Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Органи и системи Храносмилателна система Гълтач

Гълтач (pharynx)

Гълтач (pharynx) - изображение

Гълтачът (pharynx, фаринкс) представлява кух мускулно-фиброзен орган с конусовидна форма, чийто свод е насочен към черепната основа. През него се осъществява провеждане на оформената в устна кухина хранителна хапка към хранопровода, а също така транспорт на вдишания въздух от носната кухина към гръкляна - larynx. Гълтачът се разполага в областта на шията, непосредствено зад носна кухина, устна кухина и гръкляна, с който се свързва чрез широки отвори. Задната му стена влиза в контакт с превертебралния лист на шийната фасция, покриващ мускули на шията и телата на шийните прешлени. Тясното пространство, разположено между посочената по-горе фасция и гълтача, е изпълнено с хлабава съединителна тъкан, сред която се намират венозни съдове и лимфни възли. Това пространство носи латинското название - spatium retropharyngeum, и в низходящо направление преминава в задното средостение. От двете страни на гълтача са разположени шийни лимфни възли и сноп от съдове и нерви, като тези структури са обхванати хлабава съединителна тъкан.

Горният край на фаринкса е прикрепен към черепната основа, а долния му достига до нивото на шести шиен прешлен или до равнището на пръстеновидния хрущял на гръкляна, където прехожда в хранопровода. Височината на гълтача варира от 15 до 20 см, като в горната част диаметърът му е 3,5 см, а в долната - около 1,5 см.

На гълтача се различават следните стени:

  • горна - нарича се свод (fornix);
  • задна - най-обширна;
  • две странични;
  • предна - съществува само частично, като единствено под входа на гръкляна е непрекъсната.

Според намиращите се пред гълтача органи, на него се различават три части, които се подреждат от краниално към каудално (от горе на долу) по следния начин:

  • горна, носна част на гълтача - pars nasalis pharyngis, или носоглътка (nasopharinx);
  • средна, устна част на гълтача - pars oralis pharyngis (oropharynx, mesopharynx);
  • долна, гръклянна част на гълтача - pars laryngea pharyngis (hypopharynx).

Гълтачова сливица1. Носната част представлява своеобразно продължение на носна кухина, с която се свързва посредством задните носни отвърстия - choanae. В областта на прехода от свода към задната стена на носната част изпъква слабо възвишение, което е формирано от натрупване на лимфна тъкан. То образува гълтачовата сливица - tonsilla pharyngealis, която е известна още с названието "трета сливица". Характерно за нея е, че е покрита с цилиндричен епител, криптите и са плитки и в тях се отварят смесени жлези. В детска възраст гълтачовата сливица е силно развита, докато в периода пубертета постепенно закърнява. Силното разрастване на тази сливица при деца, което се определя с термина "аденоидни вегетации", обикновено причинява смущение в носовото дишане, което принуждава детето да диша през устата. Нарушава се и развитието на небцето и алвеоларната дъга, като лицето придобива характерен изглед - аденоиден фациес.

От двете страни, по всяка от страничните стени на назофаринкса се разполага отворът на слуховата тръба - ostium pharyngeum tubae auditivae. Това отвърстие се намира на около 1 см от задния край на долната носна конха. Чрез него се осъществява връзка на гълтача със средното ухо. Хрущялът на слуховата тръба в областта на отвърстието, отзад и отгоре формира изпъкналост - torus tubarius, от която започва лигавична гънка - plica salpingopharyngea, вървяща в низходяща посока. От предния ръб на отвора започва друга лигавична гънка - plica salpingopalatina, която се насочва към мекото небце. В лигавицата между ostium pharyngeum tubae auditivae и мекото небце се натрупва лимфоидна тъкан, която образува чифтна тубарна сливица - tonsilla tubaria. Клиничното значение на тази сливица се изразява в това, че при възпалението й и съпътстващия оток на лигавицата може да се стигне до стеснение или пълно затваряне на отвора на Евстахиевата тръба, което затруднява вентилацията на средното ухо и води до заглъхване на ушите.

На прехода между носна и устна кухина в гълтача и мекото небце има значително струпване на лимфоидна тъкан, намираща се в интимни отношения с епитела. Лимфоидните образувания, включващи небцова, езикова, тубарна и гълтачова сливици, както и лимфната тъкан в мекото небце, формират т.нар. лимфен пръстен на Валдайер. Неговата функция е свързана със защита на организма срещу попадналите с вдишания въздух и храната бактериални, вирусни и други болестотворни агенти.

2. Устната част на гълтача се разполага зад устната кухина и напред се свързва с нея чрез устния провлак - istmus faucium. По време на гълтане, нормално, мекото небце се съкращава и тази част на фаринкса остава напълно изолирана от назофаринкса. При този процес гръклянът се повдига нагоре и епиглотиса (надгръклянник) затваря неговия вход, като по този начин се затваря пътя на хапката към ларинкса и се насочва към долната част на гълтача и хранопровода.

3. Гръклянната част на гълтача се намира непосредствено зад гръкляна (ларинкс) и надолу се продължава в хранопровода. Напред тази част на гълтача се съобщава с входа към гръкляна - aditus laryngis. Този отвор се огражда отпред от епиглотиса, а отстрани от две лигавични гънки, plicae aryepigloticae. От двете страни на aditus laryngis се разполага по един джобовиден улей с крушовидна форма - recessus piriformis. По неговата странична повърхност вътрешния клон на горния ларингеален нерв - n. laryngeus superior, образува гънка на лигавицата - plica n. laryngei superioris. Попадането на твърди частици в крушовидния рецесус причинява дразнене на нерва, която води до поява на кашлица и усет за задушаване.

Лигавицата в носоглъдката (nasopharinx) е покрита от многореден цилиндричен ресничест епител със значителен брой чашковидни слузни клетки и служи единствено като въздухоносен път. В другите две части на гълтача лигавицата е изложена на механично влияние от преминаващата храна и е постлана от многослоен невроговяващ епител. Границата между двата вида епител представлява тясна преходна зона, в която епителът е високопризматичен многореден, както и на места кубичен. Под епитела се разполага собствена пластина - lamina propria, с добре развити фиброеластични елементи, формиращи фиброзна мембрана. Тя е богата на еластични влакна, които се сгъстяват в дълбочина и участват във формирането на добре представена еластична пластинка, чрез която лигавичния слой на гълтача се прикрепва плътно с подлежащата мускулатура. В лигавицата на назофаринкса, над еластичната пластинка се разполагат серозно-мукозни жлези, а в тази на орофаринкса и хипофаринкса под еластичната пластина - слузни жлези (glandulae pharyngeales).

Посредством фиброзната мембрана фаринксът се прикрепва към периоста на черепната основа. В тази област мембраната е задебелена и се нарича facies pharyngobasilaris, като липсва подлежаща мускулатура.

Под лигавичния слой се разполагат напречнонабраздени плоски мускули, изграждащи мускулния слой на гълтача - tunica muscularis pharyngis. В него надлъжния слой е разположен отвън, а кръговия отвътре. Надлъжните мускули биват повдигачи на гълтача - mm. levatores pharyngis, а кръговите (напречни), стесняващи неговата кухина - mm. constrictores pharyngis. Мускулите на фаринкса започват от съседни части на скелета, а техните влакна се преплитат отзад по срединната равнина, като формират надлъжен сухожилен шев - raphe pharyngis. Горният край на сухожилния шев се прикрепва за tuberculum pharyngeum на черепа, достига хранопровода, където постепенно изчезва.

Надлъжните мускули (mm. levatores pharyngis) включват:

  • m. stylopharyngeus - залавя се за proc. styloideus на слепоочната кост, върви косо към стената на гълтача и се вплита в другите мускули на граница между горна и средна трета на органа;
  • m. palatopharyngeus - води началото си от апоневрозата на мекото небце, към него се присъединяват и мускулни снопчета, идващи от куката на криловидния израстък, а влакната му се излъчват към гълтача;
  • m. salpingopharingeus - малък мускул, който започва от хрущяла на слуховата тръба и завършва в стената на фаринкса;
  • m. pterygopharyngeus - малък мускул, започващ от криловидния израстък.

Мускули на гълтачаКонстрикторите на гълтача (mm. constrictores pharyngis) представляват три плоски напречно набраздени мускули - горен, среден и долен. Те започват отпред и дивергирайки назад се залавят за raphe pharyngis. Всеки по-горен мускул застъпва по-долния. Горният констриктор - m. constrictor pharyngis superior, започва от proc. pterygoideus и мандибулата. Средният констриктор - m. constrictor pharyngis medius, започва от подезичната кост, а долния - m. constrictor pharyngis inferior - от хрущялите на ларинкса. При съкращение на леваторите и констрикторите последователно отгоре надолу храната се придвижва към хранопровода (гълтане).

Отвън стената на гълтача е обвита от съединителнотъканна обвивка - tunica adventicia, представляваща продължение на fascia buccopharyngea. Тази обвивка е изградена от хлабава съединителна тъкан, която дава възможност за подвижно свързване с околните анатомични структури и известно разместване спрямо тях. Това подпомага акта на гълтане.

Гълтачът се кръвоснабдява от клонове на a. carotis externa. Венозната кръв от стената му се оттича в добре представено венозно сплетение - pl. venosus pharyngeus, от което по фарингеалните вени тя достига басейна на вътрешната яремна вена - v. jugularis interna.

Лимфната течност от горната част на гълтача се дренира в ретрофарингеалните лимфни възли, а тази от останалите части - в дълбоките шийни лимфни възли.
Фаринксът се инервира от plexus pharyngeus (нервно сплетение на гълтача), образуван от клончета на n. glossopharyngeus, n. vagus и симпатикуса. До него достигат сетивни влакна на n. trigeminus.

3.6, 12 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА Гълтач

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория