Остър бронхит, причинен от друг уточнен агент МКБ J20.8

Респираторният тракт представлява отворена система, която е в постоянен обмен на вещества (кислород и въглероден диоксид) с околната среда. Този обмен е нужен за изпълнението на основната функция на дихателната система - газообменна. Благодарение на нея се доставя достатъчно количество на кислородни атоми, които след преминаване през алвеолите в белодробното кръвообращение, се свързват с хемоглобина.

Този постоянен обмен, от своя страна, води до постоянно излагане на дихателната система на различни вредни агенти. В повечето случаи тя е способна да се справи с тези агенти чрез различните защитни механизми, с които разполага.

Най-честите вредни агенти, на които е изложен респираторният тракт са различни видове вируси и бактерии. В статията остър бронхит, причинен от друг уточнен агент ще разгледаме инфекцията на бронхиалното дърво от метапневмовируси. Те са сравнително нови, открити през 2001 година инфекциозни агенти, които могат да причинят остри инфекции на горните и долните дихателни пътища. При някои пациенти се наблюдава и засягането на бронхите, което клинично не се различава от останалите вирусни причинители на остър бронхит.

Честота

Инфекциите, причинени от метапневмовируси са сред едни от широко разпространените в световен мащаб. Именно те се асоциират с от 6% до 40% от инфекциите на дихателните пътища при хоспитализирани пациенти.

Острият бронхит може да засегне хора на всякаква възраст, но най-често се диагностицира сред деца, възрастни хора и хора с отслабена имунна система. През последните години, с по-широкото използване на различни молекулярно-диагностични тестове, сравнително е повишено доказването на метапневмовируси като причинители на остър бронхит.

Метапневмовирусните инфекции проявяват изразена сезонност, като се наблюдават епидемични взривове основно през зимата и пролетта. Серологичните изследвания показват, че всъщност всички деца до навършването на 5-годишна възраст са се сблъскали с този вирусен причинител (изследване на нивата на антителата в кръвта).

Хората, които са изложени на риск за по-тежко протичане на заболяването са:

• Имунокомпрометирани (ХИВ-позитивни, изложени на радиационно облъчване (лъчетерапия), хора със злокачествени заболявания)
• Хора с хронични белодробни заболявания (астма, ХОББ)
• Малки деца под 5-годишна възраст
• Възрастни над 65 години

Основните механизми за предаване на инфекцията са чрез:

• Въздушно-капков - чрез секрети, кашляне, кихане
• Контактен - при близък контакт със заразно болни

Причина

Човешкият метапневмовирус (HMPV) е вирусен агент, принадлежащ към семейство Pneumoviridae. Изграден е от едноверижна РНК. Те са сравнително новооткрити вирусни причинители на инфекции на горни и долни дихателни пътища.

Вирусът е силно разпространен сред хората, като основно са засегнати малки деца. Пиковата възраст на инфекции, причинени от метапневмовирус е между 6 и 12 месеца.

Геномната организация на тези вируси е подобна на респираторно-синцитиалните вируси (RSV). Филогенетичният анализ показва разпределение на HMPV в две основни групи, които имат минимални различия в своята структура.

Метапневмовирусите попадат в респираторния тракт чрез инхалиране (въздушно-капков път). Инвазирането на респираторните епителни клетки става чрез прикрепянето на вирусите към тяхната повърхност. Доказано е, че експресираните гликопротеини и глюкозамингликани на повърхността на метапневмовирусите води до стабилното прикрепяне към епителните клетки. Това противодейства на защитните механизми на дихателната система.

За идентифицирането на метапневмовирусите се използват методи, с които се доказва вирусната РНК. Най-често това е полимеразна верижна реакция.

Патогенеза

При попадането в дихателните пътища, вирусните частици се прикрепят към епителните клетки на бронхиалното дърво. След усилена вирусна репликация, клетките се увреждат. При тази увреда се отделят различни възпалителни медиатори, които действат като активатори на имунната система. Локалните патологични промени се изразяват със зачервяване, оток на лигавицата и сгъстяване на секретите. Често срещано е десцендирането на инфекциозния процес към белите дробове, състояние известно като бронхопневмония.

Симптоми

Остър бронхит, причинен от друг уточнен агент протича с характерните за заболяването симптоми. Инкубационният период е с различна продължителност, средно между 3 и 6 дни. Този период се характеризира с усилена вирусна репликация и липса на клинична изява на заболяването. Част от пациентите могат да имат неспецифични симптоми като обща слабост през този период.

Най-честите симптоми при метапневмовирусен бронхит са:

• Кашлица - в началото тя е непродуктивна, но с напредване на заболяването, кашлицата става влажна.
• Храчки - експекторацията при вирусните бронхити е почти винаги слузна. Това е основен белег, който отличава вирусните от бактериалните инфекции.
• Висока температура
• Хрема - тя може да е прехождащ симптом, тъй като при някои пациенти може да се наблюдава първично засягане на горните дихателни пътища.
• Отпадналост
• Главоболие
• Общо неразположение
• Задух (при малка част от пациентите) - проява на бронхообструкция.

Тежестта на заболяването може да варира от леко грипоподобно до тежка респираторна инфекция. При повечето пациенти се наблюдава леко протичане на бронхита. Застрашени от по-тежко протичане са пациентите от рисковите групи, изброени по-горе. Този симптомо-комплекс не е специфичен за остър бронхит, тъй като множество други респираторни заболявания могат да протичат със сходни симптоми.

Диагноза

Диагностицирането на метапневмовирусен бронхит е в две основни насоки:

Диагностициране на бронхит

Поставянето на диагноза при пациент с остър бронхит не представлява трудност за лекарите, тъй като в повечето случаи изявените симптоми са достатъчно ориентиращи. Основните методи, които се използват в медицинската практика за диагностициране са:

• Физикални находки при преглед
• Рентгеново изследване на белите дробове
• Кръвни изследвания

Диагностициране на причинител

Потвърждаването на метапнемовируси като причинители на инфекциозно заболяване обикновено не се налага поради лекото протичане на заболяването. Въпреки това, най-често използваните методи са:

• Полимеразна верижна реакция (PCR)
• Имунофлуоресцентен метод
• ELISA

Диференциална диагноза

Състояние, с които най-често се прави диференциална диагноза са:

• Астма
• Пневмония
• Бронхиолит

Превенция и лечение

Понастоящем няма специфична антивирусна терапия за метапневмовирусни инфекции. Също така, няма ваксина за предотвратяване на HMPV. Поради липсата на етиологично лечение, основните медицински грижи са насочени към симптоматично облекчение на пациентите.

Повечето от диагностицираните с остър бронхит не се нуждаят от хоспитализация и могат да се лекуват в домашна обстановка, като спазват предписаното лечение от лекаря. При голяма част от случаите на бронхит се наблюдава подобряване на общото състояние дори и без никакво лечение. Въпреки това, най-често употребяваните групи медикаменти са:

• Противовъзпалителни средства (НСПВС)
• Антипиретици
• Аналгетици
• Муколитици и антитусивни

Основните мерки, свързани с предотвратяване разпространението на инфекцията са:

• Избягване на тесен контакт с хора
• Често миене на ръцете
• Избягване на докосването на очи, нос или уста с немити ръце

За пациентите, които вече имат изявени симптоми, трябва да:

• Останат вкъщи до подобряване на състоянието им
• Спазват дистанция
• Избягване споделянето на прибори за хранене и чаши

Прогноза

Прогнозата на остър бронхит, причинен от друг уточнен агент е добра. При повечето пациенти се наблюдава значително подобрение на тяхното състояние в рамките на няколко дни. Дори и при по-тежко протичащите случаи на бронхит, прогнозата е благоприятна.