Странична стена на назофаринкса МКБ C11.2

Назофаринксът представлява най-горния отдел на фаринкса (гълтач, pharyx), който напред се свързва с носна кухина. В странична стена на назофаринкса се отваря Евстахиевата тръба в ostium pharyngeum tubae auditivae, който е ограничен отзад от проминиращо образувание - torus tubarius. Торус тубариус се образува от медиалния края на хрущяла на Евстахиевата тръбата, който издига лигавицата в тази област.

В странична стена на назофаринкса се откриват две лигавични гънки. Вертикалната гънка (plica salpingopharyngea) се разполага в долната част на торуса и е образувана от musculus salpingopharyngeus. Втората, по-малка лигавична гънка (plica salpingopalatina), се разполага от горната част на торуса до небцето и е образувана от m. levator veli palatini. Зад остиума на Евстахиевата тръба се намира дълбок рецесус (вдлъбнатина) - фарингеален рецесус (ямка на Rosenmuller).

Злокачествено новообразувание на странична стена на назофаринкса най-често представлява назофарингеален карцином (НФК), произтичащи от епителните клетки, които покриват вътрешната повърхност на назофаринкса.

Честотата на годишната заболеваемост в западните страни е около 1/100 000. Честотата е по-висока в Китай и Тунис. Макар и рядък, назофарингеалният карцином представлява около една трета от назофарингеалните неоплазми в детска възраст. Туморът възниква от лигавицата на странична стена на назофаринкса, отвор на Евстахиевата тръба, Фарингеален рецесус (ямка на Rosenmuller).

Етиологичните фактори, отговорни за възникване на назофарингеален карцином включват вируса на Епщайн-Бар (EBV), китайски (или азиатски) произход, генетична предразположеност и консумацията на храна, съдържаща канцерогенни вещества - летливи нитрозамини.

Според СЗО (Световната здравна организация) назофарингеалният карцином се класифицира в три под типа:

1. Плоскоклетъчен (сквамозен) карцином, който обикновено се среща в по-напреднала възраст.

2. Некератинизиращ карцином.

3. Недиференциран карцином.

Други форми на малигнен тумор в областта на странична стена на назофаринкса са лимфоепителиом, лимфоми жлезисти карциноми - аденокарцином, аденокистичен карцином (цилиндром) и др.

Посоката на разпространение на туморите в назофаринкса и засягането на съответни анатомични структури обуславя проявата на локални, офталмологични и неврологични симптоми. Туморите, чиято локализация е латералната стена на назофаринкса в своето нарастване се разпространяват и инфилтрират fossa intertemporalis, proc. ptreygoidei, foss pterigopalatina, орофаринкса, тонзиларните дъги и много често Евстахиевата тръбата, и да засегне средното ухо.

Клиничната картина в началните етапи на злокачествено заболяване на странична стена на назофаринкса се характеризира с появата на ранна и дискретна симптоматика. Симптомите могат да се разделят на ушни, носни, очни, неврологични и симптоми, които се развиват в резултат на метастазиране на злокачествения процес. Ушната симптоматика е характерна за тумори с първична локализация в странична стена на назофарикса и могат да включват шум в ухото и едностранно намаление на слуха, което е от проводен тип. Туморът ифилтрира Евстахиевата тръба, нарушава дренажната и вентилационна функции. По-късно се оформя серозен отит, а при инфектиране се развива картина на остър отит. Други симптоми са назална обструкция, епистаксис (кървене от носа), секреция на случно-гнойна ексудация, засягане на очедвигателни нерви с диплопия (двойно виждане).

При прорастване назад, тумора достига вътрешния слухов отвор и инфилтрира VII и VIII черепно-мозъчни нерви. Могат да бъдат засегнати и други черепно-мозъчни нерви в зависимост от разпространението на тумора. Спускайки се надолу и назад туморът може да достигне до foramen magnum. Метастазирането е в регионалния лимфен басейн, като голяма част от пациентите търсят медицинска помощ при появата на подутина на шията, израз на метастази в шийни лимфни възли.

Диагнозата на злокачествено заболяване на странична стена на назофаринкса се основава на: анамнестични данни относно налични симптоми и тяхната давност; клиничен преглед с оглед на назофаринкса; биопсия на тумора с цитологично и хистологично изследване; образни методи на изследване - КТ, ЯМР, PET. В зависимост от данните, получени от проведените изследвания, се определя стадия на туморния процес и терапевтичния план.

Лечението на злокачествено заболяване на странична стена на назофаринкса се провежда съобразно стадия и степента на диференциация на тумора, наличието на метастази и общото състояние на пациента. Основният терапевтичен метод е лъчева терапия на тумори в I-ви и II-ри стадий. В напреднали стадии се комбинира радиотерапия с химиотерапия, а при наличие на метастази в лимфни възли и други органи се използват оперативни методи на лечение, и химиотерапия.