Латинка

Латинка (Tropaeolum majus, Tropaeolum sp.) представлява едногодишно или многогодишно тревисто, цъфтящо растение от семейство Tropaeolaceae. Родът включва около 80 представители.

Елизабет Линей е името, дадено на феномена "мигащи цветя". Особено привечер може да изглежда, че оранжевите цветя отделят малки „проблясъци“. Някога това се е смятало за електрическо явление, днес се смята, че това е оптична реакция в човешкото око, причинена от контраста между оранжевите цветя и околното зелено. Феноменът е кръстен на Елизабет Кристина фон Линей, една от дъщерите на Карл Линей, която го е открила на 19 години.

Растението също така осигурява ядливи листа, цветя и семена, има различни местни лекарствени приложения и свойства, отблъскващи насекомите.

Устройство на латинка

Латинката е едногодишно до краткотрайно многогодишно растение. Може да варира от джудже растение, което расте само 30 см височина, до катерещо растение със стъбла с дължина до 3,5 метра. Стъблата се промъкват над земята и в заобикалящата ги растителност, като се поддържат чрез усукване на листните си стъбла около съседните растенията.

Зелените или леко синкаво-зелени листа се носят на дръжки с дължина 5-30 см, които са прикрепени към центъра на долната страна на листата. Тези листа, с диаметър от 4 до 15 см, са със заоблена форма, с цели, вълнообразни, или леко лопатовидни краища. Те са без власинково покритие и имат видно жилкуване, което започва от центъра на листото. Листата са едри, почти кръгли, отгоре са зелени до червенозелени, по-бледи отдолу.

Цветовете се носят поединично на цветни дръжки с дължина 15-25 см. Те са с големина от 2,5 до 7 см в диаметър, имат пет жълти, оранжеви или червени венчелистчета и пет чашелистчета (1-2 см дълги), които са слети в основата. Имат осем тичинки и яйчник, покрит със стил и стигма. Цъфтежът се среща най-вече през пролетта, но и през лятото и есента. Ефектните ярки цветове имат дълъг шип. Месестите плодове (с дължина около 10 мм) се разделят на три едносеменни сегмента. Плодът е широк 2 см, трисегментен, всеки сегмент съдържащ по едно голямо семе с дължина 1–1,5 см. Цъфти юни - септември месец. Този вид се размножава чрез семена и вегетативно чрез парчета от месестите му стъбла.

Изображение: Ji-Elle, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на латинка

Латинката води произходът си от Южна и Централна Америка, от Андите, от Боливия на север до Колумбия. Някои видове се отглеждат като градински цветя. Расте на слънчеви и полусенчести места с достатъчна влага.

Лесно отглеждан, с дисковидни листа и блестящи оранжеви или червени цветя, този растителен вид е от култивираните, вероятно с хибриден произход. Расте по крайбрежни и нарушени райони от морското равнище до 3000 метра височина.

Видът се натурализира в части от САЩ (Калифорния, Ню Йорк, Пенсилвания, Ню Хемпшир, Масачузетс, Кънектикът и Вирджиния), както и в части на Европа, като Гибралтар, и Азия, Африка и Австралия. Той също е посочен като инвазивен на Хаваите и остров Лорд Хоу, Нова Зеландия.

Изображение: Fondation Monet, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Използваема част на латинка

• цъфтящите стръкове;
• листа;
• семена;

Извлеченото от билката масло се използва като подправка.

Химичен състав на латинка

• листа - флавоноиди (изокверцитрин);
• цветовете - каротеноиди и антоциани (пеларгонидин);
• семена - изотиоцианати (глюкотропеолин);

Лечебни свойства и приложение на латинка

Свойства на алтинка

• слабително действие;
• антисептично действие на пикочните и дихателните пътища;
• силно бактериостатично действие;
• антибактериално;
• антибиотично;
• противогъбично;
• отхрачващо;
• стимулиращо средство;
• диуретично;
• стимулиращо менструалния поток;

Състояния и заболявания, при които се прилага латинка

• препоръчва се за лечение на авитаминози;
• при кашлица;
• повлиява добре анемии;
• използва се за лечение на бъбречни заболявания.

Латинката отдавна се използва в билковата медицина на Андите като дезинфектант и заздравяваща рани и като отхрачващо средство за облекчаване заболявания на белия дроб. Всички части на растението изглежда притежават антибиотични ефекти, като инфузия от листата може да се използва за повишаване устойчивостта на организма към бактериални инфекции и за изчистване на носния и бронхиалния катар. Изглежда, че лечението намалява образуването на катар и стимулира изчистването на храчките. Листата са антибактериални, противогъбични, антисептични, депуративни, диуретични, стимулиращи менструалния поток, отхрачващи, слабителни и стимулантни агенти.

Гликозидът, открит в растението, реагира с вода, като резултатът е образуване на антибиотик. Растението има антибиотични свойства спрямо аеробни бактерии, образуващи спори. Екстрактите от него имат и противораково действие.

Вътрешно предимно се включва в лечението на генито-пикочни заболявания, респираторни инфекции, скорбут и лоши състояния на кожата и косата. Външно причинява ефективно антисептично измиване и се използва за лечение на плешивост, леки наранявания и кожни обриви. Може да се използва всяка част от растението, то се прибира през вегетационния период и се използва прясно. В Германия е одобрено при инфекции на пикочните пътища, кашлица, бронхит.

Начин на употреба

• в медицината; 
• за храна - ядлива подземна грудка;

• извлек - 10-20 г свежи цветове се заливат с 250-300 милилитра спирт или ракия; след излагане на слънце 30-40 дни извлекът е годен за вътрешна употреба;
• извлек против косопад - смес от листа и пресни семена на латинка, пресни листа от коприва и пресни листа от чемшир по 100 г се заливат с 500 мл 90° спирт. След 15 дни извлекът се прецежда и се правят фрикции на скалпа.

Кулинарни употреби на латинка

Изображение: freepik.com

Всички части на латинката са годни за консумация. Най-често се консумира цветето, като представлява особено декоративна съставка за салата, придавайки й и аромат. То има леко пиперлив вкус, напомнящ на крес, а също така се използва за пържене. Цветовете съдържат около 130 мг витамин С на 100 грама, приблизително същото количество, което се съдържа в магданоза. Освен това те съдържат до 45 мг лутеин на 100 гр, което е най-голямото количество, открито във всички годни за консумация растения.

Семена - сурови или варени биха могли да се консумират. Смлени на прах заместват пипера. Семето съдържа 26% протеин и 10% масло. Неузрелите семенни шушулки могат да бъдат събрани и пуснати в подправен оцет, за да се получи подправка и гарнитура, понякога използвана вместо каперси.

Листата могат да се консумират сурови, добавени към салати. Богати са на витамин C. Придават приятен аромат на салатата. Могат да се използват от началото на лятото до първите студове на есента.

Други приложения на латинка

Семената дават висок процент масло, което може да се използва за направата на бои, лакове и др. Растящото растение привлича листни въшки далеч от други растения. Изследванията показват, че листните въшки, които прелитат над растения с оранжеви или жълти цветя, не спират до растения, растящи до или над тях. Добър спътник за много растения, съхраняващ много вредни насекоми, а и също подобрява растежа и аромата на съседните култури. Може да се направи инсектицид от листна инфузия.

Заглавно изображение: Kolforn, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons