Отглеждане на розмарин

Ако имате желание да отглеждате този храст и полезна билка в двора на къщата си или целогодишно в апартамент, трябва да знаете как да го отгледате от семена, как да го засадите в градината и как да се грижите за него.

Описание

Розмаринът е вечнозелен храст с тънки листа, наподобяващи борови иглички. Въпреки своите лечебни свойства, той е по-известен като подправка.

Изображение: framar.bg ©

В природата розмаринът расте в Северна Африка - Алжир, Мароко, Либия, Тунис, както и в Кипър, Турция и европейските страни - Португалия, Испания, Гърция, Италия, страните от бивша Югославия и на юг от Франция.

На латински името на растението звучи като „морска свежест” - сред древните гърци, розмаринът се свързва с морската Афродита, която се появява от пяната. Но всъщност ароматът на розмарина е далеч от йодната миризма на морето, по-скоро съчетава аромата на бор и камфор, така че може би по-близо до истината не е латинското, а гръцкото наименование на подправката, което означава „балсамов храст“.

Средиземноморското растение се цени се само заради вкуса и аромата си, но и поради безспорните ползи, които носи за организма.

В естествени условия храстът може да нарасне до 1,5-2 метра. Растението е термофилно, не понася замръзване, температурата под 11ºC е вредна за него. По време на цъфтежа клончетата на розмарина, може да са покрити със сини, бели, лилави или виолетови цветове.

Засаждане и отглеждане на розмарин

Засаждане: семената за разсад се засаждат в края на февруари или началото на месец март; засаждане на разсад на открито се извършва през втората половина на май.
Осветление: розмаринът обича слънчева светлина.
Почва: добре дренирана, варовита.
Поливане: умерено, в основата, така че вода да не попада върху листата.
Подхранване: през пролетта, азотен тор (амониев нитрат, карбамид) се прилага на мястото, след това растенията се подхранват веднъж месечно с разтвор на сложни минерални торове. През есента се прилага само калиево-фосфорна смес.
Размножаване: семена, резници и разделяне на храста.
Вредители: на открито място - листна въшка, в дома - листна въшка и бяла муха.
Заболявания: през зимата у дома – бяла плесен, мана (пероноспора).

Подбор на почвата

Най-добрата почва за розмарина е леко пясъчна, с по-ниска киселинност и добре дренирана. През такива почви водата преминава добре, без да се задържа, което предотвратява загниването на корените. Ако е необходимо поставете дренаж (големи камъчета, счупени тухли). Почвата трябва да е рохка, за да имат корените на растението достатъчно кислород. Ако пък е с повишена киселинност почвата ще има нужда от добавяне на вар.

Засаждане на семена

В началото на пролетта, започват да сеят семена за разсад. Тъй като семената от розмарин невинаги покълват добре е желателно да бъдат напоени преди засаждане. Най-добре е това да стане в две памучни тампончета или да се поставят във вода, докато набъбнат.

Изображение: framar.bg ©

Почвата, в която трябва да посадите семената може да се закупите или да приготвите сами. За домашни субстрати ще са необходими пясък, торф, градинска почва и хумус. Семената се полагат на дълбочина около 4 мм. Съдът, в който ги засаждате се покрива с фолио. В продължение на три седмици разсадът трябва да се отглежда при температура не по-висока от 5-7 ° С. След това е добре да се премести на по-топло място с температура 10-12°С. Първите кълнове ще се появят за месец и половина – два. Веднага щом това се случи, отстранете покриващото фолио и поставете разсада възможно най-близо до светлина. Не забравяйте от време на време да овлажнявате почвата със студена дестилирана вода. Когато разсадът достигне височина 7-8 см, може да бъде пресаден на открито.

Засаждане от резници

Друг начин за отглеждане на розмарин е засаждането на резници. В началото на лятото подрежете младите издънки с дължина около 7-10 см и ги насадете в саксия. Поставете на сенчесто място у дома или в градината. След около 2 месеца ще е настъпило вкореняване.

Изображение: framar.bg ©

Пресадете резниците в градината на достатъчно разстояние един от друг.

Засаждане на розмарин в градината

Семената от розмарин могат да се засаждат и директно в градината на открито. Това се прави в края на април и след сеитбата, те се покриват с найлон, опънат върху опори. Покритието се отстранява, когато вече няма опасност от замръзването им през нощта. Мястото, където се засажда растението трябва да е слънчево и защитено от ветрове. Имайте предвид, че липсата на достатъчно слънчева светлина ще повлияе на наситеността на етеричните масла в растението. С ниска концентрация на масла, неговият вкус и мирис няма да са достатъчно изразителни.

Изображение: CC0 Public Domain

При засаждане, помислете за местоположението на подземните води, излишната влага ще навреди на растението. При употребата на разсад, засаждането на открито се извършва през втората половина на май, когато растенията са с височина около 7-8 см. Ако планирате отглеждане на големи храсти, засадете разсада на разстояние 50 см един от друг, ако не, тогава е достатъчно разстояние от 10 - 20 см. След засаждане полейте растенията.

Отглеждане на розмарин у дома

Розмаринът е по-подходящ за отглеждане в домашни условия. Той не е капризен и не изисква много внимание и грижи. Просто му подберете подходящо място – достатъчно топло, добре огрявано от слънце и защитено от течения. Веднъж седмично завъртете саксията на розмарина на 180°, така че всяка страна на растението да бъде достатъчно огрявана от слънчева светлина. Ако в жилището имате източен или южен прозорец – това е мястото. Температурата, в която трябва да се отглежда през зимата е между 5 до 15 градуса.

Изображение: framar.bg ©

Поливане

Основното правило при напояването на розмарина е умереността. Водата трябва да е топла и престояла. Поливайте храста само, когато почвата е изсъхнала. През пролетта с повишаването на температурите поливането зачестява, в сравнение със зимата, а в горещо време и при липса на дъжда, трябва да поливате често.
В случай на неправилно поливане: листата на розмарина падат от излишната влага, някои от корените загниват, а при недостиг на вода листата пожълтяват.

Подхранване

Розмаринът се нуждае от подхранване не повече от веднъж месечно. През пролетта по време на растежа той не се нуждае от торене. През есента е по-добре да се подхранват с фосфор, той ще укрепи билката и тя ще расте по-дълго време.

Грижи за растението

Розмаринът, както всяко друго растение след засаждане се нуждае от грижа. Необходимо е периодично да се прекопава (да се разравя пръстта), за да постъпва достатъчно кислород към кореновата система на растението. Първата процедура се провежда след топенето на снега, когато почвата започне да се затопля, а последната до настъпването на зимния период. При наличие на плевели те се отстраняват, тъй като черпят от хранителните вещества на розмарина.

Подрязване на розмарин

За правилния растеж на билката е необходимо подрязване на клонките, които пречат на растежа - слаби или увредени издънки, които растат в короната. Ако желаете може да придадете някаква форма на растението. Процедурата се провежда в края на март и началото на април. Ако розмаринът е отглеждан от дълго време, можете да направите радикално подмладяващо подрязване - до нивото на почвата.

Изображение: framar.bg ©

Отглеждане на розмарин през зимата

Розмаринът не понася температури под -12°C. Затова е желателно да извадите растението от градината и да го приберете у дома. Така ще можете да използвате пресен розмарин през зимата. През пролетта, когато премине опасността от замръзване през нощта, го върнете в градината. Помещението, в което ще отглеждате растението, през зимата, трябва да се проветрява редовно.

Събиране и съхранение на розмарин

Свеж розмарин може да се отреже през цялата пролет и лято. В прясно състояния билката може да бъде използвана и през зимата, ако се отглежда в саксия у дома. Събирането се извършва през месец август. През този период листата съдържат максимално количество масла. По време на прибиране на реколтата клоните с листа се отрязват, завързват се на снопчета и се сушат.

Изображение: de.wikihow.com

Помещението, в което това се случва трябва да бъде проветриво и тъмно. Изсушените клонки се нарязват фино и се поставят в стъклени съдове.

При сушене на растение, можете да използвате и фурната - това ще спести време, но е необходимо да внимавате, за да не изгорите листата. Розмаринът в тази форма може да се съхранява до три години.

Вредители и болести по розмарина

Билката на открито е изключително устойчива на болести и вредители, но при отглеждане у дома през зимата по-често може да бъде засегната от листни въшки, белокрилки и бяла плесен.

От насекомите може да се отървете като измиете растението със сапунена вода, но трябва да внимавате да не попадне тя в почвата.

За да избегнете появата на бяла плесен е необходимо да поддържате оптимално ниво на влажност - не трябва да е висока. Препоръките са за употреба на вентилатор приз зимата, което създава циркулация на въздуха в помещението.

Ползи от розмарина

В официалната медицина, розмарин се използва при приготвянето на лекарства, които стимулират имунната система, етеричното масло помага за справяне с възпалителни процеси, нормализира сърдечната дейност и кръвното налягане.

В народната медицина с него се лекуват проблеми с паметта, тъй като ароматът му активира мозъчните клетки, отговорни за човешката памет. Поради способността му да подобри паметта, мозъчното кръвообращение и зрението, водните настойки от него се препоръчват при пациенти след прекаран инсулт. Още по-добра е комбинацията му с лавандула.

Полезни свойства на растението са установени и при лечение на изтощение, ревматизъм, радикулит, менопауза, сексуална слабост, хипотония.

Маслото от розмарин се счита за най-ценното лекарство. Използва се за лечение на фурункулоза и акне, екзема и инфектирани рани.

В кулинарията, розмаринът се използва в направата на марината, туршия, при печене на месни продукти, в салати, сосове, десерти и за декориране на ястия.

Противопоказания

Строги противопоказания за употребата на продукти от розмарин (масло, тинктура, отвара) има по време на бременност. Билката не се препоръчва също при епилепсия, хипертония, хора със свръхчувствителност на кожата и деца под 9 годишна възраст.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain