Други болести на фаринкса МКБ J39.2

В състава на дихателните пътища влизат различни органи и структури, които изпълняват проводна функция. Съответно те се разделят на горните и долни дихателни пътища. Фаринксът е част от горните дихателни пътища и е в постоянна комуникация с носната и устната кухина. Това го прави един от органите, който е непрекъснато подложен на вредното въздействие на различни инфекциозни агенти и фактори на околната среда. Понякога всичките фактори могат да доведат до острото или хроничното възпаление на фарингеалната лигавица.

В статията други болести на фаринкса ще разгледаме:

• Фарингеална (назофарингеална) киста - назофарингеалните кисти са доброкачествени образувания, които се срещат рядко и са необичайни. Те са облицовани с респираторен епител и се изпълват с течност с променливо протеиново съдържание. Кистите са с различни размери, но твърде големите кисти могат да създадат проблеми. Те се дължат на необичайно ембрионално развитие на задната стена на назофаринкса. Смята се, че фарингеалните кисти са резултат от разширяване на слузните жлези в повърхностните или в по-дълбоките слоеве на фарингеалната стена. В тях вторично се задържат секрети и възникват хронични възпаления. Почти винаги кистите на фаринкса и назофаринкса са безсимптомни, когато се касае за малки лезии. Кисти, по-големи от 1 см може да доведат до дисфагия или респираторни симптоми като кашлица и задавяне, които изискват отстраняването на тези лезии. В някои случаи в кистите може да възникне вторична инфекция с персистираща гнойна секреция с лош мирис. Това причинява лош дъх от устата и болки в гърлото. Някои пациенти може да имат възпаление на средното ухо, дължащо се на обструкция на евстахиевата тръба. Диагнозата се основава на назофарингоскопията, допълнена с КТ или ЯМР. При отваряне на кистата може да се види гноен ексудат. Безсимптомните лезии не се нуждаят от лечение. Ако се налага лечение, то включва ексцизия и широкоспектърни антибиотици.
• Оток на фаринкса - отокът на фаринкса представлява подуване и набъбване на фаринкса в резултат на възпалителни и алергични дразнители. Ако е достатъчно тежък, може да предизвика затруднения в дишането. Отокът на фаринкса и назофаринкса може да бъде предизвикан от интубация, инфекциозни заболявания, алергия към различни медикаменти и др. Симптомите включват обструкция на дихателните пътища и затруднено дишане до степен на респираторен дистрес. Терапията включва адреналин и кортикостероиди.

Честота

Заболяванията на фаринкса са сред най-широко разпространените заболявания в световен мащаб, особено острите и хроничните инфекции. Сред най-честите усложнения на тези инфекциозни заболявания са именно оток на фаринкса и фарингеалните кисти. Точната честота на тези усложнения не е изяснена, тъй като много от пациентите се подлагат на самолечение и дори не подозират за усложненията, които настъпват и тяхната сериозност. Тъй като фарингеалните кисти, могат да бъдат както вродени, така и придобити, те са най-честата причина за образуването на шийна маса. Приблизително 2-3% от случаите са двустранни. Има тенденция за фамилност при фарингеалните кисти, което означава, че децата на родите с такива кисти могат да бъдат фамилно обременени.

Патологичното състояния няма полово предразположение и не проявява сезонност, може да се срещне целогодишно. Въпреки това, случаите на фарингеални кисти и оток, зачестяват през студените месеци от годината, когато са широко разпространени инфекциозните заболявания на горните дихателни пътища. Освен това, кистите могат да засегнат хора на всяка възраст, като при деца се срещат основно като вродени, а при възрастни кистите основно са следствие на предхождаща инфекция на фаринкса.

Причини

Други болести на фаринкса са една не толкова срещана патология на фаринкса, и като такава обикновено има някаква специфична причина за тяхната проява. Сред най-честите причини за оток и кисти на фаринкса са:

• Вродена проява - вродените кистични изменения на фаринкса и шията, са най-чести образувани при някакво нарушение на ембрионалното развитие. Обикновено те могат да бъдат диагностицирани още в ранна детска възраст.
• Торнуолд киста (Tornwaldt cyst) - една от вариациите на шийните кисти са Торнуолдовите, които представляват доброкачествени кистични изменения, локализирани най-често в срединната линия на назофаринкса. Лезията обикновено протича асимптоматично и при повечето пациенти се открива случайно при рентгеново изследване на шията по повод на друго заболяване. Пиковата честота е варираща, обикновено между 15 и 60 години. При инфектиране или попадане на различни инфекциозни причинители в самите кисти, могат да причинят гнойна инфекция.
• Остър или хроничен фарингит - предхождаща остра или хронична инфекция на фаринкса, е една от честите причини за образуването на фарингеални кисти.

Като инфекциозни причинители се посочват:

• вируси - грипни, парагрипни, коронавируси, аденовируси
• бактерии - стафилококи, стрептококи, хемофилни бактерии
• гъбички - кандида, аспергилус

Рискови фактори

Като рискови фактори за фарингеални кисти и оток на фаринкса, се посочват такива, които в някаква степен водят до отслабването на локалния имунитет и защитните сили. Сред тях са:

• Активно и пасивно тютюнопушене
• Вроден или придобит имунен дефицит
• Предхождаща респираторна инфекция

Симптоми

Симптомите на други болести на фаринкса и клиничното протичане могат да варират при различните пациенти. При повечето от тях заболяването може да остане дълго време недиагностицирано поради липса, на каквато и да е симптоматика. Най-често дори самото диагностициране на фарингеалните кисти става случайно с образно изследване на шията по повод на друго оплакване.
При други пациенти заболяването може да протича със сериозни симптоми, които да влошават качеството на живот. При голяма част от пациентите се доказва предхождаща инфекция на горните дихателни пътища, която може да е довела до образуването на кисти или оток на фаринкса.

Сред най-честите симптоми на заболяването са:

• Подуване в областта на шията
• Болка при преглъщане
• Затруднено дишане
• Уголемени шийни лимфни възли
• Висока температура
• Кашлица
• Главоболие
• Общо неразположение
• Загуба на апетит

Диагноза

Диагностицирането на оток или киста на фаринкса не представлява трудност за лекарите, тъй като и двата патологични процеса са лесно видими. Най-често за поставянето на диагнозата се използват следните методи:

Физикален преглед

Още от статуса на пациента, и външния оглед, може да се забележи видима асиметрия и подутина в областта на шията, ако кистата или отокът са със значителни размери. Основните патологични промени се визуализират чрез оглед на устната кухина с помощта на шпатула, която служи за притискане надолу на корена на езика. Понякога е трудно диференцирането на оток и киста, при което основно се прилагат различни образни методи.

Микробиологично изследване

Ако пациентът е със симптоматика, която да насочва към инфекциозен процес, препоръчително е микробиологичното изследване. То има за цел да докаже конкретен бактериален причинител, което има значение за правилно антибиотично лечение. Материалът се взима с памучен тампон от небните дъги, след което се посява на специални хранителни среди, благоприятстващи бактериалния растеж.

Образно изследване

Образните изследвания са основните, които се използват за диагностициране на различни пространство заемащи процеси в областта на шията. Чрез тях се получава информация за точната локализация и размери на самите процеси, както и степента на засягане на различни структури. Сред най-често използваните образни методи са:

• Латерална рентгенография на шия
• Компютърна томография на шия
• Ядрено-магнитен резонанс

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на други болести на фаринкса е широка и обхваща различни пространство заемащи състояния, сред които са:

• Лимфаденопатия (реактивна, неопластична, лимфом, метастази)
• Съдови новообразувания и малформации
• Хемангиом
• Хипертрофия на щитовидна жлеза

Лечение

Ако, самият оток на фаринкса е причинен от инфекция на горните дихателни пътища и бъде доказан бактериален причинител, се използват различни лекарствени средства за справяне с отока. Сред най-често използваните от тях са:

• Антипиретици
• Аналгетици
• Противовзпалителни средства
• Антибиотици

Кистите на фаринкса са по-сложни за лечение, тъй като не се повлияват от консервативна терапия. Доброкачествените кисти, които са открити случайно и не водят до появата на различни симптоми, могат да останат нелекувани. При някои от тях се наблюдава обратно развитие. При други се налага хирургично лечение, което при някои пациенти се състои единствено в пункция и дренаж на самата киста. Този метод се използва основно при пациенти, при които кистата е с големи размери и води до затруднено дишане.

Усложнения

Нелекуваните фарингеални кисти са склонни към повтаряща се инфекция и образуване на абсцеси, които могат да усложнят състоянието на пациентите. Много тежки усложнения могат да настъпят и при хирургичното лечение на самите кисти, тъй като в шийната област се намират множество нерви, артериални и венозни съдове. Много рядко, при някои пациенти се наблюдава злокачествена промяна на самите кисти.

Прогноза

Прогнозата на други болести на фаринкса е благоприятна, като при навременно диагностициране и подходящо лечение, рядко се стига до някое от изброените по-горе усложнения.

Изображения: freepik.com