Остър бронхит, причинен от коксаки-вирус МКБ J20.3

Коксакивирусите са вирусни инфекциозни причинители, които се причисляват към групата на ентеровирусите. Принадлежат към семейство Picornaviridae и са РНК-вируси. Към групата на ентеровирусите са включени още еховирусите и полиомиелитните вируси.

Ентеровирусите са сред най-често срещаните причинители на инфекциозни заболявания, основно предавани по фекално-орален път. Коксакивирусите са известни като чести причинители на асептичен менингит. Освен това, в някои случаи могат да доведат до острото възпаление на бронхиалното дърво.
Остър бронхит, причинен от коксаки-вирус е едно не толкова често диагностицирано заболяване с този конкретен причинител. Обикновено засяга малки деца, при които се подозира по-тежко протичане на остър катар на дихателните пътища.

Повечето случаи на инфекция с коксакивирус са неусложнени и отшумяват в рамките на 7-10 дни. Тежестта на заболяването може да варира, като дори понякога може да се наложи хоспитализация поради по-тежко протичаща инфекция.

Срещу коксакивирусните инфекции няма специфична профилактика и антибиотиците не са ефективни при приложение. В повечето случаи лечението е единствено симптоматично, а не насочено срещу причинителя.

Честота

Остър бронхит представлява едно от най-честите заболявания, поради които заболелите търсят медицинска помощ. Повишената честота на инфекциозното засягане на бронхите до голяма степен е свързано с диагностицирането на заболяването, тъй като диагнозата може да бъде поставена единствено на базата на физикалните находки.

В медицинската практика, бронхитът е още известен като "неспецифична кашлица", тъй като това е най-характерният симптом на състоянието. След проведено епидемиологично проучване в САЩ е установено, че приблизително 2,5 милиона хора биват диагностицирани с бронхит ежегодно.

Заболяването може да засегне хора от всяка възраст, но като рискови групи се посочват малки деца под 5-годишна възраст и възрастни над 60 години. При тези групи, освен това, се и наблюдава по-тежко протичане на острата инфекция, евентуално свързано с отслабеният имунитет.

Няма разлика в разпространението на заболяването спрямо расата и пола, но има изразена сезонност. По-често диагностицирани случаи на бронхит са именно през студените месеци от годината (от края на есента, до началото на пролетта).

Други рискови фактори, които благоприятстват развитието на бронхит са:

• Тютюнопушене (активно и пасивно)
• Работа в запрашена среда
• Хронични респираторни заболявания (ХОББ, астма)
• Чести алергии

Причина

Коксакивирусите са вирусни агенти, принадлежащи към групата на ентеровирусите заедно с еховирусите и полиовирусите. Те са РНК вируси от семейство Picornaviridae. Те са силно патогенни вирусни агенти като могат да индуцират множество инфекциозни заболявания, включително и бронхит.

Основно са разделени в две групи - A(CVA) и B(CVB), в зависимост от тяхната антигенна структура. Основен фактор, разделящ коксаки-вирусите в две групи са патологичните промени, които индуцират върху опитни мишки.

Коксакивирусите се предават основно по фекално-орален и въздушно-капков механизъм. Първоначалната вирусна репликация се осъществява в мястото на попадане - горни дихателни пътища и епител на гастроинтестинален тракт. След тази репликация вирусите се разпространяват към ретикулоендотелната система (черен дроб, слезка, костен мозък) като могат да причинят увреда на някои от тези органи.

В зависимост от имунния статус на заразените, коксакивирусите причиняват различно по тежест заболяване, като при някои пациенти дори се наблюдава асимптоматично протичане. При малки деца коксакивирусните инфекции са най-честите причинители на фебрилитет през летния и есенния период.
Изолирането на тези вируси се извършва основно чрез инокулация на бели мишки, заразяване на клетъчни култури и серологична диагностика. За целта от пациентите се взима материал от ликвор, фецес, кръв, храчка.

Симптоми

Остър бронхит, причинен от коксаки-вирус, както всяко инфекциозно заболяване започва с инкубационен период, за който характерна е усилената вирусна репликация и липсата на клинична изява. Продължителността може да варира, но обикновено не е повече от 2-3 дни. При някои пациенти може да се наблюдава здраво заразоносителство на коксакивирусна инфекция, които имат важно епидемиологично значение за разпространението на заболяването. Тези пациенти са опасни за околните, тъй като рискът от предаване на инфекцията е голям.

При останалата част от заразените, заболяването протича най-често със следните симптоми:

• Кашлица - в началото на заболяването тя е непродуктивна, като с напредване на заболяването се съпровожда с отделянето на храчки (експекторация).
• Храчки - тъй като, причинителят на бронхит в тази статия е с вирусна природа, храчките обикновено са слузни или бистри, но не и гнойни.
• Фебрилитет
• Болезнено гърло - симптом, който може да предхожда останалите по проява, но може и да има едновременното засягане на горните и долните дихателни пътища.
• Хрема
• Обрив по кожата
• Главоболие
• Отпадналост
• Задух (недостиг на въздух)

Изброените симптоми не са задължителни при бронхит и не са патогномонични. Всъщност те могат да бъдат част от симптомо-комплекс на множество други респираторни инфекции. Затова за диагностицирането на заболяването са нужни допълнителни изследвания в повечето от случаите.

Диагноза

Както вече споменахме по-горе, диагнозата на остър бронхит може да бъде комплексна, състояща се от физикални находки и различни кръвни и образни изследвания. Въпреки това, някои от случаите на бронхит са толкова характерни и лекарите могат да диагностицират заболяването по наличието на персистиращата "неспецифична кашлица".

Физикален преглед

При бронхит обикновено се намират характерните находки при аускултация на белите дробове:

• Отслабено везикуларно дишане
• Сухи свиркащи хрипове

Изследвания

Понякога диагностицирането на заболяването може да представлява трудност за лекарите поради различните форми на протичане. Затова най-често се назначават някои от следните изследвания, които могат да потвърдят или отхвърлят диагнозата:

• Рентгеново изследване - рутинно в медицинската практика се прилага рентгенографското изследване, тъй като е достатъчно информативно по отношение на респираторния тракт. При бронхит се наблюдават характерните патологични промени в рентгеновия образ на гръдния кош. Основните промени засягат хилусните сенки, като те са увеличени.
• Вирусологично и серологично изследване - тъй като, причинителят на бронхит, разглеждан в тази статия е вирусен агент, то рутинно прилаганите микробиологични проби за доказване на бактериален растеж не дават информация по отношение на вирусен причинител. Въпреки това, такова изследване може да бъде направено с цел доказване на едно от най-честите усложнения на вирусните заболявания, а именно вторична бактериална инфекция. За доказването на коксакивирусите обикновено се използва пробата с инжектирането на серум или секрет взет от пациента в лабораторни мишки. Съществуват и експресни методи, при които се доказват налични антитела в серума на пациенти срещу самите вируси или наличието на ДНК или РНК фрагменти от вирусните агенти (Полимеразна верижна реакция).

Диференциална диагноза

Бронхит е едно от най-често диагностицираните заболявания, което налага на клиницистите познания в диференциално-диагностичен план, тъй като множество други състояния могат да имат сходно протичане. Някои от тях са:

• Бронхиолит
• Трахеит
• Вирусна пневмония
• Бактериална пневмония

Лечение

Лечението на остър бронхит, причинен от коксаки-вирус е единствено симптоматично. Няма доказани лекарствени препарати за етиологично лечение на коксакивирусните инфекции. Въпреки това, имунната система реагира срещу тази вирусна инфекция доста остро, което в повечето случаи води до благоприятно протичане на заболяването и бързо оздравяване. При пациенти, при които бронхит води до тежки усложнения от други органи и системи може да се подозира имунен дефицит.

Някои от най-често прилаганите групи медикаменти за симптоматично лечение са:

• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства)
• Аналгетици
• Антипиретици
• Бронходилататори - разширяват бронхиалния лумен, който е стеснен поради оток на тъканите от възпалението.
• Инхалаторни кортикостероиди - рутинно не се препоръчват за приложение, тъй като лечебният им ефект е спорен, но при тежко протичащи бронхити със задух и цианоза, могат да бъдат ефективни.
• Антитусивни - повлияват дразнещата кашлица, която е основен симптом на заболяването.

Усложнения

Усложненията на коксакивирусните инфекции са разнообразни и могат да поразят множество органи и системи. Някои от тях могат да бъдат фатални, затова е нужно адекватно лечение на инфекцията. Най-честите усложнения са:

• Вторична бактериална инфекция
• Вирусен менингит
• Миокардит

Прогноза

Остър бронхит, причинен от коксаки-вирус е с добра прогноза. Повечето от болните нямат никакви изявени симптоми, а при други отшумяват в рамките на 10 дни. Пациентите с нарушено общо състояние и треска, трябва да избягват контакт с други хора, с цел превенция разпространението на инфекцията. Тежките инфекции при новородени могат да бъдат фатални в приблизително половината от случаите.

Превенция

Не съществува специфична превенция на коксакивирусните инфекции. Единствено спазването на следните мероприятия може да има превантивен ефект:

• Често миене на ръцете
• Използване на дезинфектанти
• Употреба на медицински маски за лице