Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на назофаринкса МКБ C11.8

Носоглътката (назофаринкс, nasopharynx) представлява кухина, разположена в задната част на носа, зад носна кухина, над мекото небце и е част от фаринкса (гълтач). Осъществява връзката на носна кухина с орофаринкса и позволява дишане през носа.

Злокачествено новообразувание на носоглътката се среща рядко в западните страни и значително по-често много по-често в Далечния изток. Може да възникне във всяка възрастова група, но засяга по-често хора на възраст 50-60. Мъжете страдат по-често, отколкото жените.

Точната причина за появата на назофарингеален рак не е напълно изяснена. Рисковите фактори за възникване и развитие на болестта и вероятни етиологични фактори са хранителни продукти (като солена и изсушена риба или месо, при които се създават условия за освобождаване на вещества, известни като нитрозамини), Epstein-Barr вирусна инфекция, генетична предразположеност. В някои райони на света, като Китай и Северна Африка се наблюдава повишена заболеваемост, което вероятно се дължи на определени фактори на околната среда и социално-икономически особености на тези райони.

Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на назофаринкса включва тумори, чието място на възникване и локализация не може да бъде отнесено към едно или повече от следните местоположения: горна, задна, странична и предна стени на назофаринкса.

В назофаринкса могат да възникнат различни патохистологични форми на злокачествен тумор. Наименованията им се определят от клетъчния тип, който претърпява малигнена (злокачествена) трансформация и дава начало на туморно новообразувание (неоплазма). Хистологичната форма, която се диагностицира най-често в областта на носоглътката, е плоскоклетъчен (сквамозноклетъчен) карцином, който възниква от лигавични епителните клетки, постилащи вътрешната повърхност на назофарингеална кухина.

Често срещани хистологични варианти на сквамозноклетъчен карцином са:

• кератинизиращ (вроговяващ) плоскоклетъчен карцином (тип 1);
• некератинизиращ (невроговяващ) карцином, който бива диференциран (тип 2) и недиференциран (тип 3);
• базалоиден сквамозен карцином.

Други хистологични форми на злокачествено новообразувание, които могат да се развиват в назофаринкса са меланом, лимфоми и саркоми. Те се срещат значително по-рядко.

Клиничната картина на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на назофаринкса, подобно на другите локализации в началото е нехарактерна, симптомите са дискретни и се свързват с други болестни процеси. Поради неспецифичната симптоматика заболяването остава дълго време не диагностицирано и първият симптом, който притеснява болните е поява на безболезнено подуване или бучка в горната част на шията. Подуването в шията е израз на регионално метастазиране на назофарингеален рак в лимфни възли в тази област.

В зависимост от локализацията на тумора и посоката на прорастване в съседни анатомични структури могат да се появя симптоми от страна на ушите, носа, очи, неврологични и метастатични симптоми. Установяват се: едностранно или двустранно (по-рядко) запушване на носа, секреция или кървене от носа; едностранно намаление на слуха, звънене в ухото (тинитус), едностранна глухота от проводен тип, серозно възпаление на средно ухо, при инфектиране се развива остър отит; при разпространението си тумора може да инфилтрира мускулите на меко небце, фаринкса и дъвкателните мускули; екзофитните тумори изпълват кухината на назофаринка и водят до промяна на гласа; офталмологичната симптоматика се покрива с неврологичната поради засягане на черепно-мозъчни нерви, в резултата на прорастване на тумора в околните костни структури и ангажиране на различни краниални нерви със съответната симптоматика.

Диагнозата на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на назофаринкса се поставя след разпит на пациента (анамнеза), установяване на конкретни симптоми, клиничен преглед (оглед, палпация), биопсия и последващо хистологично изследване на туморната формация. Образни методи на изследване, които се използват в диагностичния процес са КТ сканиране (компютърна томография на глава, шия, гръден кош), ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), позитронно-емисионна томография. Определя се стадия на туморния процес и наличие на метастази (разсейки) в регионални шийни лимфни възли или други органи.

Лечението на злокачествено новообразувани на назофаринкса, което излиза от горепосочените локализации се предопределя от стадия на малигнения туморен процес и отношението на тумора с околните структури. Основната лечебна методика е лъчева терапия за тумори в стадий I и II. При тумори в III-ти и IV-ти стадий се провежда лъчетерапия (радиотерапия). Възможностите за хирургичното лечение в областта на назофаринкса са ограничени поради трудния хирургичен достъп.