Горна стена на назофаринкса МКБ C11.0

Носоглътката (носова част на фаринкса) или назофаринкса е най-горната част на фаринкса. Назофаринкса се простира от основата на черепа до горната повърхност на мекото небце.

Злокачествено новообразувание на горна стена на назофаринкса представлява назофарингеален карцином, произтичащи от епитела на лигавицата на назофаринкса. Световната здравна организация класифицира назофарингеалния карцином в три типа:

1. Тип 1 (I) - плоскоклетъчен (сквамозноклетъчен) карцином.

2. Тип 2a (II) кератинизиращ недиференциран карцином.

3. Тип 2b (III) некератинизиращ недиференциран карцином.

Тип 2b (III) формата е най-често срещана и тясно свързана с Epstein-Barr вирусна инфекция. По-рядко се срещат малигнени лимфоми, които представляват 10% от малигнените неоплазии в областта на назофаринкса и жлезист карцином (аденокарцином и аденоиден кистозен карцином).

Един от основните етиологични фактори, отговорни за възникване на назофарингеален карцином (НФК) е инфекция с Epstein-Barr вирус (EBV). Откриването на ядрен антиген, свързан с Epstein-Barr вируса (EBNA) и вирусна ДНК при тип 2 и 3 на НФК, показа, че EBV може да зарази епителните клетки и свързан със злокачествената им трансформация. Етиологията на назофарингеалния карцином (особено ендемичната форма) най-вероятно е мултифакторна и включва EBV, етническа принадлежност и канцерогенни фактори на околната среда. Проучвания покачват, че ДНК на EBV е открита в проби от кръвна плазма при 96% от пациентите с некератинизиращ недиференциран карцином. При деца, наличието на Epstein-Barr вирус в кръвта се счита за предилекция за бъдещо възникване на назофарингеален карцином.

При възрастни, други вероятни етиологични фактори са генетична предразположеност, консумацията на осолена риба и други хранителни продукти, съдържащи летливи канцерогенни нитрозамини.

Клиничната картина в началните етапи на развитие на злокачествено новообразувание на горна стена на назофаринкса не е характерна, заболяването често протича с дискретна симптоматика или олигосимптомно, което се определя от анатомичната структура и местоположението на назофаринкса. Най-честите ранни локални симптоми са отделяне на слузно-гноен секрет, кървене от носа, едностранно запушване на носа или поява на лимфаденопатия на шийни лимфни възли. Късни симптоми са главоболие, едностранна намаление и загуба на слуха, болка или звънене в ушите, парализа на черепно-мозъчните нерви, наличие на двустранно увеличени шийни лимфни възли, които са фиксирани към околните тъкани.

Прорастването на тумора в надлежаща кост и навлизането му в черепната кухина води до ангажиране на кавернозния синус (sinus cavernosus), черепно-мозъчни нерви (в зависимост от засегнатия нерв се появява характерна симптоматика) и поява на очна симптоматика - диплопия, екзофталм, намалено зрение.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на горна стена на назофаринкса при наличие на достатъчно анамнестични данни за тумор в тази област на представлява проблем. Много пациенти с инфилтративни тумори остават дълго време недиагностицирани, тъй като липсва добре изразена симптоматика и локална находка. Клиничния преглед включва оглед и палпация, като при огледа на назофарникса може да се използва предна и задна риноскопия, фиброскопия на назофаринкса, изследват се черепно-мозъчни нерви. Извършва се биопсия с морфологично изследване, рентгеново изследване, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс за установяване размера на тумора, неговото разпространение, и хистологичния вариант.

Лечението на злокачествено новообразувание на горна стена на назофаринкса зависи от стадия на тумора, разпространението на злокачествения процес, хистологичния вариант, наличие на метастази в лимфни възли или в други структури и общото здравно състоянието на пациента. В ранните стадии (Т1, Т2) на туморно развитие водеща терапия е радиотерапията. В напреднали стадии се комбинира лъчева терапия с химиотерапия. Хирургично лечение се използва в случаи на липсата на отговор от лъчева терапия и разпространени в лимфните възли и други тъкани в областта на шията.