Остър бронхит, причинен от стрептокок МКБ J20.2

Бронхит представлява възпалително заболяване, най-често с инфекциозна генеза, засягащо бронхиалното дърво. Основно има два вида бронхит - остър и хроничен.

За остър бронхит обикновено се говори, когато продължителността на болестния процес е между 7 и 10 дни. Краткосрочното остро възпаление на бронхиалната лигавица води до клинична изява с характерни симптоми. Един от специфичните симптоми за бронхит е мъчителната кашлица. С напредване на заболяването тя се променя от суха към влажна.

Като причинители се посочват различни инфекциозни агенти с вирусна и бактериална генеза. В статията остър бронхит, причинен от стрептокок ще разгледаме бронхиалното засягане от бактериите от род Streptococcus.Стрептококите са грам-положителни бактерии със сферична форма, които принадлежат към

Streptococcaceae. Някои от тях са част от нормалната бактериална флора в назофаринкса, а други при попадане в организма водят до инфекциозни заболявания. Най-често засягат дихателната система, като причиняват инфекции както на горните, така и на долните дихателни пътища.

Честота

Острият бронхит е едно от най-често срещаните заболявания. Той е разпространен както все, така и в развитите страни, като всяка година засяга приблизително около 5% от възрастните в световен мащаб.

Годишната честота на бронхит е още по-висока при децата, което вероятно се дължи на по-слабия имунитет. Именно, най-засегнатите възрастови групи са децата под 5-годишна възраст и възрастните над 60 години. Повечето от диагностицираните случаи на бронхит са през зимата. Съществува пряка връзка между епидемичното разпространение на вирусните инфекции на горните дихателни пътища (ГДП) и повишената честота на диагностицирани случаи на бронхит през този период. Смята се, че бактериалните инфекции на долните дихателни пътища са най-честото усложнение след първична вирусна инфекция на ГДП.

При кърмачетата под една година, бронхит е най-честата причина за хоспитализация в САЩ през 2011 година. Важното тук е разграничаването между остър бронхит и бронхиолит, които заболявания при малки деца имат много сходно протичане.

Заболяването няма изразена полова принадлежност спрямо мъже и жени. Въпреки това, за хроничния бронхит е по-характерно засягането на мъжкия пол, което се дължи на вредните навици и рисковите фактори. Някои от рисковите фактори, които благоприятстват развитието на бронхит са:

• Активно тютюнопушене
• Бронхиална астма
• Замърсяване на въздуха
• Работа с токсични вещества

Като основен рисков фактор в днешно време се посочва активното тютюнопушене. Пасивните пушачи също могат да бъдат засегнати, тъй като и те инхалират вредните вещества съдържащи се в тютюневия дим. Въпреки това, според проведено проучване дори и хората, които никога не са били тютюнопушачи имат шанс за развитието на бронхит (вероятността варира от 4% до 22%).

Причина

Стрептококите са бактерии, които принадлежат към род Streptococcus. Този род бактерии включи над 40 различни подвидове стрептококи. Името им е свързано с факта, че имат сферична форма и обикновено при своето развитие образуват двойки или верижки от клетки.

Стрептококите са грам-положителни микроорганизми. Някои от щамовете имат капсула изградена от хиалуронова киселина и продуцират ензима хиалуронидаза. Не образуват спори и не притежават ресни. Клетките им са съставени от клетъчна стена, притежаваща Грам-положителен пептидогликанов слой, вътрешна плазмена мембрана, мезозомни (вътреклетъчни) везикули и нуклеоид. В нуклеоида се съхранява цялата наследствена информация на клетката.

През 1993 година Лансфилд (Lancefield) разработва полезна система за серотипизиране и класификация, според нея стрептококите се подразделят на серологичните групи от А до Н и от К до V. Стрептококите имат както видово специфични, така и типово специфични антигени, според които се разпределят в съответните групи. Важно е да се спомене, че S. pneumoniae не принадлежи към никоя от изброените групи, но принадлежи към род Streptococcus.

Много стрептококи разработват вирулентни фактори, включително стрептолизини, ДНК-ази и хиалуронидаза, които допринасят за разрушаването на тъканите и разпространението на инфекцията. Някои щамове освобождават екзотоксини, които активират определени Т -клетки, предизвикващи освобождаване на цитокини, включително тумор некрозисфактор-алфа, интерлевкини и други имуномодулатори. Тези цитокини активират комплемента, коагулацията и фибринолитичните системи, водещи до шок, органна недостатъчност и смърт. Те са факултативно анаеробни микроорганизми. Върху твърди хранителни среди (обикновен или кръвен агар) образуват гладки, изпъкнали и непрозрачни колонии. Каталаза отрицателни са, разграждат захарите до киселина без газ.

Реакцията на хемолиза е важна при групирането на стрептококите. Заедно с физиологичните, биохимични и екологични характеристики на микроорганизма може да бъде направена надеждна клинична характеристика. Три вида реакции на хемолиза (алфа, бета, гама) се наблюдават след растеж на стрептококи в овчи кръвен агар.

При непълна лиза (разрушаване) на еритроцитите с понижаване на нивата на хемоглобина се образува зелен пигмент. Това е характерен белег на α-хемолизата. Пълното разрушаване на еритроцитите с изясняване на кръвта около бактериалния растеж се означава като β-хемолиза. Други стрептококи не извършват процеса на хемолиза, означават се като у-хемолитични.

Патофизиология

Остър бронхит, причинен от стрептокок в голям процент от случаите започва като първично инфекциозно заболяване на горните дихателни пътища. Едно от най-честите състояния е стрептококов фарингит. След разпространението на стрептококите към бронхите, те се прикрепят към повърхностния слой на респираторната лигавица. Чрез своите фактори на вирулентност бактериите водят до увреждане на функциите на клетките. Стрептококите водят до повишена секреция на интерлевкини, хистамин и други възпалителни медиатори. Локално индуцираната възпалителна реакция се изразява с оток и зачервяване. Това води до поява на някои специфични симптоми на заболяването.

Симптоми

Инкубационният период при стрептококовите инфекции е значително кратък (1-4 дни). През този период повечето пациенти нямат никакви симптоми. Други пък, могат да имат оплаквания от лесна уморяемост или главоболие. След този период, се появяват някои от следните симптоми:

• Кашлица - кашлицата е най-характерният симптом за бронхит. В началото на заболяването тя е суха, след което се трансформира във влажна.
• Храчки - отделянето на храчки обикновено е симптом, който съпровожда кашлицата. При стрептококова инфекция храчките са слузни или слузно-гнойни.
• Треска - силното повишаване на телесната температура в стойности над 38,5, е характерен симптом при бактериалните инфекции.
• Гастроинтестинални прояви (гадене, повръщане, диария)
• Общо неразположение
• Болки в гърдите
• Задух (недостиг на въздух)
• Болезнено гърло
• Хрема
• Мускулни болки (миалгия)

Диагноза

Диагнозата на остър бронхит, причинен от стрептокок се основава на находките при физикален преглед, микробиологичн и образни методи на изследване.

Преглед от лекар

Анамнестичните данни за остро инфекциозно поразяване на дихателните пътища е ориентиращо за генезата на заболяването при преглед от лекар. Някои специалисти дори определят бронхита като неспецифична кашлица, тъй като това е най-характерният симптом на заболяването. Някои лекари дори могат да поставят диагнозата единствено на базата на проявените симптоми и аускултаторните находки. При самата аускултация на белите дробове често се чуват сухи свиркащи хрипове, които говорят за бронхоконстрикция.

Диагностициране на причинителя

Стрептококовите инфекции не са трудни за доказване с подходящите тестове. Рутинно се използва микробиологично изследване на материал взет от храчка или венозна кръв. За стрептококите, взетият материал се посява на кръвен агар, на който те дават характерната бета-хемолиза (пълна хемолиза на еритроцитите). В рамките на 24-48 часа микробиологичната проба се позитивира.

Съществуват и бързи тестове за доказване на стрептококови инфекции чрез изследване на венозна кръв. Най-често използваното изследване е антистрептолизинов титър (AST), който отразява повишеното ниво на специфични антитела в кръвта при стрептококова инфекция. Други серологични методи са PCR и ELISA.

Диагностициране на заболяването

Рутинно в медицинската практика се назначава рентгеново изследване на гръден кош при пациенти със съмнение за инфекция на долните дихателни пътища. При бронхит се визуализират някои характерни патологични промени, чрез които може да се потвърди диагнозата. Друго приложимо образно изследване е компютърната томография (КТ).

Освен това могат да се приложи и функционално изследване на белодробната функция - спирометрия. При изразен задух може да се наблюдава отклонение в някои от спирометричните показатели.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на бронхит е изключително широка, тъй като множество заболявания могат да имат сходно протичане. Някои от тях са:

• Пневмония
• Бронхиолит
• Круп

Лечение

Първата и може би най-важна стъпка в лечението на бронхит е преустановяване на тютюнопушенето. В тютюневия дим се съдържат множество вещества, които увреждат респираторната лигавица. Това важи както за активните, така и за пасивните пушачи.

За ограничаване на инфекциозния процес се прилагат лекарствени средства, които въздействат на бактериални причинители. Единствените такива медикаменти са антибиотиците. При стрептококова инфекция обикновено се прилагат някои от следните групи антибиотици:

• Пеницилини - амоксицилин
• Цефалоспорини - цефотаксим, цефтазидим
• Макролиди - азитромицин, кларитромицин
• Хинолони - ципрофлоксацин, левофлоксацин

За симптоматично облекчение се прилагат различни групи медикаменти с доказан ефект при бронхит:

• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства)
• Антипиретици
• Антитусивни

Усложнения и прогноза

При преустановяване на тютюнопушенето и провеждане на адекватно лечение прогнозата на остър бронхит, причинен от стрептокок е добра. В много редки случаи, обикновено при слаб имунитет, се стига до разпространение на инфекцията към други органи. Това най-често са белите дробове, и бронхитът може да прорасне в бронхопневмония. Друго усложнение е хронифициране на състоянието, като кашлицата персистира за много дълъг период от време (хроничен бронхит).