Зърнеш, Степно седефче, Зеркула

Зърнеш, Степно седефче, Зеркула (Peganum harmala) представлява многогодишно, тревисто растение, с дървесен корен, от семейство Nitrariaceae. Умира през зимата, но израства отново през следващата пролет. Семената са основната лечебна част от растението. То главно се използва като лекарство в Турция, Сирия, Иран, Пакистан, Индия, Египет и Испания. Счита се за едно от най-важните лечебни растения в иранската традиционна медицина, защото притежава противоинфекциозни, противотуморни и противопаразитни свойства. Съдържа редица активни алкалоиди, особено бета-карболини като хармалол, хармалин и хармин.

Устройство на зърнеш

Изображение: Lazaregagnidze, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Билката може да израстне до около 0,8 м височина. Няма власинки. Растенията имат лош вкус и миришат неприятно при смачкване. Състои се от множество изправени, разперени стъбла. Корените на растението могат да достигнат дълбочина до 6,1 м, ако почвата, където растат, е много суха. Дебелината им е до 2 см. Листата на зърнеша са срещуположно разположени, приседнали, и имат четинести, 1,5-2,5 мм дълги прилистници в основата си. Листната петура е разделена на до 5 линейни до ланцетно-линейни, сивкави дяла. Лобовете имат гладки ръбове, дълги са 3-5 см и широки 1-5 мм, завършват с точки.

Цъфти с единични цветове, срещуположно разположени на листата по връхните части на клоните. Цъфти между март и октомври в Индия, между април и октомври в Пакистан, между май и юни в Китай, между март и април в Палестина и между май и юли в Мароко. Цветовете са бели или жълтеникаво-бели и са големи около 2-3 см в диаметър. Във венчелистчетата се виждат зеленикави вени. Те имат нишковидна дръжка с дължина 1,2 см. Състоят се от пет 10-20 мм дълги, линейни, голи чашелистчета със заострени краища, често разделени на дялове, макар понякога цели и само разделен в края. Има пет венчелистчета, които са продълговато-елипсовидни, обратно-яйцевидни до продълговати по форма, 10-20 мм дълги, 5-9 мм широки и завършващи с тъп връх. Цветовете са хермафродитни, имат мъжки и женски плодни органи; обикновено с 15 тичинки. Цъфти през пролетта до средата на лятото.

Растението дава плодове между юли и ноември. Плодът е суха, кръгла, семенна капсула с размери около 6-15 мм в диаметър. Тези семенни капсули имат три камери и носят повече от 50 семена. Семената са оцветени в тъмнокафяво до черно-кафяво, леко извити, триъгълни, около 2 мм дълги.

Разпространение на зърнеш

Зърнеш е разпространен в Средиземноморския регион, Близкия изток, Северна Африка и Централна Азия. Това е сухоустойчиво растение, което вирее и в Южна Америка. Обикновено расте на солени почви. Тъй като консумацията му може да причини заболяване или смърт на добитъка, зърнешът се счита за вреден плевел в редица страни. Обикновено не се пасе от животни поради горчивия му вкус. В някои държави се приема за инвазивен вид и се цели изкореняването му. Среща се из цялата ни страна, в сухи тревисти и каменисти места.

Използваема част на зърнеш

Употребяват се главно семената на билката с лечебна цел. Те се събират през късна есен. Кората и коренът му също са били използвани в народната медицина.

Цветовете произвеждат само малко количество нектар. Нектарът е богат на хексозни захари. Съдържа сравнително ниска концентрация на аминокиселини, сред които има особено голямо количество глутаминова киселина, тирозин и пролин, последното от които може да бъде вкусено и е предпочитано от много насекоми.

Изображение: freepik.com

Химичен състав на зърнеш

В цветовете на растението се откриват четири алкалоида, в относително висока концентрация сред които токсините хармалол и хармин. Пропорциите и концентрациите на алкалоидите в нектара са различни от тези в другите органи на растението, което показва адаптивна причина за тяхното присъствие.

Семената на зърнеш съдържат хармин, хармалин, харман, хармол и хармалол, които са отговорни за широк спектър от фармакологичните ефекти на билката. Други съединения в тях са додекан, тетрадекан, метил додеканоат, хексадекан, 2-октанол бензоат, хептадекан, метил тетрадеканоат, 2,6,10,14-тетраметил пентадекан, октадекан, 2,6,10,14-тетраметил хексадекан, нонадекан, метил хексадеканоат, дибутил фталат, ейкозан, метил олеат, хеникозан, докозан и трикозан, вазицин, васицинон.

Фитохимичният скрининг на листата на P. harmala показва наличието на флавоноиди, алкалоиди, сапонини, танини, гликозиди, терпеноиди, стероиди и антрахинони.

Наситените мастни киселини и техния производен състав в P. harmala са тетрадеканова киселина, 12-метил тетрадеканова киселина, пентадеканова киселина, 5,9,13-триметил тетрадеканова киселина, тридеканова киселина, хексадеканова киселина, 2-метил-октадеканова киселина, хептадеканова киселина и октадеканова киселина, а ненаситените мастни киселини и съставът на техните производни са (E)-9-додеценова киселина, (Z)-9-хексадеценова киселина, (Z,Z)-9,12-октадекадиенова киселина и (Z,Z,Z) -9,12,15-октадекатриенова киселина. Също така от зърнеша са изолирани осем съединения на немастни киселини 1-октадецен, 6,10,14-триметил-2-пентадеканон, (Е)-15-хептадеценал, оксациклохексадекан-2 един, 1,2,2,6,8-пентаметил -7-оксабицикло[4.3.1]дек-8-ен-10-он, хексадекан-1,2-диол, n-хенеикозан и ейкозан-3-ол.

Растенията P. harmala се считат за добър източник на омега-3мастни киселини, омега-6 мастни киселини, както и мастни киселини, използвани в производството на сапуни, в козметиката, в лубриканти и омекотители (палмитинова киселина, 48,13% и стеаринова киселина, 13,8%).

Основните компоненти на дима от P. harmala са α-пинен (60,4 %), лимонен (6,4 %0 и стирен (4,2 %), а тези на летливото масло са α-пинен (72,6 %), транс-вербенол (3.9 %) и сабинен (2.6 %).

Други вещества изолирани от растението са: дипегин и дипегинол, флавоноиди и гликофлавон, пеганин, α-пинен, лимонен, стирен, транс-вербенол, сабинен; флавоноиди, алкалоиди, сапонини, танини, гликозиди, терпеноиди и стероиди, антрахинон, флавони, флобатанини, халкони и сърдечни гликозиди.

Лечебни свойства и приложение на зърнеш

Последните години изследвания показват различни фармакологични и терапевтични ефекти на P.harmala и неговите активни алкалоиди, особено хармин и хармалин. Аналитични изследвания върху химичния състав на растението показват, че най-важните негови съставки са бета-карболиновите алкалоиди като хармалол, хармалин и хармин. Харминът е най-изследваният сред тези естествено срещащи се алкалоиди и е най-мощния в инхибирането на клетъчния растеж при раковото заболяване. В допълнение тези бета-карболини присъстват в много други растения и се използват за лечение на различни заболявания. Зърнешът е популярен в народната медицина на Близкия изток и Северна Африка.

Свойства на зърнеш

• противовъзпалителни;
• антихолинестеразни;
• антибактериални;
• антимикробни;
• антитуморни;
• ангиогенни;
• антипаразитни;
• антиоксидантни;
• цитотоксични;
• хепатопротективни;
• ефект на пестициди;
• стимулиращи растежа;
• понижаващи холестерола;
• церебропротективен ефект;
• хипогликемичен ефект;
• антиноцицептивни ефекти;
• ефект при хемоспоридиозни инфекции и др.

Изображение: freepik.com

Плодовете и семената на билката са стимулиращи храносмилането, халюциногенни, диуретични, антипиретични, спазмолитични, повръщателни, наркотични и стимулиращи матката фактори. Семената на P. harmala се използват широко за лечение на нервни, сърдечно-съдови, стомашно-чревни, респираторни и ендокринни заболявания и някои храносмилателни проблеми. Листата й се използват при лечение на астма, колики, дисменорея, хълцане, невралгия, истерия и ревматизъм. Билката подпомага лечението на кандидоза.

Хармалинът, извлечен от растението, притежава антилейшманиална, антимикробна, антиагрегатна, антиплазмодиална, антитуморна, хипотермична и вазорелаксираща активност. Той и неговите производни причиняват зрителни проблеми, възбуда, делириум, загуба на координация, парализа - приети във високи дози!

Алкалоидите в билката са способни да нарушат пропускливостта на мембраните на червените кръвни клетки (изследване при преживни животни).

Състояния и заболявания, при които се прилага зърнеш

• сърдечно-съдови;
• стомашно-чревни;
• нервни;
• ендокринни;
• неоплазми и тумори;
• за облекчаване на болката;
• диабет;
• респираторни заболявания;
• като дезинфектант;
• като антипиретик;
• при проблеми с кожата и косатта;
• язви;
• ревматизъм, артрит;
• възпаления.

Ефекти от употребата на зърнеш

• Wang и сътрудници съобщават за P. harmala като традиционно китайско и уйгурско лекарство за лечение на рак.
• Мамедов и колектив установяват, че билката се използва от векове в традиционната медицина и показва потенциално лечение на тревожност и депресия.
• Abolhassanzadeh и колектив демонстрират, че локалното приложение на масло от Peganum при остеоартрит на коляното е ефективно лечение за намаляване на болката.
• Shatarat и колектив посочват, че екстрактът от корен на P. harmala притежава спазмолитично действие и оправдава традиционното му използване за облекчаване на стомашно-чревни разстройства.
• В повечето части на Иран изсушени плодни капсули, смесени с други съставки, се изгарят, за да се получи ароматен дим, който се използва за пречистване на въздуха и ума и също така се употребява като талисман срещу зло око. Най-популярните действия на P. harmala, поради които намира важно място в традиционната иранска медицина са: аналгетично, абортивно, дезинфекциращо, антихелминтно, отблъскващо насекоми, газогонно и неговия благоприятен ефект при колики. Шахверди и сътрудници описват, че димът от семената на P. harmala традиционно се използва в Иран както като дезинфектант, така и за всякакви ритуали срещу зли очи и лош късмет. Те съобщават и за антимикробната активност на дихлорометанов кондензат, приготвен от семена на билката
• Lamchouri и колектив извличат четири алкалоида от зърнеша, а именно, хармалицидин, хармин, пеганин (вазицин) и васицинон и откриват, че те инхибират растежа на четири туморни клетъчни линии и пролиферацията на Jurkat клетки с различна ефективност - харминът е най-мощният в инхибирането на клетъчния растеж, а васицинонът е най-активен като антипролиферативно вещество.
• Екстрактът от P. harmala показва значителна in vitro и in vivo антилейшманиална активност.
• Ataee и колектив откриват, че пиенето на чаша сварени семена от билката може да намали кръвната захар. Високата доза може да намали сперматогенезата при мишки.
• Съобщава се, че семената съдържат червен пигмент, използван за оцветяване на вълна и килими, прилагане като подправка и като важен афродизиак в традиционната медицина.
• Исмахане и колектив посочват, че етеричните масла от P. harmala имат овициден, адултициден и ларвициден ефект срещу Ectomyelois ceratoniae и могат да се използват като алтернатива на химичните пестициди.
• Rezaei и сътрудници заключават, че водният екстракт от P. harmala може да предотврати симптомите и да намали маркерите на оксидативен стрес при плъхове с Паркинсон, индуциран от 6-хидроксидопамин.
• Singh и сътрудници показват, че етаноловият екстракт от P. harmala е също толкова ефективен, колкото метформин за намаляване на нивата на кръвната глюкоза при нормогликемични и индуцирани от стрептозотоцин диабетни плъхове.
• Darabpour и сътрудници отбелязват, че зърнешът може да бъде определен като източник на антибактериални съединения за лечение на инфекции, причинени от мултирезистентни (MDR) бактериални патогени.
• Чегени и сътрудници отбелязват, че етаноловите екстракти от P. harmala могат да се считат за ново естествено съединение срещу трофозоитите и кистите на Acanthamoeba.
• Tanweer и сътрудници откриват, че метаноловият екстракт от P. harmala може да се използва ефективно при бройлери за оптимизиране на серумния липиден профил, за да се намалят разходите за хранене и да се увеличи брутната възвращаемост.
• Шах и Хан съобщават, че семената на P.harmala са антисептични и се използват за лечение на астма, парализа, стомашно-чревни, уринарни проблеми, епилепсия, а също и менструални нарушения.
• Khademalhosseini и сътрудници потвърждават, че етаноловият екстракт от P. harmala има подходящ ефект върху микроорганизмите и заздравяването на кожни рани в сравнение с Betadine.
• Mohsenipour и Hassanshahian предполагат, че екстрактите от P. harmala се прилагат като антимикробни агенти, особено във форми на биофилм.
• Shirani-Boroujeni и сътрудници отбелязват, че употребата на семена от билката може да бъде полезно за намаляване на уринарните симптоми при пациенти с доброкачествена хиперплазия на простатата (ДПХ).
• Berrougui и сътрудници предполагат, че съединенията на P. harmala могат да бъдат основен източник на съединения, които инхибират окислителната модификация на липопротеините с ниска плътност (LDL), предизвикана от медта.

Внимание!

Психофармакологичните и токсикологичните характеристики на P.harmala се приписват на хиназолин и β-карболин алкалоиди. Открити са три основни хиназолинови алкалоида, а именно: пеганин, който в цветята и листата е във високи нива; големи количества дезоксипеганин и пеганин, които се намират в незрели и зелени плодове; пеганин и пеганинов гликозид, натрупани в големи количества в сухи семена; корените и стъблата съдържат малко количество хиназолини. Алкалоидите могат да образуват опасна реакция с антихистамини, антидепресанти, деконгестанти, отхрачващи средства и някои стимуланти.

Заглавно изображение: Yuriy75, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons