Задна стена на хипофаринкса МКБ C13.2

Хипофаринксът се простира от хиоидна кост надолу до долната граница на крикоидния хрущял. Състои от четири анатомични области: пириформения синус, разположен странично на ларинкса; посткрикоидна област, разположена непосредствено зад ларинкса; задна фарингеална стена; маргинална област, в която медиалната стена на пириформения синус и фалшивите гласни се събират нагоре в плика ариепиглотика.
Хипофаринксът е тапициран от стратифициран плоскоклетъчен епител, изграден е от подлежаща мускулна стена, състояща се от средния и долен констриктурни мускули. Ретрофрингеалното пространство съдържа фасции с лимфоидна и рехава съединителна тъкан, разделяща висцералния отдел на врата от превертебралните мускулите с покриващата ги превертебрална фасция.

Злокачествено новообразувание на задна стена на хипофаринкса представлява приблизително 15% от всички случаи на малигнени тумори в хипофаринкса. Пациентите, диагностицирани с рак на хипофаринкса са обикновено на възраст над 50 години от мъжки пол. Жените също могат да заболеят, но техния процент е по-нисък.

Основни рискови фактори за развитието на тумори в областта на задна стена на хипофаринкса са тютюнопушенето, хроничната злоупотреба с алкохол, синдром на Plummer-Vinson, генетична предиспозиция, професионални вредности, азбестоза и др.

Над 95% от случаите на хипофарингеален рак са плоскоклетъчни карциноми, които обикновено се развиват като инфилтративни язвени лезии. Различават се кератинизиращ и некератинизиращ карцином, и различна степен на клетъчен атипизъм (от високо диференцирани до недиференцирани форми). Честотата на слабо диференцираните тумори е по-висок в хипофаринкса, отколкото в други области. Размерът на тези видове злокачествени новообразувания не може да бъде определен със сигурност при клиничния преглед, защото често се разпространяват субмукозно. Малигнените тумори на малките слюнчени жлези и лимфомите могат да възникнат в хипофаринкса и обикновено се презентират като сублигавични тумори.

Клиничната проява на злокачествено новообразувание на задна стена на хипофаринкса включва симптоми като хронични болки в гърлото, дисфагия, усещане за чуждо тяло в гърлото, одинофагия и проведена болка в ухото. Времето между появата на началните симптоми и поставянето на диагноза е по-дълго поради сравнително малкото ранни симптоми и трудностите при огледа на тази област. Други симптоми, които обикновено се развиват по-късно, включват загуба на тегло, хемоптиза, ларингеален стридор и дрезгав глас, при прорастване на тумора в аритеноидния хрущял и засягане на гласните връзки или n. laryngeus recurrens. 70% от пациенти със злокачествено новообразувание на хипофаринкса се диагностицират едва в III-ти стадии на заболяването. Често се установява лимфаденопатия на шийни лимфни възли.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на задна стена на хипофаринкса се състои от първоначална история и физикален преглед, включително оглед с гъвкав фиброоптичен ендоскоп (хипофарингоскопия). Прегледът с флексибилен фиброоптичен ендоскоп е предпочитан метод за оглед на лигавицата в областта на хипофарикса поради специфичната му локализация и стимулирането на фарингеалния рефлекс при преглед на тази област. Хипофарингоскопията е допълнение към образни изследвания, които позволяват оценка на по-дълбоки анатомични структури, но не дават адекватна представа за анатомията на лигавицата в тази област. Образни изследвания не трябва да се считат за заместител на хипофарингоскопия с гъвкав фиброендоскоп.

Лечението на злокачествено новообразувание на задна стена на хипофаринкса е мултимодално и включва хирургично лечение в комбинация с лъчева терапия и химиотерапия. Главните фактори, определящи лечебния план са стадия на туморния процес, големината на тумора, наличие на разсейки в близки и далечни тъкани.