Хипофаринкс, неуточнен МКБ C13.9

Хипофаринксът или гръклянната част на фаринкса (laryngopharynx) представлява долната част на гълтача (фаринкс), която се разполага от нивото на хиоидна кост нагоре до долната част на крикоидния хрущял надолу. Включва следните анатомични структури: задна стена, пириформен синус, посткрикоидна област и хпофарингеална повърхност на ариепиглотисна гънка.

Подробна информация за анатомия хипофаринкс и другите части на фаринкса може да прочетете при:

• Фаринкс

Основните рискови фактори за поява на злокачествено новообразувание на хипофаринкс, неуточнен са тютюнопушенето и алкохола. Употребата на тютюн включително цигари, пури, лули, тютюн за дъвчене, за смъркане е най-големият рисков фактор за развитие на малигнен тумор в областта на глава и шия. 85% от случаите на злокачествено новообразувание на глава и шия са свързани с употребата на тютюневи изделия. Пасивното пушене и честата консумация на алкохол също увеличават риска.

Други фактори, които могат да увеличат риска от развитие на хипофарингеален рак включват:

• пол - честотата на развитие на злокачествено новообразувание на хипофаринкса при мъже е четири до пет пъти по-висока в сравнение с индивиди от женски пол;
• възраст - хората над 55 години са изложени на по-висок риск, въпреки че по-млади индивиди могат също да заболеят;
• професионални вредности като експозиция с азбест, дървесен прах, изпарения от боя и различни химически вещества;
• лошо хранене - диета с ниско съдържание на витамини А и Е;
• Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) - хроничният рефлукс на киселина от стомаха във фаринкса;
• Синдром на Плъмър-Винсън - това рядко заболяване, включва недостиг на желязо и причинява затруднено преглъщане. Наличието на тази болест увеличава риска от малигнен тумор на хипофаринкса.

Най-честата патохистологична форма на злокачествено новообразувание на хипофаринкса, неуточнен е сквамозноклетъчния (плоскоклетъчен) карцином. Карциномът възниква в резултат на злокачествена трансформация на епителните клетки, изграждащи лигавицата на хипофаринкса. Други хистологични форми на рак в областта на хипофаринкса, които се срещат значително по-рядко, са карцином на малките слюнчени жлези, лимфоми и саркоми.

Клиничното протичане на малигнен тумор на хипофаринкса се характеризира с начален олигосимптомен етап, в който могат да са налице дискретни симптоми като дразнене при преглъщане и дискомфорт. Друга характерна особеност за карциномите на фипофаринкса е наличието, в повечето случаи, на премалигнена лезия, от която в последствие се развива злокачествения тумор.

В приблизително 40% от случаите първата проява на заболяването е поява на подутина в шийната област, представляваща регионална лимфаденопатия (уголемяване на лимфни възли) като резултат на метастазиране (разпространение) на тумора. В зависимост от локализацията и големината на тумора, и степента на ангажиране на ларинкса могат да възникнат симптоми от страна на гълтача и/или ларинкса. Най-често се установяват следните симптоми:

• персистиращо възпаление в гърло или усещане за чуждо тяло в гърлото;
• затруднено преглъщане (дисфагия);
• болка при преглъщане (одинофагия);
• болки в ушите;
• лош дъх (халитоза);
• задавяне;
• промяна в гласа (дисфония);
• необяснима загуба на тегло и хронична умора.

Диагностичното уточняване на злокачествено новообразувание на хипофарингеална стена налага провеждането на клиничен преглед, включващ разпит на пациента (анамнеза) и обективно изследване на глава, шия, устна кухина и фаринкс. За осъществяване на обстоен преглед на хипофаринкса се провежда хипофарингоскопия с флексибилен фиброоптичен ларингоскоп. Туморът се биопсира и получената туморна тъкан са изследва хистологично. Образни методи, използвани в диагностични процес са КТ (компютърна томография), ядрено-магнитен резонанс (MRI, ЯМР), ултразвуково изследване, позитронно емисионна томография. Определя се стадия на туморния процес.

На базата на проведените изследвания се изработва терапевтичен план, съобразен с туморния стадии и индивидуалното състояние на пациента. Основните методи на лечение са лъчева терапия, химиотерапия, оперативно лечение и имунотерапия.