Хрян, Хрен

Хрян, Хрен (Armoracia rusticana) представлява многогодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). Това е кореноплоден зеленчук, култивиран и използван по целия свят като подправка, храна и лекарство. 30 000 метрични тона хрян се произвеждат в Европа годишно, от които на Унгария се падат 12 000, което я прави най-големият самостоятелен производител.

Хрянът е бил използван в египетската кухня още през 1500 г. пр.н.е. В Европа е влаган в ястия от Средновековието. На Пасха много евреи използват настърган хрян като избор за марор (горчиви билки) на пасхалния седер.

Устройство на хрян

Изображение: wikimedia.org

Билката израства до 1,5 метра височина. Хрянът има мощно месесто коренище, страничните корени на което силно се разклоняват и израстват на дълбочина повече от 2 метра. Централният корен е дебел, покрит с израстъци, наподобяващи брадавици. Месестите корени могат да бъдат до 60 см дълги и 5 см дебели. Стъблото е право, клонесто. Има неовласени, яркозелени листа с дължина до 1 метър, които могат да бъдат сбъркани с тези на лапада. Листата около корена са много големи, с продълговато-овална форма. Развива бели цветя с четири венчелистчета, ароматни, събрани в гъсти метличести съцветия. Хрянът цъфти през май-юни. Плодът - шушулка, е с продълговато-овална форма. Размножава се чрез калеми от странични корени.

Разпространение на хрян

Хрянът се отглежда като градинско растение и в много страни се култивира. Родината му е Югоизточна Европа. Среща се в див вид в европейската част на Русия, в Кавказ, в Сибир и в Далечния изток. Расте предимно на влажни места в долини и покрай брегове на реките. Издържлив е на студ, зимува на открито в почвата и понася суровите зими. Може да расте на полусянка или без сянка.

Хрянът притежава инвазивни качества, поради което разпространението му трябва да се контролира. Дори съвсем малки участъци от корена ще пораснат отново, ако бъдат оставени в почвата. Вирее по полета, влажни брегове на потоци, крайпътни пътища, канавки, нарушени места, открити гори, край железопътни линии, плитки езера, блата, пусти места, на височина до 1100 метра.

Използваема част на хрян

Употребяват се корените на билката, по-рядко листата й. След почистването им се изсушават на прохладно и сухо място или в сушилня. Корените могат да бъдат събрани в началото на зимата и съхранявани за по-късна употреба, те ще запазят сочното си състояние за известно време, ако се съхраняват в сух пясък.

Химичен състав на хрян

В корените на хряна се съдържат:

• триогликозид;
• захари;
• синапено масло;
• калий, натрий, сяра, калций, фосфор, магнезий, хлор, желязо, мед;
• органични съединения;
• аскорбинова киселина - в листата на хряна 3 пъти повече, отколкото в корените му;
• смола, кумарини, фенолни киселини;

Изображение: freepik.com

Количество от 100 грама приготвен хрян осигурява 48 калории и има високо съдържание на витамин С с умерено съдържание на натрий, фолат и диетични фибри, докато други основни хранителни вещества са незначителни по съдържание. В типична порция от една супена лъжица (15 грама), хрянът не осигурява значително съдържание на хранителни вещества.

Коренът е богат източник на сяра. Пресните корени съдържат гликозида синигрин - той се разлага в присъствието на вода от ензима мирозин, произвеждайки синапено масло, което придава на корена неговия лютив вкус.

Лечебни свойства и приложение на хрян

Хрянът е известен от древни времена като народна лечебна билка и като растение с хранителна стойност. Той е много остра стимулираща билка, която контролира бактериалните инфекции и може да се използва както вътрешно, така и външно. Растението е мощен стимулант, независимо дали се използва вътрешно като стимулиране на храносмилателната система или външно като загряващо и зачервяващо средство. Традиционно коренът от хрян се използва за лечение на бактериални инфекции на дихателните пътища и пикочния мехур. Той е бил често използван като лекарство за глисти при деца.

В Германия билката е одобрена за вътрешна и външна употреба при катари на дихателните пътища, вътрешно като поддържаща терапия при инфекции на пикочните пътища, външно за лечение на леки мускулни болки

Свойства на хряна

• апетитовъзбуждащо;
• противовъзпалително;
• жлъчегонно;
• подобряващо храносмилането;
• антиревматично;
• противомикробно;
• диуретично;
• антисептично;
• отхрачващо;
• зачервяващо.

Начин на употреба на хрян

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Непокътнатият корен от хрян има слаб аромат. Когато се нареже или настърже, ензимите от растителните клетки усвояват синигрин (глюкозинолат), за да произведат алил изотиоцианат (синапено масло), който дразни лигавиците на синусите и очите. Веднъж изложен на въздух или топлина, хрянът губи своята острота, потъмнява на цвят и развива горчив вкус. По същия начин става и при варене. Алил изотиоцианатът е пикантната съставка в пресния сос от хрян. Той служи на растението като естествена защита срещу тревопасни животни.

• Растението е антибиотик срещу грам-отрицателни и грам-положителни бактерии, както и срещу патогенни гъби. Той е експериментално противотуморен. Чаят от корена е слабо диуретично, антисептично и отхрачващо средство.
• Сокът от билката се препоръчва да се приема сутрин и вечер, при наличие на камъни в бъбреците и в пикочния мехур. Също така настъргани корени, смесени със захар и мед се употребява вътрешно при инфекциозни заболявания на бъбреците и пикочния мехур.
• При преохлаждане на организма се препоръчва да се притисне настърган хрян към стъпалата и коленете.
• Инфузия от хрян се използва при лечение на настинки, треска и грип, инфекции на дихателните и пикочните пътища.
• Сандвич от прясно настърган корен е традиционно лекарство за сенна хрема.
• Външно, лапа, направена от корените, се използва за лечение на плеврит, артрит и инфектирани рани.

Като много силен диуретик, билката е била използвана от стари билкари при лечение на воднянка; отделно при зъбен камък и при скорбут.

Консумират се настъргани корени, подправени с оцет (като подправка и за лечение на безапетитие), в смес с кисело мляко 1:10 (при захарна болест) или с пчелен мед в съотношение 1:1 (за стимулиране на храносмилането), по 1 супена лъжица преди ядене, 3 пъти дневно. Може да се използва и сок от свежи корени. При по-големи количества, недостатъчно разреждане или продължителен прием и въздействие на сместа, могат да се получат нежелани реакции - гастрит, гадене, повръщане, диария или болка, зачервяване, некроза на тъканта (при нанасянето му върху кожата).

Ако се яде на чести интервали през деня и по време на хранене, хрянът се смята за най-ефикасен за премахване на упоритата кашлица след грип.

Кулинарна употреба на хрян

Готвачите могат да използват термините "хрян" или "приготвен хрян", за да се отнасят до намачкания (или настърган) корен от растението хрян, смесен с оцет. Приготвеният хрян е бял до кремаво-бежов на цвят. Може да се съхранява до 3 месеца в хладилник, но в крайна сметка ще потъмнее, което повлиява вкусът на продукта.

Листата на растението са годни за консумация, варени или сурови, когато са млади, с подобен вкус, но по-слаб от корените. Могат, в малки количества, да се добавят към салати. Семената на хряна също могат да се консумират - покълнали в салати.

Сосът от хрян, направен от настърган корен и оцет, е обичайна подправка в Обединеното кралство, в Дания (с добавена захар) и в Полша. В Обединеното кралство обикновено се сервира с говеждо печено, често като част от традиционно неделно печено, но може да се използва и в редица други ястия, включително сандвичи или салати. Разновидност на сос от хрян, който в някои случаи може да замени оцета с други продукти като лимонов сок или лимонена киселина, е известен в Германия като Tafelmeerrettich. В Обединеното кралство се предлага и горчица Tewkesbury, смес от горчица и настърган хрян. Подобна горчица, наречена Krensenf или Meerrettichsenf, е често срещана в Австрия и части от Германия. Във Франция сосът "au raifort: се използва в елзаската кухня. В Русия коренът от хрян обикновено се смесва с настърган чесън и малко количество домати за цвят (сос Хреновина).

Изображение: Mushki Brichta, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

В САЩ терминът "сос от хрян" се отнася за настърган хрян, комбиниран с майонеза или дресинг за салата. В Дания се смесва със сметана и като такъв се използва върху традиционните датски отворени сандвичи с телешки (варени или пържолени) филийки. Приготвеният хрян е често срещана съставка в коктейла Блъди Мери. Кремът от хрян е смес от хрян и заквасена сметана и се сервира в сок за вечеря с ребра.

• в части от Южна Германия, хрянът е част от традиционната сватбена вечеря. Сервира се с готвено говеждо месо и червени боровинки, за да балансира леката лютивина.
• в Трансилвания и други румънски региони червеното цвекло с хрян се използва като салата, сервирана с агнешко месо на Великден
• в Сърбия е основна подправка към варено или печено месо
• в Хърватия прясно настърган хрян често се яде с варена шунка или говеждо месо.
• в Словения и в съседните италиански региони, хрянът също е традиционно великденско ястие.
• хрянът се използва и като основна съставка за супи. В Полша супата от хрян е обичайно ястие за Великден.

Извън Япония японската подправка уасаби, въпреки че традиционно се приготвя от истинското растение уасаби (Wasabia japonica), обикновено се прави с хрян поради недостига на растението.

Хрянът може да се използва в комбинация с яйца, кетчуп, печено телешко, пушена риба, аспержи, сметана, кисело мляко или заквасена сметана подправена със сол, захар и малко оцет, с шунка, върху печени картофи или студени меса, към зелева салата, сосове, цвекло, крема сирене, майонеза и пълнеж от авокадо, блендиран с масло и охладен - алтернатива на чесновото масло за придружаване на пържола на скара.

Приеман с мазна риба или богато месо, самостоятелно или накиснат в оцет, или в обикновен сос, той действа като отличен стимулант за храносмилателните органи и като стимул за пълно храносмилане.

Може да се приготви спиртна напитка от хрян - резенчета пресен корен, портокалова кора, индийско орехче и вино, която се оказва ефективна при вяло храносмилане, както и при хроничен ревматизъм, като се приемат по 1-2 чаени лъжички два-три пъти дневно след хранене с половин винена чаша вода. Когато се добавя към вино, коренът от хрян ще стимулира цялата нервна система и ще насърчи изпотяването.

Козметична употреба на хрян

Изображение: Frank Vincentz, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Инфузията от нарязан хрян в мляко, със своята стимулираща острота и сярата, която съдържа, прави отлична козметика за кожата, когато липсва чистота и свежест на цвета. Сокът от хрян, смесен с бял оцет, също така, приложен външно, ще помогне за премахване на лунички.

Маслото от хрян е силно дифузно и остро поради съдържащия се мирозин в него, като 1 капка е достатъчна, за да ароматизира атмосферата на цяла стая.

Други употреби на хрян

Това е добро растение-компаньон за картофи, тъй като се смята, че възпира картофената змиорка и колорадския бръмбар. По едно растение на всеки ъгъл на картофения масив е напълно достатъчно. Когато се отглежда под ябълкови дървета, се казва, че предотвратява кафяво гниене, брашнеста мана и гъбични заболявания по растенията.

• корен - запарете, разредете 4 пъти и напръскайте ябълковите дървета срещу кафяво гниене;
• листа - запарване и пръскане срещу кафяво гниене, мана и развитие на гъбички по тиква, рози и бергамот.

Внимание!

Растението и особено корените съдържат глюкозинолати. В малки количества, като например когато коренът се използва като подправка, те могат да бъдат много здравословна добавка към диетата, но в големи количества те могат да се окажат токсични, причинявайки обилно изпотяване, дразнене на стомаха и червата, загуба на сила, дезориентация.

Не трябва да се използва вътрешно от хора със стомашни язви или проблеми с щитовидната жлеза.

Заглавно изображение: Joanna Boisse, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons