Британски оман

Британски оман (Inula britannica, Xuan Fu Hua, British yellowhead) представлява евразийски вид растение от семейство Сложноцветни (Compositae, Asteraceae). То е споменато като възможно лечение за рак на хранопровода.

Устройство на британски оман

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Inula britannica има изправен растеж с височина до 75 см. Покрит е с фини власинки. Стъблата са или гъсто покрити с власинки или почти липсват по тях. Базалните листа са с късо стъбло или приседнали, елипсовидни до яйцевидно-елипсовидни. Стъблестите листа са елипсовидни до ланцетовидни по форма, дълги около 5 см, като също могат да бъдат приседнали. Краищата на листата са гладки или фино назъбени. Горната им повърхност е покрита с малко власинки или такива липсват, а долната е винаги с гъсто покритие от тях. Едно растение произвежда няколко съцветия (цветни глави), всяко от които е разположено на дълга цветна дръжка и има големина от 2 до 5 см в диаметър. Могат да бъдат групирани до 3 на едно място. Всяка цветна глава съдържа 50-150 жълти лъчисти цвята и 100-250 жълти фуниевидни такива. Ярко жълтите цветове цъфтят от юни до септември месец. Британският оман образува семената, които са светлокафяви на цвят с власинкова хвърчилка, което улеснява разпространението им от вятъра.

Разпространение на британски оман

Този вид оман е широко разпространен в по-голямата част от Европа и Азия и пестеливо натурализиран на места из Северна Америка.

Веднъж установено в ландшафта, това растение ще се разпространява агресивно и бързо от семена, коренища или корени. Въпреки, че то е било въведено, макар и неволно, в Северна Америка в миналото, е известно, че е избягало от отглеждане и е натурализирано в много ограничен брой райони - Онтарио, Квебек, щата Ню Йорк и Вашингтон. В САЩ, неговите агресивни и инвазивни тенденции са добре познати. Някои разсадници там са се сблъскали със ситуации, при които коренища от това растение са преплетени и добре скрити в кореновите системи на растения внесени от няколко европейски разсадници, което предполага възможно неволно освобождаване и последваща натурализация на британския оман. През 2010 г. Inula britannica е добавена към Федералния списък на вредните плевели, който забранява вноса или движението на всички изброени в Съединените щати вредни плевели.

Изображение: Kristian Peters -- Fabelfroh 06:18, 20 August 2007 (UTC), CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Това растение обикновено процъфтява в различни влажни местообитания, включително блата, ливади, канавки, поточни брегове, влажни ливади, влажни гори, крайпътни места и пустини.

Използваема част на британски оман

Употребява се надземната част на билката, основно цветове и листа. Растението се прибира по време на цъфтеж и може да се суши за по-късна употреба.

Химичен състав на британски оман

Цветята или надземните части на билката са богат източник на вторични метаболити. Те се състоят главно от терпеноиди (сесквитерпенови лактони и димери, дитерпени и тритерпеноиди) и флавоноиди. Изолираните съединения показват разнообразни биологични ефекти: противоракови, антиоксидантни, противовъзпалителни, невропротективни и хепатопротективни.

Растението съдържа 12 флавоноида с предполагаема антиоксидантна активност, подложена на изследвания. От тези 12 вещества, само 3 - патулетин, непетин и аксиларин, са защитили първични култури от кортикални клетки на плъх от окислителен стрес, индуциран от глутамат. Флавоноидите на Inula britannica защитават култивираните кортикални клетки от некротична клетъчна смърт, предизвикана от глутамата.

Няма информация за изолирани химически вещества от корените на растението.

Лечебни свойства и приложение на британски оман

Изображение: Kristian Peters -- Fabelfroh 06:18, 20 August 2007 (UTC), CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Патулетин, непетин и аксиларин проявяват значителна невропротективна активност, когато се прилагат или преди, или след глутаматния инсулт. Третирането с тези флавоноиди поддържа активността на такива антиоксидантни ензими като каталаза, глутатион-пероксидаза и глутатион редуктаза, всички от които играят важна роля в механизма на антиоксидантната защита. Тези флавоноиди не стимулират синтеза на глутатион. По отношение на структурно-активните връзки, резултатите показват, че 6-метоксилната група в пръстена А и 3 ', 4'-хидроксилните групи и в В пръстена са от решаващо значение за защита срещу оксидативния стрес; гликозилирането значително намалява техните защитни дейности. Взети заедно, тези резултати показват, че патулетин, непетин и аксиларин силно защитават първичните култивирани неврони срещу индуцирания от глутамат оксидативен стрес.

Свойства на британски оман

• антибактериално;
• противоповръщателно;
• противораково;
• газогонно;
• жлъчегонно;
• диуретично;
• слабително;
• отхрачващо;
• стомашен тоник;
• деобструктивен агент - имащ способността да прочисти и отвори естествените канали за течности и секрети на тялото;
• детоксикиращо;
• средство за лекуване на рани.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Xuan Fu Hua се използва в китайското билколечение като леко затоплящо отхрачващо средство и е особено подходящо, когато секретите са се натрупали в белия дроб. Цветята са по-често използвани, а листата се прилагат обикновено при не толкова тежки състояния. Цветовете се употребяват вътрешно при лечение на бронхиални оплаквания с обилна секреция, гадене и повръщане, хълцане и газове. Те имат антибактериално действие, което може да бъде елиминирано от протеини в тялото.

Внимание!

Използвайте растението като лечебно средство само под лекарски контрол или такъв, даден Ви от специалист по билколечение.

Заглавно изображение: Jozefsu, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons