Жълта акация, Жълт салкъм

Жълта акация, Жълт салкъм (Caragana arborescens) храст или малко дърво, красиво цъфтящо в жълто и обичано от пчелите бобово растение. Принадлежи съответно към семейство Бобови (Fabaceae, Leguminosae). Наричана е в полето на родния си ареал на разпространение с имената сибирско грахово дърво и сибирски грахов храст.

Този вид акация е медоносно растение. Снабдени с обилно количество жълт прашец, цветчетата й биват постоянно посещавани от пчели. Количеството мед, който се получава от един хектар акациеви насаждения е от порядъка на от 50 до 200 килограма. Той е с приятен аромат и вкус и със светъл цвят.

Устройство на жълта акация

Растението е листопадно. Достига височина от 6 метра. През първата година от развитието си расте с бързи темпове, а иначе обикновено се развива с умерени такива. Цветът на листата варира от светло зелено до тъмно зелено. Имат дължина от 7,6-10 до 12,7-13 см. Разположени са срещуположно на клончетата. Самите те се състоят обикновено от 3 до 6 двойки, отново срещуположно растящи, овално-елипсовидни малки листенца на брой от 8 до 12.

Цветовете са неправилни, жълти и ароматни. Те са хермафродитни - съдържат и мъжки и женски плодни органи. Прорастват по единично или на групички до четири на брой в една. Цъфтят през месеците май и юни, с продължителност на цъфтежа от 12 до 18 дни. На тяхно място се образуват плодовете на растението, които предствляват бобовидни шушулки, съдържащи няколко семенца. Те са гладки, сплескани, с дължина от 2,5 до 5 см. В процеса на узряване променят цвета си от зелен на кафяв. Семената от своя страна наброяват средно около 6 в шушулка и имат червеникаво-кафяв цвят. Формата им е от продълговата до сферична. Имат ширина от 2,5 до 4 милиметра в диаметър.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на жълта акация

Родена е в Сибир и Минджурия, части от Китай, съседна Монголия и Казахстан. Жълтият салкъм е пренесен в САЩ и Европа от имигранти, които го използват като източник на храна по време на пътувания на Запад. В някои райони на САЩ се смята за инвазивен вид, а на юг от Небраска расте с по-бавни темпове. Вирее из храсталаци, по слънчеви и сухи места. Отглежда се като декоративен храст.

Използваема част на жълта акация 

Използват се семената, шушулките, листата, кората, дървесината и добитото от растението масло. А цялото то намира активно приложение в екстериорната флорална декорация.

Химичен състав на жълта акация

Според поредица от анализи, съдържанието на пепел в семето на жълтата акация е 3,4-3,6%, протеин 35,5-36,4% и тлъсто масло от 12,4% до 13,2-13,6%. Съдържа още лецитин и фитохемаглутинин.

В растението е открита и токсичната небелтъчна аминокиселина L-канаванин. Листата му съдържат витамини C и A.

Лечебни свойства и приложение на жълт салкъм

Жълтата акация се употребява в традиционната китайска медицина като лекарство за много заболявания.

Свойства на жълт салкъм

• противораково;
• стимулиращо менструалния поток;

Цялото се използва за лечение на рак на гърдата, рак на маточната шийка, дисменорея и ред други гинекологични проблеми. Индуцира притока на кръв в матката и тазовите органи, като по този начин подпомага менструацията.

Изображение: Ural-66, CC0, via Wikimedia Commons; Joanna Boisse, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Други употреби на жълтия салкъм

Често жълтата акация се отглежда като декоративно растение. От нея се правят и бонзаи. В природата, поради широката й коренова система, се използва в борбата с ерозията на почвата. В оформянето на градини и дворове, акацията се вписва като жив плет с красота и аромат. Също така може да се използва като естествена преграда срещу вятъра.

Красивите й и ароматни цветове пък са от полза за пчелите, които привлечени от тях активно събират прашец. По време на Втората световна война, хората в Сибир са хранели домашните си птици със семената на Caragana arborscens. Те са храна и за много диви животни, особено за елените в Полярния кръг. В дървото гнездят много пойни птици, които също използват семената му за храна. От друга страна зелената му маса не се предпочита за консумация от дивите тревопасни видове.

От листата на жълтия салкъм се получава синя боя, която се използва за боядисване на тъкани и предмети. От кората му се прави влакно, което намира приложение като корда, употребява се за направата на хартия и дрехи. Полученото от растението масло се използва главно за направата на бои, сапуни и смазочни агенти. Акацията е подходяща за оформяне на зелена граница между ниви, посеви, обработваеми площи. Поради своят азотфиксиращ капацитет, се оценява като растение почвоподобрител.

Жълта акация в кулинарията

Семената й са годни за консумация, но трябва да се варят, преди употреба. Имат приятен вкус и е най-добре да се използват в пикантни ястия. Суровите семена имат лек грахоподобен вкус, като не се препоръчват за консумация. Не са известни случаи на отравяне след употребата им като храна. Поради съдържанието на 12,4% тлъсто масло и 36% протеини в тях, те се препоръчват като храна за хората при извънредни социални ситуации. Това поражда и идеята вида да се превърне в основна хранителна култура на различни места по света.

Извлеченото от салкъма масло в някои източници е описано като годно за консумация. Зелените му шушулки могат да се ядат сварени. Същото се отнася и за по-старите плодове. Цветовете също са годни за консумация, като могат да се добавят към салати.

Внимание!

Поглъщането на части от растението, може да предизвика диария и повръщане. При съпътствие на всяка една негова употреба с подобни признаци, потърсете лекарска помощ.

Жълтата акация не трябва да се консумира по време на бременност и кърмене.

Заглавно изображение: Ural-66, CC0, via Wikimedia Commons