. За първи път са описани през 1892 година, като още оттогава са известни като едни от честите бактериални причинители на респираторни инфекции.

Именно едни от органите и структурите на дихателната система, които често биват поразени от тези бактерии, са бронхите. Остър бронхит, причинен от Haemophilus influenzae е едно често срещано респираторно, инфекциозно заболяване, срещащо се при голям брой индивиди ежегодно.

Бронхитът представлява остро възпаление на лигавицата на бронхите. Хората, които имат бронхит често се оплакват от дразнеща кашлица, съпроводена с отделянето на гъсти храчки, което е най-характерният симптом на заболяването. В зависимост от своето протичане, бронхитът се разглежда като остър и хроничен.

Острият бронхит, обикновено трае не повече от 10 дни, като не води до развитието на усложнения или трайни увреди на бронхиалната лигавица. Въпреки това, кашлицата може да персистира с месеци, като основно се провокира от дразнещи фактори, каквото е тютюнопушенето.

Честота

Остър бронхит е едно от често срещаните респираторни, инфекциозни заболявания. Световното му разпространение е оценено на приблизително 9,5 милиона души ежегодно (проучване направено през 2006 година).

В медицинската практика, терминът бронхит често се използва като термин за неспецифична и самоограничаваща се кашлица. По този начин през последните години се наблюдава свръхдиагностициране на самото заболяване, което води до фалшивото увеличение на честотата му.

В едно проучване острият бронхит засяга 44 от 1000 възрастни годишно, като 82% от епизодите възникват през есента или зимата. Това означава, че заболяването има изразена сезонност, основно проявяваща се през студените месеци от годината. Това прави бронхита, едно от основните заболявания засягащи възрастни индивиди. Освен това, честотата при деца е дори по-висока. Това вероятно се дължи на по-слабата имунна система при децата.

Някои от рисковите фактори, които благоприятстват разпространението на заболяването са:

• Тютюнопушене (активно или пасивно)
• Чести алергии
• Бронхиална астма
• Уголемени тонзили (основно при деца)
• Работа в запрашена среда

Причина

Както вече споменахме в тази статия, разглеждаме бронхит, причинен от хемофилни бактерии. Те са грам-отрицателни, кокобактерии, характеризиращи се с много малки размери. При развитието си в специфични хранителни среди, микроорганизмите се разполагат на групи или на къси верижки. Не образуват ресни и спори. Срещат се както хемофилни бактерии, образуващи капсула, така и безкапсулни видове.

За своето развитие, хемофилните бактерии се нуждаят от оптимална температура от 37 градуса и pH на средата 7,5. Освен това, един от задължителните фактори, благоприятстващи растежа, е кръвта. Затова, когато материал се използва за микробиологично изследване със съмнение за хемофилна инфекция, задължително се използва кръвен агар.

Някои от основните фактори на патогенност на тези микроорганизми, са пилите, които подпомагат прилепването на бактерии към лигавицата на дихателните пътища, както и капсулата, която ги предпазва от фагоцитоза. Важно е да се отбележи, че единствено капсулираните щамове са вирулентни, особено серотип b. Именно срещи Haemophilus influenzae тип b има създадена ваксина, която е част от имунизационния календар в повечето страни (включително и България), която предпазва от инфекции, причинени от този щам, които могат да бъдат фатални при малки деца със засягане на ларинкса.

Патофизиология

Хемофилните бактерии при попадане в респираторния тракт, чрез своите пили се прикрепят към клетките на бронхиалната лигавица. Тяхното патологично увреждане води до секреция на различни медиатори на възпалението. Локално това се изразява с оток и зачервяване на лигавицата. Най-характерният симптом на бронхит, кашлицата се проявява при дразненето на тусигенните рецептори, разположени в горните и долните дихателни пътища. Локалното възпаление, освен това води до стеснение на бронхиалния лумен, което при някои пациенти клинично се проявява чрез задух. Ако инфекцията се разпространи по бронхиалното дърво, това може да доведе до пневмония.

Симптоми

След инкубационен период от 2-3 дни след попадане на хемофилните бактерии в респираторния тракт, се появяват първите симптоми на заболяването, които могат да бъдат насочващи. Този период се характеризира с усилена бактериална репликация с масовото засягане на бронхиалните клетки. Най-честите симптоми, които съпровождат остър бронхит, причинен от Haemophilus influenzae са:

• Главоболие
• Хрема
• Умора
• Висока температура
• Втрисане
• Кашлица - кашлицата е най-характерният симптом при бронхит. В началото тя е суха, като с развитието на заболяването става влажна, съпроводена с отделянето на гъсти, гнойни храчки.
• Храчки
• Болки в гърдите

Често в медицинската практика се наблюдава първична инфекция на горните дихателни пътища, при която вторично се засягат бронхите. Първичните инфекции най-често се причиняват от вирусни агенти. Най-засегнатите структури са фаринкс и тонзили (фарингит, тонзилит). Именно затова, при някои пациенти може да се наблюдават симптоми като болезнено и зачервено гърло.

Диагноза

Диагностицирането на бронхит не представлява трудност за лекарите, тъй като общоприети са някои много характерни белези на това състояние, които го отличават от останалите, изброени в диференциалната диагноза.

Преглед от лекар

В повечето случаи, остър бронхит може да бъде диагностициран единствено на базата на подробна анамнеза с представени оплаквания и физикалните находки. Най-характерни са патологичните промени при аускултацията на белите дробове. Характерните прибавени шумове са сухите свиркащи хрипове, които се аускултират дифузно. Те обикновено са израз на бронхиална обструкция.

Изследвания

най-често използваните и прилаганите изследвания, които могат да потвърдят или отхвърлят диагнозата остър бронхит са:

• Кръвни изследвания - следят се стойности на CRP (С-реактивен протеин), СУЕ (Скорост на утаяване на еритроцити), левкоцити, кръвни газове и пр.
• Микробиологично изследване - култура от храчка е златен стандарт за доказване на бактериални причинители на респираторни заболявания. Ако инфекцията се е разпространила и бактериите са достигнали до системното кръвообръщение, може да се вземе култура от кръв.
• Рентгенография на гръден кош - повечето лекари задължително назначават рентгеново изследване на гръден кош, което освен диагностична стойност за бронхите, има за цел и оценка на белодробната тъкан и дали тя е засегната от инфекцията.
• Бронхоскопия - ендоскопското изследване на бронхиалното дърво може да се използва за изключване най-често на аспирация на чуждо тяло при малки деца.

Диференциална диагноза

Остър бронхит, причинен от Haemophilus influenzae може да има сходно протичане с някои от следните състояния:

• Пневмония

• Бронхиолит при деца
• Аспирация на чуждо тяло
• Туберкулоза

Лечение

Лечението на остър бронхит е предимно насочено срещу доказания причинител. За целта се прилагат различни групи антибиотици, които имат ефективност срещу хемофилни бактерии. Някои от тях са:

• Макролиди - кларитромицин, азитромицин
• Цефалоспорини - цефотаксим, цефтриаксон

За симптоматично облекчение се използват най-често:

• Антипиретици
• Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
• Аналгетици
• Антитусивни (муколитици)
• Инхалаторни кортикостероиди - обикновено се прилагат при по-тежко протичащи случаи на бронхит.

Превенция

Спазването на някои от изброените мероприятия може да превантира бъдеща бронхитна инфекция:

• Ваксинация - срещу Haemophilus influenzae тип b (Hib) е създадена ваксина, която е задължителна и включена в имунизационния календар. Освен да превантира инфекции с този причинител в повече от 90% от случаите, при ваксинирани се наблюдава значително по-леко протичане на заболяването.
• Избягване на пряк контакт със заразно болни
• Избягване на активно и пасивно тютюнопушене
• Ограничаване на излагането на прахови частици, химически изпарения и други замърсители

Прогноза

Прогнозата за остър бронхит е благоприятна, като в повечето случаи се наблюдава пълно оздравяване в рамките на 10 дни. За хронифициране на заболяването се говори, когато кашлицата персистира за повече от няколко месеца, няколко години подред (според СЗО).