Златен дъжд, Лабурнум, Лабурнум анагироидес

Златен дъжд, Лабурнум, Лабурнум анагироидес (Laburnum anagyroides) представлява отровно, красиво цъфтящо растение, което се развива под формата на храст или малко дърво и се класифицира към семейство Бобови (Fabaceae). Дървото е известно и като фалшив абанос, тъй като много стари екземпляри могат да се използва вместо истинския абанос. Златният дъжд е медоносно растение.

Устройство на лабурнум

Изображение: J.F. Gaffard, licence GFDL, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Златният дъжд израства на височина до 7 метра и развива корона с широчина до 4 метра. Има гладка кора и сивозели до тъмнозелени млади клони. При възрастните екземпляри, кората на дървото е почти черна. Листата на лабурнум анагироидес обикновено са триделни, като всеки дял е с овална до елипсовидно-яйцевидна форма, с гладка горна повърхност и покрита с власинки долна. Листната петура разполага с дълга дръжка. Цветовете на билката са малки и жълти, фино напръскани на горното венчелистче с тъмночервени до лилави багри. Събрани са в красиви гроздовидни съцветия. Цветчетата са ароматни, а клъстерите са с дължина до 25 сантиметра. Лабурнум анагироидес цъфти през месеците май и юни.

Плодовете на растението представляват шушулки с дължина до 6 см, оцветени в различни нюанси на кафявото при узряване. Незрели те имат зелен цвят. В тях са поместени до осем семена. При узряване, през месеците септември и октомври, шушулките се разпукват по шевовете си. Могат да останат по клоните на дървото и през зимата.

Разпространение на златен дъжд

Родено е в Южна и Централна Европа. Расте на влажни и особено варовити почви. Вирее също и на сухи и слънчеви места, а е устойчиво и на засушаване.

Използваема част на златен дъжд

Всички части на растението са отровни. С медицински цели се използват семената, листата и цветовете му.

Химичен състав на златен дъжд

Изображение: wikimedia.org

Златният дъжд съдържа алкалоиди, пектин, ензими. Всички части на растението съдържат цитизин и са силно отровни. В големи количества той е открит в семената на златния дъжд. В тях се съдържа и метилцитизин. Цитизинът е изключително отровен за хора и животни. Само зайците и елените могат да консумират семената без да се отравят.

От цветовете на растението са изолирани каротеноиди.

Лечебни свойства и приложение на златен дъжд

Екстракти от билката са включени в състава на медикаменти за отказване от пушенето и такива, които стимулират дейността на дихателния център, който се намира в продълговатия мозък. В същото време лабурнумът повишава кръвното налягане.

Свойства на златен дъжд

• хипертонично;
• дихателен стимулант.

Състояния и заболявания, при които се прилага

• задух;
• състояние след наркоза;
• отравяния.

Hapoднa мeдицинa пpeпopъчвa употребата на листа и семена от билката при следните заболявания: конвулсии, очни болести, бронхит, задух, астма, сърдечни заболявания.

От златният дъжд се приготвя и хомеопатично лекарство.

Други употреби на жълт дъжд

Изображение: Muséum de Toulouse , CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Използва се дървесината на растението, която е гъвкава, тежка и с оцветяване в различни нюанси на жълто-кафявото. Подходяща е за изработване на стълбове, декоративни елементи в дървообработването и за твърдо гориво. В миналото от нея са се правели лъкове.

Поради бързият растеж на вида и склонността му да се развива под формат на храст, той може да се използва в екстериорната флорална декорация, например за направата на жив плет. Включва се в декорирането на паркове, градини, цветни градини в домовете, цветни алеи. Подходящ е и за създаване на бонзай.

Интересно за лабурнум

• английският поет Франсис Томпсън описва ламбурнума в свои стихове;
• писателят Й. Р. Толкин е вдъхновен от златния дъжд за създаването на Лаурелин, едно от двете митологични дървета в "Силмарилион", а описанието на Толкин е силно повлияно от стиховете на Томпсън.

Внимание!

Поради високата степен на токсичност на билката, тя се приема само по лекарско предписание и под лекарски контрол.

Лабурнум не трябва да се употребява при: хипертония, оток на белия дроб, атеросклероза, вътрешни кръвоизливи, кървене от големи кръвоносни съдове.

Има множество описани случаи на консумация на семена от билката от деца, при които впоследствие се развиват стомашно-чревни неразположения (гадене, повръщане, болки в корема) и замаяност. Смъртни случаи са наблюдавани при възрастни индивиди след приема на чай от листата на растението.

Заглавно изображение: freepik.com