Задна стена на назофаринкса МКБ C11.1

Назофаринксът (носоглътка) е част от фаринкса (гълтача) и представлява най-горния му отдел. В задната стена се разполага образувание, което се установява предимно в детска възраст - фарингеална тонзила (сливица), представляваща струпване на лимфоидната тъкан. Над фарингеалната сливица, в срединната линия се разполага хлътване на лигавицата с колбообразна форма, което понякога се простира до базиларния израстък на тилната кост и се нарича фарингеална бурса.

Злокачествено новообразувание на задна стена на назофаринкса се среща най-често в Югоизточна Азия. В области като южната част на Китай, Хонг Конг, Сингапур, Малайзия и Тайван се съобщава честотата 10-53 случая на 100 000 души годишно. Честотата е високо сред ескимосите в Аляска и Гренландия, и тунизийци - 15-20 случая на 100 000 души годишно. Въпреки, че назофарингеалният карцином е сравнително рядък в западните страни (по-малко от 1 случай на 100 000 души), то представлява значителен здравен проблем в райони на Съединените щати с големи азиатски популации.

Етиологични фактори, които са причина за малигнена трансформация на тъканите в областта на назофаринкса все още не са установени със сигурност. Смята се, че назофарингеалния карцином възниква в резултат на генетична предразположеност, действието на фактори на околната среда като канцерогени и инфекция с Epstein-Barr вирус (EBV). Доказателства в подкрепа на ролята на генетични фактори е връзката на назофарингеалния карцином с генотипове HLA-A2 и HLA-Bsin2, които са широко разпространени в индивиди от южната част на Китай.

Хистологичните форми на злокачествено новообразувание на задна стена на назофаринкса и фарингеална тонзила (аденоидни вегетации) са плоскоклетъчен карцином с различна степен на диференциация (от добре диференцирани до ниско диференцирани и анапластични форми), лимфоепителиом, жлезист карцином и малигнени лимфоми (Хочкинови и нехочкинови лимфоми). Най-често се среща плоскоклетъчния (сквамозен). Туморите, които са характерни в детска възраст са лимфом, палзмацитом и лимфом на Бъркит (Burkitt).

Туморите с горно-задна локализация се разпространяват най-често назад и нагоре. Тези, които се прорастват назад и инфилтрират подлежащите тъкани достигат до прешлените, след което се задържа растежът има за дълъг период от време. Ако туморът инфилтрира sinus sphenoidalis, може да се разпространи в две посоки - към sella turcica или към sinus cavernosus (кавернозния синус). В зависимост от разпространението могат да се засегнат различни черепно-мозъчни нерви със съответната симптоматика.

Клиничната изява на злокачествено новообразувание на задна стена на назофаринкса в ранните етапи е нехарактерна и включва неспецифични симптоми като запушване на носа, секреция от носа на слузно-гноен експекторат, понякога примесен с кръв, шум в ушите, главоболие, едностранна загуба на слуха от проводен тип, серозно възпаление на средното ухо или рецидивиращ остър среден отит. В напредналите случаи, туморът може да нахлуе в основата на черепа и да се разпространи интракраниално посредством естествени отвори на черепните кости. Доказателство за ангажиране на черепно-мозъчни нерви (III-VI) - диплопия и лицева парестезия, предполага инфилтриране на кавернозния синус.

Наличието на множество регионални лимфни съдове в носоглътката допринася за разпространение на злокачествения процес в шийните лимфни възли. Приблизително 44-57% от пациентите търсят лекарска помощ поради поява на увеличен лимфен възел, който се проявява като подутина в областта на шията. По време на поставяне на диагноза, 60-85% от пациентите имат метастази в шията.
Системното дисеминиране при назофарингеален карцином се установява много по-често, в сравнение с други тумори на главата и шията. Най-често срещани са метастазите в костите, белите дробове и черния дроб. Далечни метастази се откриват в 5-10% от пациентите при откриване на заболяването.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на задна стена на назофаринкса се поставя след снемане на подробна анамнеза за давността и характера на субективните оплаквания, провежда обективно изследване на назофаринкс с риноскопия (предна, задна), фарингоскопия с фиброскоп. Фиброскопията позволява оглед с оптика и биопсия на туморната формация. Въз основа на получения тъканен материал се поставя точна хистологична диагноза. Образните методи - компютърна томография с или без контрастно усилване и ядрено-магнитен резонанс се използват за определяне на точни размери, и локализация на тумора.

Лечението на злокачествено новообразувание на задна стена на назофраинкса е главно радиотерапия (външно облъчване с източник на йонизираща радиация). Лъчевата терапия се предпочита поради високата степен на чувствителност към радиация на назофарингелания карцином и трудния хирургичен достъп, поради характерните анатомични особености на назофаринкса. При напреднали случаи се използва комбинация от радиотерапия, химиотерапия и хирургически методи на лечение.