Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на хипофаринкса МКБ C13.8

Хипофаринксът представлява долната трета на фаринкса (гълтача) и се състои от следните анатомични структури: пириформен синус; посткрикоидна област; задна фарингеална стена и ариепиглотисна гънка, обърната към хипофаринкса.

Подробна информация за анатомично устройство на фаринкс може да прочетете при:

• Гълтач

Клиниката и диагностиката на злокачествено новообразувание на хипофаринкса представляват интерес с особения хода на протичане и диагностичните трудности, които поставя. По честота малигнените тумори на хипофаринкса са на трето място от всички злокачествени процеси на фаринкса.

Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на хипофаринкса включва тумори, чието място на възникване не може да бъде определено със сигурност. Тези тумори излизат от границите на посткрикоидна област; задна фарингеална стена и ариепиглотисна гънка.

Етиологичните фактори, свързани с хипофарингеален рак са тютюнопушенето и алкохола. Голяма част от пациентите, които се диагностицират с тумор на хипофарикса имат анамнеза за продължителна употреба на тютюневи изделия и консумация на алкохол. Рискови фактори са различни професионални вредности, въздействие на азбест, синдром на Plummer-Vinson, дефицит на желязо и витамин C.

Повечето хистологични форми на хипофарингеален рак са плоскоклетъчни карциноми. Почти 100% от злокачествените тумори на главата и шията експресират по клетъчната си повърхност рецептори за епидермалния растежен фактор (EGFR) в значително количество, като клиничното значение на това явление все още не е изяснено. В редки случаи могат да се открият саркоми, плазмоцитоми, неходжкинов лимфом и метастатични лезии.

Хистологичните фактори, които определят туморите като по-високо рискови, включват лимфоваскуларна инвазия, периневрална инвазия или лошо диференцирана морфологията на клетките.

Клиничната картина на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на хипофаринкса се определя от локализацията на тумора и големината му. Епителните тумори често възниква от т.нар. преканцерозни лезии (еритроплакия, левкоплакия), които не се откриват при рутинен преглед поради специфичната локализация на хипофаринкса. В зависимост от локализацията преобладават симптоми от страна на ларинкса или отстрана на фаринкса, а при разрастване на тумора се установяват симптоми и от двата органа.

Симптоми на хипофарингеален карцином могат да бъдат дразнене и болка при гълтане на храна или течности; ирадиираща болка към съответното ухо; дисфагия (трудно преглъщане) на твърда храна, а в последствие и на течно-кашава храна; установяват се промяна в гласа (тембър, дисфония), дразнеща кашлица, халитозис, слюноотделяне, храчки примесена с кръв (хемоптиза) или остатъци от храна. Често се открива лимфаденопати на ипси- или контралатерални лимфни възли.

Диагнозата на лезия, която излиза извън границите на една и повече конкретизирани локализации на хипофаринкса се поставя въз основа на обстоен клиничен преглед и оглед на хипофаринкса с хипофаригоскопия. Компютърната томография, магнитният резонанс и позитронно-емисионната томография се образни методи, които се използват за точно определяне на големината и разпространението на тумора. Туморът се изследва хистологично, за да се определи хистологичната му принадлежност и степента на диференциация на клетъчните елементи на малигненото новообразувание.

Лечението е комбинирано и включва следните терапевтични методики: оперативно лечение, лъчева терапия, химоитерапия и по-нови методи като имунотерапия.