Луличка

Луличка (Linaria vulgaris) представлява многогодишно, тревисто, цъфтящо растение от семейство Plantaginaceae. Нарича се още асланче и коминче. В народната медицина билката се прилага при заболявания на храносмилането и пикочните пътища. Използва се и за намаляване на подуване, облекчаване на задържането на вода чрез увеличаване на производството на урина (като диуретик) и предизвикване на изпотяване.

Устройство на луличка

Изображение: Ivar Leidus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката има къси разперени корени, изправени до легнали стъбла с височина 15-90 см, с фини, нишковидни, синьо-зелени листа 2-6 см дълги и 1-5 мм широки. Цветовете са дълги 25-33 мм, бледожълти, събрани в гъсти крайни съцветия. Цъфтят от средата на лятото до средата на есента. Цветята се посещават предимно от земни пчели. Плодът е кълбовидна капсула с дължина 5-11 мм и ширина 5-7 мм, съдържаща множество малки семена.

Разпространение на луличка

Луличката е разпространена в Европа, Сибир и Централна Азия. Въведена е и често се среща в Северна Америка. Расте по тревисти места, край пътищата и като плевел из цялата ни страна. Изисква добре дренирана почва за своето развитие, но иначе е адаптивно към различни условия на живот. Расте в живи плетове, край канавки, по сухи брегове и крайпътни ръбове. Той е особено изобилен в песъчливи и чакълести почви, както и във варовикови райони; избягва кисели почви.

Използваема част на луличка

Употребява се цялата надземна част. Събира се по време на цъфтеж и може да се използва прясна или изсушена. Прясна има особена, тежка, неприятна миризма, която в голяма степен се разсейва при изсушаване. Има слабо солен, горчив и леко тръпчив вкус.

Химичен състав на луличка

• пеганин (влияе върху гладката мускулатура);
• фитостерини;
• алкалоиди (биганин);
• гликозиди;
• фолиева киселина;
• плодови киселини;
• пектин;
• вит. C;
• иридоидни монотерпени: основен компонент - антиринозид;
• флавоноиди: линарин, пектолинарин, линариин;
• аурони: ауреузин, брактеатин-6-оглюкозид;
• хиназолинови алкалоиди: пеганин (вазицин);
• линарова киселина и васицинол;
• танини, лимонена киселина;
• желязо, магнезий, калций;
• слуз, етерично масло.

Луличката изобилства от тръпчиво масло, което се счита за отровно, но никога не е регистрирана вреда от него. Малко или нищо не се знае за неговия токсичен принцип, но употребата му в медицината е била добре известна на древните. Твърди се, че неговите съставки са два глюкозида, линарин и пектолинариан, с линарозин, линарацин, антиринова, танинова и лимонена киселини, жълт оцветител, клей и захар.

Лечебни свойства и приложение на луличка

Билката има дълга история на билкова употреба. Тя действа главно върху черния дроб и някога е била широко използвана като диуретик при лечението на отоци. Сега се използва малко, но несъмнено заслужава изследвания на лечебните й свойства. Растението е особено ценено заради силното си слабително и диуретично действие.

Свойства на луличка

• жлъчегонно и обезболяващо действие;
• очистително и диуретично действие;
• детоксикиращо;
• повишава кръвното налягане и увеличава сърдечните съкращения;
• леко слабително действие;
• хепатопротективно;
• противовъзпалително

Състояния и заболявания, при които се прилага луличка

• при хемороиди, главоболие;
• за промивка на зачервени очи и клепачи;
• чернодробни заболявания, отоци, дисфункции на жлъчния мехур и различни кожни заболявания; водянка.

Използва се вътрешно при лечение на отоци, жълтеница, чернодробни заболявания, оплаквания от жлъчния мехур и кожни проблеми. Външно - сварена с прясно мляко, билката се използва за компреси при кожни обриви, хемороиди, екземи и циреи, рани и злокачествени язви. От цвета на билката се приготвя вода, с която се мажи лицето при наличие на пъпки.

Начин на употреба на луличка

• топъл извлек - 1 шепа се залива с 100 мл. гореща вода. Кисне докато изстине. Прежежда се и се пие по 1 с.л.;
• запарка - запарка се приготвя от 1-2 супени лъжици дрога и 2-4 чаши вряща вода, престоява 1-8 минути.
• прилага се като диуретик под формата на билков чай (количество изсушени листа в чаша преварена вода 2-3 пъти дневно) и под формата на запарка;
• прилага се външно върху кожата като успокояващо и лечебно под формата на лапа и мехлем.

Изображение: Ivar Leidus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Въпреки репутацията си на плевел, това растение също се използва в народната медицина за различни заболявания. Чаят от листата се приема като слабително и силно диуретично средство, както и при жълтеница, водянка и ентерит. При кожни заболявания и хемороиди се използва или чай от листа, или мехлем, направен от цветовете. В допълнение, чай, приготвен в мляко вместо вода, е бил използван като инсектицид. Потвърдено е, че има диуретични и понижаващи температурата свойства.

Билковият чай от луличка се прилага като адстрингент, слабително, диуретично, хепатопротективно и антидиарично средство. Препоръчва се за лечение на отоци, цистит, жълтеница, заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Прилага се външно върху кожата под формата на лапи срещу различни кожни заболявания като обриви, язви, възпаления, рани и хемороиди.

Прясното растение или мехлем, приготвен от цветовете, се нанася върху хемороиди, кожни обриви и др. Сокът от растението е добро средство при възпалени очи и почистване на язвени рани. От растението се прави хомеопатично лекарство. Използва се при лечение на диария и цистит.

• заболявания на черния дроб - приготвя се отвара от листата и цветовете на билката и се пие два пъти дневно по половин чаша.
• рани - приготвя се запарка от цялото растение и се използва като средство за почистване на рани.

Други употреби на луличка

Луличката е подходяща за декорация в цветната градина. Тя има траен и дълъг цъфтеж в контраст с ярка зеленина. Понякога се отглежда за рязани цветя, които са дълготрайни във вазата.

От цялото растение се получава жълто багрило. Чай, направен от растението, се използва като инсектицид - луличката, накисната и сварена в мляко, може да се използва като добър инсектицид, особено срещу мухи. Може да се постави там, където се събират много мухи.

Внимание!

Билката рядко предизвиква отравяне. В случай на такова, то се демонстрира със задух. Не са докладвани странични ефекти от употребата й. Необходимо е внимателно да се прилага, тъй като растението има тесен терапевтичен диапазон. Приемът му трябва да се избягва по време на бременност и кърмене.

Заглавно изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons