Посткрикоидна област МКБ C13.0

Посткрикоидната област, пририформеният синус и задната хипофарингеална стена включват хипофаринкса. Туморите с първична локализация в хипофаринкса рядко се развиват в задна фарингеална стена или посткрикоидна област. Най-често възникват в пириформената ямка. При 25% от пациентите с малигнено заболяване на хипофаринкса се касае за първична локализация в посткрикоидна област.

Честотата на разпространение на злокачествено новообразувание на посткрикоидна област в световен мащаб е твърде различна. В Съединените щати честота е 2.4-3.1% от всички малигнени неоплазии на хипофаринкса, което е около 0,01 случая на 100 000 лица. Заболеваемостта е по-висока в Обединеното кралство и Индия, като честотата варира от 3.5 до 40%.

Много етиологични фактори се свързват с евентуално възникване на злокачествен процес в посткрикоидна област. Добре известен е синергичния ефект на тютюна и алкохол, чиито комбиниран канцерогенен ефект може да причини раково заболяване в този район. Повече от 90% от пациентите с хипофарингеален рак са пушачи и 60-70% от тях злоупотребяват редовно с алкохол. Тези данни са екстраполирани от проучвания при пациенти с малигнено заболяване на хипофаринкса, тъй като няма налични проучвания относно посткрикоидната локализация.

Злокачествено новообразувание на посткрикоидна област се асоциира с друг етиологичен фактор - заболяване, наречено синдром на Плъмър-Винсън (алтернативно название е синдром на Paterson-Brown-Kelly). Този синдром е свързан с хипохромна анемия (дефицит на желязо), дисфагия и поява на тъканни мембрани в областта на фипофарикса.

Почти всички тумори в този регион са плоскоклетъчни карциноми. Хистологичната характеристика на плоскоклетъчен карцином включва клетки с многоъгълна или кубична форма, с увеличено ядрено-цитоплазмено съотношение, различно изразен клетъчен полиморфизъм и ядрен атипизъм. По-специфични за плоскоклетъчните клетки са вътреклетъчни включвания и образуването на кератинова перла, с различна степента на клетъчна диференциация (от добре диференцирани до слабо или недиференцирани тумори). Други потенциални тумори в тази област включват аденокарциноми, саркоми, лимфангиом с тънкостенни съдове и меланом на лигавицата.

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на посткрикоидна област, в началното си развитие, се характеризира с поява на дискретни и нехарактерни симптоми. Повечето пациенти съобщават наличие на "бучка" или усещане за чуждо тяло в гърлото в продължение на месеци до години преди поставяне на диагноза. Наличната дисфагия (затруднено гълтане) прогресира до ограничаване на приема на твърда храна, а последствие и на течности. Вследствие на уголемяване на тумора, генерализираната дисфагия еволюира в одинофагия (болезнено преглъщане). Появата на проведена оталгия (болка в ухото) е алармиращ симптом, резултата на дразнене, което започва от тумора и се разпространява по сензорните клонове на n. vagus и нерва на Арнолд (ramus auricularis nervi vagi) в средното ухо. Често при поставяне на диагноза се открива шийна лимфаденопатия (увеличени шийни лимфни възли).

Диагнозата на злокачествено новообразувание на посткрикоидна област налага провеждането на цялостен клиничен преглед с оглед на хипофаринкса с индиректна хипофаригоскопия. Оценка на степента на развитие на заболяването и хистологичната форма се поставя чрез извършване на биопсия на тумора и образни изследвания (ехография, КТ, ЯМР, ПЕТ).

Лечението на злокачествено новообразувание на посткрикоидна област е комплексно, като в зависимост от стадия на туморния процес бива комбинация от радиотерапия, химиотерапия и хирургично лечение.

Хирургична ексцизия, последвана от постоперативна лъчева терапия е избор на лечение за тумори, които не се поддават на лечение с другите методи (т.е. тумори инфилтриращи хрущяла, тумори, твърде обемисти за лечение с радиотерапия). Някои пациенти, при които функционалното увреждането е значително, се подлагат на същия метод на лечение, дори и с по-малки тумори. Тоталната ларингектомия подобрява поглъщане и по-рядко, подобрява вокализация. Минималната хирургична интервенция включва пълна ларингектомия и частична фарингектомия с дисекция на лимфни възли.