Активни вещества в растенията

Лечебните растения съдържат редица вещества, които са изключително полезни при нарушения на физиологичните процеси в човешкия организъм. Някои от тях и до днес са ненадминати по действие от синтезирани по химичен път вещества.

Растенията съдържат първични и вторични органични вещества. Първичните са – въглехидрати, липиди и белтъци, а вторичните – гликозиди, сапонини, алкалоиди, дъбилни вещества (танини), етерични масла, фитонциди, ензими, растителни хормони и други.

Някои растения са много по-богати на вторични органични съединения от други. Те се използват с особено значение в билколечението.

Гликозиди

Гликозидите се съдържат във всички части на растенията. Те са регулатори в много от биохимичните процеси. Имат парещ и горчив вкус, който вероятно предпазва растенията от тревопасните животни. Изградени са от захарна част – гликон и незахарна част – агликон или генин. Именно на съдържащия се агликон се дължи лечебното действие на растенията.

В зависимост от химичния характер на агликона, гликозидите се разделят на няколко групи:

• Сърдечно действащи – наименованието на тази група гликозиди идва от специфичното им действие върху сърдечния мускул. Най-известен представител от растенията, съдържащ гликозиди, е вълнистият напръстник. В медицината билката се употребява при сърдечна недостатъчност. Много от растителните видове, за които днес е известно, че съдържат сърдечно действащи гликозиди в миналото са се използвали като смъртоносни отрови. Затова и употребата на тези растения трябва да се извършва винаги под лекарски контрол.

От растения, съдържащи гликозиди (кукуряк, момина сълза, боянка, гърбач, жълт шибой, горицвет, зокум и други) не бива да се приготвят отвари и запарки, тъй като трудно се дозират! Използват се само под формата на готови билкови препарати!

• Кумаринови – действат потискащо на централната нервна система. Някои от производните им имат болкоуспокояващо, диуретично и разширяващо коронарните съдове действие. Фуранокумарините са група кумарини, които абсорбират ултравиолетовата светлина и се използват при лечение на витилиго и плешивост. Дикумаролът има противосъсирващо действие (използва се при тромбози), а ескулинът е подобен на витамин Р.

Представител, съдържащ кумарини е жълтата комунига. Доказано е, че тя притежава противосъсирващо действие.

• Фенолни – над 100 различни фенола са доказани в растителните видове. В листата на мечото грозде и червената боровинка се съдържат арбутин и метиларбутин с дезинфекциращо пикочните пътища действие. Бялата върба съдържа салицин. В народната медицина върбовите кори се препоръчват за лечение на малария, простудни заболявания, ревматизъм.
• Флавоноидни – това са вещества, които се съдържат в почти всички растения. Наименованието им идва от „флавус“ – жълт – те са пигменти, оцветени от бледожълто до жълто-оранжево. Съдържат се в почти всички части на растенията – пъпки, листа, корени, плодове и други. Установяват се във всички висши растения, мъхове и зелени водорасли.

В организма на човек тези вещества повишават устойчивостта на капилярите, като увеличават еластичността им; имат диуретично действие; стимулират сърдечната дейност, понижават високото кръвно налягане; имат спазмолитично действие; антибактериално; потискат окисляването на адреналина и аскорбиновата киселина; повлияват обмяната на йод и калций. Билките, съдържащи флавоноиди се използват при хеморагична диатеза, хроничен хепатит, хипертония, хиповитаминоза Р и С, кожни заболявания (екзема, дерматит) и други.

• Антрахинонови – група производни на антрахинона и получените от него антрон и антранол. Съдържащите ги билки притежават очистително действие. Те не бива да се използват ежедневно, тъй като организмът привиква към тях (това може да доведе до необходимост от увеличаване на дозите или интоксикация). Ефектът на антрахиноните се проявява около 10 часа след приемане на билката (кора от зърнастец и плодове от бодлив зърнастец).
• Антоцианови - по химична структура са близки до флавоноидите. Действието им наподобява тяхното – влияят върху пропускливостта на капилярите. Имат още противовъзпалително действие и може да се използват при някои заболявания на очите. Повишават зрителната острота при недостатъчно осветление (плодовете на черната боровинка).
• Иридоидни – тези съединения имат горчив вкус. Някои от тях са антибиотици – притежават антибактериално и противогъбично действие; други имат седативно действие; трети – апетитовъзбуждащо. Освен това има и иридоиди с хипотензивно и противовъзпалително действие.
• Цианогенни – при разпадането си този вид гликозиди отделят циановодород, те се намират в корените, семената и листата. Разпространени са в представителите на сем. Розоцветни, сем. Живеничеви, сем. Бъзови и други.
• Тиогликозиди – те съдържат сяра. При разпад под действието на ферментите отделят етерично масло – то силно дразни кожата и лигавиците. Най-богатите представители на тиогликозиди са сем. Кръстоцветни (черен синап, латинка, резеда, млечки). Тиогликозидите имат противогъбично и бактериостатично действие. Притежават още жлъчегонно действие.

Сапонини

Сапонините са сложно устроени гликозиди, които се срещат заедно със смолите, етеричните масла, мазнините и по-рядко алкалоидите. Водните им разтвори при разклащане образуват пяна като сапуните – от тук идва и името им. Агликоните на сапонините се означават като сапогенини.

Те имат способността да хемолизират кръвта – външният слой на червените кръвни клетки при допир със сапонини се разкъсва. В резултат на това хемоглобина преминава в серума и кръвта става прозрачно червена. Поради това си действие сапонините не се прилагат венозно. Приемани перорално, обаче, са безвредни.

Сапонините са отровни са животни с непостоянна телесна температура – влечуги, земноводни, риби.

Те имат и дразнещо гърлото и носа действие, предизвикват кихане и отделяне на секрети (действат отхрачващо). Някои от тях притежават пикочогонно и понижаващо кръвното налягане действие, освен това влияят върху обмяната на веществата и укрепват организма.

Алкалоиди

Съединения, които в молекулата си съдържат азот. Алкалоидите са продукти от разграждането на белтъчни вещества в растенията. Повечето от тях са силно токсични и се използват много внимателно - само в терапевтични дози.

Алкалоидите са от съществено значение за растителните организми. Потвърждение за това е фактът, че концентрацията им е различна през различните периодите на развитие и се увелича при увреждане на растението (при изрязване кората на хининовото дърво новата кора е с двойно по-голямо количество хинин).

Алкалоидите не се натрупват равномерно във всички части на растението, те се локализират главно в корените и листата. Количеството им зависи още от: географска ширина, климатични условия, надморска височина, почва, годишно време, начин на култивиране, време на бране и сушене и други.

Алкалоидите действат върху нервната система като я възбуждат или потискат. И двата ефекта може да бъдат постигнати с едно и също средство – разликата е в приложената доза.

По-важни групи на алкалоидите:

• Пиридинови и пиперидинови – тук се отнася никотинът, който се съдържа в тютюневите листа; силно отровният кониин, съдържащ се в бучиниша; рицинин – в растението рицин (кърлеж); лобелин – в лобелия и други.
• Хинолизидинови – цитизинът, съдържащ се в листата на жълтата акация; спартеинът – в различни видове бобови растения.
• Тропанови – атропин, L-хиосциамин, скополамин – съдържат се в лудо биле, татул, блян и други. Билковите продукти получени от лудо биле имат спазмолитично и болкоуспокояващо действие, използват се при стомашни и чревни колики, жлъчни и бъбречни камъни, спазми на пикочните пътища и други.
• Хинолинови – главен алкалоид е хининът (добива се от кората на хининовото дърво). Използва се като апетитовъзбуждащо средство.
• Изохинолинови – в тази група се включват алкалоидите на опиума - морфин, наркотин, папаверин, кодеин, табеин, нарцеин. Съдържат се в сънотворния мак, змийското мляко, росопаса, киселия трън и други.
• Индолни – тук се причисляват алкалоидите на моравото рогче. Продуктите, които го съдържат намират приложение в гинекологията (при маточни кръвотечения или като тонизиращо матката средство). Този вид алкалоиди се установяват още в листата на зимзелена, семената на стрихноса и други.
• Пуринови – към тях се отнасят кофеинът, теоброминът, теофилинът – те се съдържат в кафето, чая, какаото.

Дъбилни вещества (танини)

Танините са главната активна съставка на някои лечебни растения като очиболец, дъб, кървавиче, смрадлика и други. Най-често се натрупват в кората на дървесните видове и корените, коренищата, листата и стъблата на тревистите растения.

Те имат способността да повишават устойчивостта на стените на капилярите; намаляват пропускливостта им; намаляват количеството на холестерол в кръвта; засилват резорбцията на витамин С. Освен това, в умерени дози дъбилните вещества върху увредена кожа или лигавица образуват коагулационна мембрана, която предпазва подлежащите тъкани и нерви от дразнещи агенти. Извлеци от съдържащи танини растения се прилагат при диария.

През устата се приемат умерени дози от танинови вещества, за да не предизвикат увреждане на лигавицата (това може да се случи при приложение на галотанин).

За външно приложение може да се използват и по-големи дози.

Дъбилните вещества могат да се приемат и при възпаление на лигавицата на устната кухина, при екземи, дерматити, хиперхидрози, хемороиди, при малки външни кръвоизливи, против слънчево изгаряне и при измръзване на кожата.

Етерични масла

Смята се, че етеричните масла, от една страна привличат насекоми, нужни за опрашването, от друга предпазват растението от прегряване (като се изпаряват), а също така са защитно средство, за растението, насочено към болестотворни бактерии, насекоми и гризачи.

Етеричните масла намират широко приложение като средства за подобряване вкуса и аромата на лекарствени и хранителни продукти. Освен това, голяма част от тях имат значение в парфюмерията и козметиката.

Растенията, съдържащи етерични масла намират своето приложение в лечението на различни заболявания. Те имат широк спектър на действие:

• противовъзпалително действие притежават етеричните масла, съдържащи азулени – лайка, бял пелин, бял равнец и други;
• отхрачващо действие имат етерични масла, съдържащи се в мащерката, ригана, анасона, резенето, евкалипта. Въздействието им е пряко върху лигавицата на дихателните пътища (увеличават бронхиалната секреция и облекчават отхрачването);
• диуретично действие има етеричното масло на хвойновите шишарки, а също така и плодовете на магданоза. Тези масла дразнят бъбречните каналчета и предизвикват често уриниране. Добре е да сте наясно, че в по-големи дози може да предизвикат липса на уриниране или поява на кръв в урината;
• спазмолитично действие притежават етеричните масла, които се съдържат в цветовете на лайката, плодовете на резенето, кориандъра и кима, а също и в коренищата на акорус;
• антисептично действие притежават етеричните масла, съдържащи в големи количества фенолни съединения – евгенол в карамфиловото масло, тимол в мащерката;
• жлъчегонно действие притежават етеричните масла на ряпата, ментата и други;
• карминативно действие е присъщо за маслата, съдържащи се в кимиона, резенето, анасона, копъра, кориандъра и други;
• успокояващо действие притежават маслата на дилянката, лавандулата, маточината, лайката и други;
• противоглистно действие има маслото на сантониновия пелин и противоглистния хеноподий;
• дразнещо кожата действие имат терпентиновото масло, камфора, борнеол и цинеол. Зачервяване на кожата предизвиква етеричното масло от синапено семе (тези масла се препоръчват за външна употреба при невралгии и ревматизъм.

Фитонциди

Вещества, притежаващи свойствата на етерични масла, с разликата, че са повече или по-малко летливи. Те имат свойството да убиват микроорганизмите. Съдържат се в почти всички растения. За някои от тях имат защитна функция – предпазват ги от вредители.

Фитонциди се съдържат в праза, лука, чесъна, хряна, боровите връхчета, равнеца, лимона.

Ензими

Като ензими или ферменти се означават белтъчни вещества, които имат ролята на биологични катализатори – участват в почти всички биохимични процеси (като регулират както нормално протичащите, така и патологично протичащите процеси). Характерно за тях е, че не претърпяват изменения при реакциите, в които вземат участие.

Когато продуктът, образувал се в резултат на тези реакции достигне определена конценпрация, действието на ферментите спира. По този начин клетките се предпазват от вредното влияние на получените при обмяната на веществата продукти.

Растителни хормони

Те взимат участие в биосинтетичните процеси на протоплазмата. Липсата на хормони задържа развитието на растенията. Хормоните се делят на:

• биоси – активиращи делението на клетките и ембрионалния растеж на растенията;
• ауксини – стимулират растежа на клетките

Фосфатиди или липиди

Тези вещества се срещат в семената на растенията. Необходими са за обмяната на веществата в клетките. Без тях протоплазмата не функционира правилно. В медицинската практика те се използват като усилващи средства.

Восъци

За растителните видове тези вещества имат защитна функция. Те се установяват по повърхността на стъблата на растенията, по листата и по плодовете. Съдържат свободни мастни киселини, алкохоли и висши въглехидрати. В медицината се използват за приготвяне на различни мази, помади, пластири и други.

Заглавно изображение: Facchini, Peter J./Trends in biotechnology 30.3 (2012): 127-131