Назофаринкс, неуточнен МКБ C11.9

Назофаринксът (nasopharynx) или носоглътка се разполага зад носна кухина и представлява кухина, която свързва носна кухина и мезофаринкса (орофаринкс). Представлява горната третина на фаринкса. Другите две-трети от фаринкса се наричат орофаринкс и хипофарикс.

Злокачествено новообразувание на назофарингеална стена се среща предимно сред населението на Южна Азия (Китай, Тайван, Малайзия, Хонг Конг, Сингапур), Северна Африка, инуитите в Аляска, Канада и Гренландия. Заболеваемостта в тези райони е 8-25 случая на 100 хил. годишно. В Европа и САЩ заболеваемостта е 1/100 000.

Етиологични фактори (въпреки че не са уточнени със сигурност) са индустриални вредности (арсеник, хром, никел, радиоактивни прахове), хранителни продукти, съдържащи летливи нитрозамини (солена риба или месо), генетична предраположеност (генотип HLA A2 или HLA-Bsin2), Епщайн-Бар вирусна инфекция, канцерогенни фактори на околната среда и др.

Патоморфологичната форма на злокачествено новообразувание на назофаринкс, неуточнен, която се среща най-често е плоскоклетъчен карцином. Карциномите са злокачествени новообразивания, който се развиват от епителните клетки, покриващи вътрешните и външни повърхности на тялото.
Назофарингеалния карцином бива основно 3 вида (вроговяващ плоскоклетъчен карцином, неороговяващ и недиференциран карцином), диференцирани въз основа на микроскопския вид на раковите клетки.

Други видове рак, които се срещат значително по-рядко в областта на назофаринкса са лимфоми (неходчкинов и Ходчкинов лимфом), аденокарцином и аденоиден кистозен карцином, които представляват злокачествени новообразувания, възникващи в малки слюнчените жлези на назофаринкса.

Първата клинична изява на злокачествено новообразувание на назофаринкс, неуточнен може да е поява на неболезнено подуване в горната част на шията, представляващо лимфаденопатия (уголемяване) на лимфни възли в тази област. Другите симптоми, като проява на напреднало заболяване могат да включват: главоболие, запушен нос (най-често едностранно), кръвотечение или секреция от носа, промени в слуха (намаление или загуба), звънене в ушите (тинитус), двойно виждане (диплопия), екзофталм, неврологична симптоматика от страна на засегнати черепно мозъчни нерви.

Диагнозата на назофаринкс, неуточнен се уточнява след провеждане на клинични, лабораторни, инструментални и образни изследвания. Снема се подробна анамеза относно субективните оплаквания на пациента, давността на симптомите, наличие на предразполагащи фактори. Клиничния преглед включва оглед и плапация, като огледа се осъществява с фиброриноскопия или фиброфарингоскопия. Хистологината форма на тумора се установява след хистологично изследване на туморна тъкан, получена посредством биопсия. От образните методи се използват КТ сканиране и ЯМР (MRI).

Лечението на злокачествено новообразувание на назофаринкс, неуточнен е основно лъчева терапия или комбинация от лъчелечение и химиотерапия.