Остър бронхит, причинен от риновирус МКБ J20.6

Риновирусите са разнородна група вирусни агенти, които обикновено се посочват като най-честите причинители на настинка. Самата настинка представлява остро възпаление на лигавицата на назофаринкса (остър назофарингит), което се сочи за най-разпространеното инфекциозно заболяване в световен мащаб.

Тези вируси при попадане в респираторния тракт на индивида, индуцират локална възпалителна реакция в засегнатите структури. По-рядко риновирусите могат да попаднат и в долните дихателни пътища и да доведат до инфекция. В тази статия ще разгледаме именно остър бронхит, причинен от риновирус.

Въпреки че, бронхитът е широко разпространено заболяване, то доказването на риновирусите като конкретен причинител е изключително рядко срещано поради благоприятното протичане на състоянието. В повечето случаи на риновирусен бронхит, симптомите са леки, грипоподобни, като оздравяване може да се наблюдава още през първата седмица от появата на симптомите.

Честота

Риновирусните инфекции са сред едни от най-широко разпространените, срещащи се дори на отдалечени острови. Според проведено проучване в САЩ, риновирусите причиняват повече от 46% от острите инфекции на горните дихателни пътища.

При остър бронхит тази честота не е толкова висока, тъй като самото разпространение на риновирусите към бронхиалното дърво се разглежда като най-честото усложнение на остра инфекция на горните дихателни пътища.

Особено изложени на риск от риновирусен бронхит са малки деца, тъй като при тях се наблюдават фактори, които благоприятстват разпространението на инфекцията. Основният механизъм на предаване на инфекцията е въздушно-капковият. Вирусните частици биват изхвърляни в атмосферата чрез кихане или кашляне. След това те биват инхалирани и попадат в дихателната система, където причиняват инфекция.

Въпреки че, инфекцията основно засяга малки деца под 5-годишна възраст, риновирусният бронхит може да засегне индивиди на всякаква възраст. Много често се наблюдава предаване на инфекцията от самите деца на родителите им, тъй като вирусните частици се съдържат в по-големи концентрации в секретите.

За риновирусните инфекции е характерна сезонността в разпространението им. Силно увеличение на броя на заболелите, най-често при сезонни епидемии, се наблюдава през зимата.

Фактори, които увеличават риска за развитие на остър бронхит, причинен от риновирус са:

• пушенето увеличава риска от респираторна инфекция с приблизително 50%
• много млади или стари хора са изложени на по-голям риск, вероятно поради по-отслабен имунитет
• контактът с болни увеличава риска от инфекция
• хроничните заболявания увеличават риска и тежестта на инфекцията

Причина

Риновирусите принадлежат към семейство Picornaviridae и подобно на аденовирусите и грипните вируси са сред най-честите причинители на инфекции на горните дихателни пътища (ГДП). Те са открити през 1960 г., като в началото са били смятани единствено за причинители на инфекции на ГДП, но в последствие са били доказани като причинители на тежко протичащи бронхит, бронхиолит и пневмонии при малки деца и имунокомпрометирани пациенти.

След инфектиране, вирусните частици могат да се намерят в големи концентрации в носните секрети, слюнката и гърлото. Това има важно диагностично значение при доказването на етиологичен причинител на заболяване.

Риновирусите се характеризират с голямо антигенно разнообразие, което ги разделя в повечето от 113 серологични типа. Това се дължи на различните видове протеини, разположени на тяхната повърхност.
Единствен източник на инфекцията е човекът и инфекцията се предава по въздушно-капков път. Вирусът навлиза през горните дихателни пътища. Високи титри на се доказват в назалните секрети - които могат да бъдат открити още на 2-4 ден след експозицията. След това вирусните титри падат, въпреки че заболяването продължава. При някои пациенти вирусът може да остане откриваем в продължение на 3 седмици. Съществува директна зависимост между количеството на вируса в секретите и тежестта на заболяването. Вирусната репликация е ограничена до повърхностния епител на назалната лигавица.

Хистопатологичните промени са ограничени до субмукозата и повърхностния епител. След разпространение на вирусните частици към бронхиалното дърво, те също водят до локална възпалителна реакция и повишена секреция на възпалителни медиатори от увредените клетки (интерлевкини, хистамин).

Симптоми

Риновирусните инфекции се характеризират с кратък инкубационен период - от 2 до 4 дни. През този период се наблюдава усилена вирусна репликация, която в даден етап довежда до локалното възпаление на бронхите и появата на характерните симптоми.

В повечето случаи първоначално заболяването започва като остра инфекция на горните дихателни пътища, при което се появяват следните симптоми:

• Назална конгестия (запушен нос)
• Зачервено гърло
• Хрема
• Кихане
• Повишена температура

Тези симптоми са характерни за настинката. Ако инфекцията не бъде третирана с противовъзпалителни средства или при преодоляване на защитните сили на дихателните пътища от риновирусите, те инвазират бронхите. Това обикновено се случва 1-2 дни след първоначалните симптоми от страна на ГДП. Засягането на бронхите от инфекцията се проявява клинично със следните симптоми:

• Отпадналост
• Кашлица
• Храчки
• Недостиг на въздух (задух)
• Болки в гърдите

Диагноза

Диагнозата на остър бронхит, причинен от риновирус е основана на характерните клинични признаци на състоянието. Всеки пациент с дразнеща, продуктивна кашлица е суспектен за бронхит, независимо от неговата възраст. В медицинската практика широко срещано е диагностицирането на остър бронхит единствено на базата на проявените симптоми. Именно затова, бронхитът е все още познат като "неспецифична кашлица".

Преглед от лекар

Едно от важните неща при прегледа от лекар е това дали се касае за вирусна или бактериална инфекция. Едни от основните фактори, които показват, че евентуално се касае за вирусна инфекция са:

• Температурата е не по-висока от 38,5 градуса
• Липса на гнойни храчки
• Общото състояние на пациента не е толкова увредено

Най-важното изследване при прегледа е аускултацията на белите дробове, при която находката е характерна за заболяването. Поради наличната бронхоконстрикция дифузно се чуват сухи свиркащи хрипове.

Рентгеново изследване

Едно от рутинните изследвания, които се използват при съмнение за бронхит е рентгенографията на гръден кош. При нея се визуализират характерни за заболяването патологични промени, основно засягащи белодробните хилуси.

Доказване на риновируси

В медицинската практика доказването на риновируси като етиологични причинители се използва изключително рядко поради благоприятното протичане и прогноза на самото заболяване. Въпреки това, за целта се назначават серологични изследвания, които имат за цел доказване на антитела срещу риновирусите (PCR, ELISA).

Диференциална диагноза

Някои от множеството заболявания, които могат да имат сходно протичане с бронхит са:

• Бронхиална астма
• Бронхиолит
• Пневмония
• ХОББ

Лечение

Засега няма етиологично лечение за риновирусни инфекции. Употребата на някои противовирусни лекарствени средства е противоречиво и в повечето случаи ненужно поради лекото протичане на инфекциите.

Дори при липса, на каквото и да е лечение, се наблюдава пълно оздравяване в рамките на 1 седмица. При някои пациенти може да се наблюдава по-тежко протичане на заболяването, което налага приложението на някои от следните групи медикаменти:

• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства)
• Антипиретици
• Аналгетици
• Антитусивни (противокашлични)
• Витамини

Антибиотици обикновено не се прилагат, но при данни за вторична бактериална инфекция, се използват различни групи широкоспектърни такива.

Прогноза и превенция

Както вече споменахме, при повече от 70% от риновирусните инфекции протичат с леки грипоподобни симптоми. Предпазването от инфекцията е от голямо значение за неговото разпространение поради лесното предаване от човек на човек. Затова спазването на някои от следните превантивни мерки може да намали шанса от развитие на остър бронхит, причинен от риновирус:

• Избягване на близък контакт с болни
• Често миене на ръце
• Използване на дезинфектанти
• Носене на маски за лице