Злокачествено новообразувание на носоглътката (назофаринкс) МКБ C11

Фаринксът или гълтача (pharynx) е кух мускулест орган, през който се пресичат пътищата на въздуха и храната. Анатомично, фаринкса се разделя на горна (носна), средна (устна) и долна (гръклянна) част. Горната част се нарича назофаринкс, средната - орофаринкс или мезофаринкса, а долната част е хипофаринкс.

Подробна информация за анатомично устройство на носоглътка може да прочетете при:

• Гълтач

Злокачествено новообразувание на носоглътката (назофаринкс) се среща сравнително рядко. Честотата на разпространени зависи от расови, социално-икономически фактори и въздействие на различни агенти на околната среда. Представлява 2% от всичко тумори на глава и шия, и по-малко от 1% от всички злокачествени заболявания. Рака на назофаринкса е по-често срещан в Китай.
При китайски емигранти честотата на това заболяване е по-ниска, което показва, че етиологията на рака на назофаринкса зависи от комбинацията от генетична предиспозиция и фактори на околната среда. Например индустриалното влияние на никел, хром, арсен, алкохол и радиоактивни прахове. Предразполагащи фактори са приема горещите храни, тютюна, чести инфекции в назофаринкса.

Основният хистологичен вариант на злокачествено новообразувание на носоглътката (назофаринкс) е плоскоклетъчен (сквамозноклетъчен) карцином. Сквамозноклетъчният карцином бива добре, умерени, слабо диференциран и анапластичен (недиференциран). В назофаринкса могат първично да се развият малигнени лимфоми - Хочкониви и некочкинови лимфоми. По-рядко срещан е жлезистия карцином.

Най-честите пътища за разпространение на малигнен тумор на назофаринкса в странична и горно-задна посока. Посоката на инвазията се определя от локализацията на злокачествения процес. Ако са локализирани в долната стена на назофаринкса обикновено прораства към носа и орофаринкса. Тези, които се развиват в задната стена на назофаринкса прорастват към прешлените, притискат нервни окончания, което е свързано с чувство за радикуларна болка.

Характерно за клиничното протичане на злокачествено новообразувание на носоглътката (назофаринкс) е безсимптомното начало, късното откриване и започване лечение в напреднал стадий на заболяването. В по-къснен етап на туморното развитие се появяват симптоми, които зависят от локализацията на процеса, посоката на инвазия, дали са ангажирани околни тъкани и лимфни възли. При разрастване раковия процес може да ангажира дъвкателните мускули, небцето, изхода на Евстахиева тръба, носните ходове.

Симптомите на рака на назофаринкса могат да се групират по следния начин:

• носни - запушване на носа (едностранно), слузно-гнойни течения, кръвотечения;
• ушни - намаляване на слуха едностранно, шум в ушите, развитие на възпаление (отит);
• очни - диплопия - смущения в подвижността на очната ябълка, екзофталм - изпъкване на очната ябълка, намалено зрение;
• неврологични - засягане на черепно-мозъчни нервни - в резултат проблеми при преглъщането, фонацията, атрофия на половината език;
• метастатични - подутина в шията (обикновено това е причината болните да потърсят лекарска помощ).

Диагнозата се поставя на базата на клиничната симптоматика и проведени инструментални изследвания - биопсия, рентгенография, скенер.

Диагностичният процес може да се раздели на две част:

• установяване на първичния тумор - риноскопия, мезофарингоскопия, отоскопия, ларингоскопия, хипофарингоскопия, биопсия;
• оценка на степента на разпространение - компютърна томография.

Лечението е комплексно - предприема се радикално оперативно отстраняване, лъчетерапия и химиотерапия.

Подробна информация за отделните локализации на първичния тумор на назофаринкс може да прочетете при:

• C11.0 Горна стена на назофаринкса

• C11.1 Задна стена на назофаринкса

• C11.2 Странична стена на назофаринкса

• C11.3 Предна стена на назофаринкса

• C11.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на назофаринкса