Предна стена на назофаринкса МКБ C11.3

Назофаринксът представлява най-горната част на гълтача (фаринкс). Предната стена на назофаринкса се състои от назофарингеалната (предна)(задна) повърхност на мекото небце, която при затваряне на назофаринкса се явява негов под - под на назофаринкса , заден край на носа, включващ задна повърхност на носната преграда и носните конхи (раковини).

Най-честата хистологична форма на злокачествено новообразувание на предна стена на назофаринкса е плоскоклетъчният карцином. Назофарингеалният карцином е рядък тумор и произлиза от епитела на назофаринкса. Почти всички форми на назофарингеален рак при възрастни са карциноми, докато при деца карциномите на назофаринкса са 35-50% от назофарингеалните злокачествени заболявания. В детска възраст, другите хистологични варианти на злокачествени назофарингеални тумори са рабдомиосаркоми или лимфоми.

Назофарингеалния карцином (НФК) има бимодално възрастово разпределение. Един малък пик се наблюдава в края на детството и втори пик се среща при хора на възраст над 50-60 години. Засяга по-често индивиди от мъжки пол, като съотношението мъже:жени е 2:1. НФК е разпространен предимно сред населението на Южна Азия и Северна Африка. В западните страни честотата е 1 случай на 100 хил. души.

Основни етоилогични фактори са инфекция с Epstein-Barr вирус, храни богати на летливи нитрозамини (солена риба), генетична предиспозиция (наличие на генотип HLA-A2 или HLA-Bsin2), фактори от околната среда с канцерогенно действие, професионални вредности и др.

Клиничната изява на злокачествено новообразувание на предна стена на назофаринкса в началото е неспецифична и болните не търсят медицинска помощ, което забавя поставянето на точна диагноза и своевременно започване на лечение. Често появата на подутина в областта на шията (лимфаденопатия) кара пациентите да се обърнат към медицинско лице. Разрастването на тумора в предна стена на назофаринкса може да доведе до симптоми на назална обструкция (едностранно или двустранно запушване, секреция от носа, кървене). Промени в слуха като шум в ухото, намаление на слуха или едностранна глухота (от проводен тип), обикновено, се свързват с инфилтриране и обструкция на евстахиевата тръба.

При засягане на задната повърхност на носната преграда или задна повърхност на носните конхи, преобладаващи са носните симптоми. При засягане на назофарингеална повърхност на мекото небце, освен симптомите от страна на носа, се установяват ушни симптоми (инфекция на средно ухо, глухота и шум в ушите), увреждане на подлежащата мускулатура на мекото небце, промяна в гласа, лимфаденопатия на регионални лимфни възли и др. В зависимост от посоката на разпространение може да се засегне носната кухина, латералните стени на назофаринкса, небцовите дъги и орофарикса.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на предна стена на назофаринкса се поставя въз основа на данни от анамнеза, физикален преглед (оглед, палпация), които дават насочваща информация относно продължителността и характера на оплакванията, локализацията, и ориентировъчна големина на тумора. Огледа се осъществява с предна и задна риноскопия, назофаринкса се оглежда с фиброскоп. Провежда се биопсия на тумора с хистологично определяна на типа. Според СЗО назофарингеалния карцином се раздела на три типа: добре до умерено диференциран плоскоклетъчен карцином, некератинизираш карцином и недиференциран карцином, включващ лимфоепителиом.

С образни методи се определя точната локализация, стадия на злокачествения процес, степента на ангажиране на околните тъкани от тумора и наличие на метастази в регионални лимфни възли или в други органи. От образните методи се използват:

1. Компютърна томография на главата и шията се използва за определяне на големината на тумора, евентуално ангажиране на костни структури и цервикална лимфаденопатия. КТ на гръдния кош се използва за търсене на далечни метастази.

2. ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) на глава и основа на черепа се използва при съмнение за вътречерепно разпространение.

3. Позитронно-емисионна томография (PET) се използва за оценка на съмнителни лимфни възли на шията и определяне на степента на разпространение в други тъкани.

Основният метод на лечение на злокачествено новообразувание на предна стена на назофаринкса е лъчева терапия. В напреднали случаи се използва лъчева терапия, последвана от химиотерапия. Комбинирането на препарати като цисплатин и 5-флуороурацил едновременно с лъчетерапия са показали подобряване на преживяемостта.

Хирургичната интервенция, често, е ограничена до биопсия за тъканна диагностика. Почти всички тумори при поставяне на диагноза са неоперабилни, тъй като хирургичния достъп в назофаринкса е изключително труден.