Бяла върба

Бяла върба (Salix alba, White willow) представлява дървесен вид с лечебни качества. Принадлежи към семейство Върбови (Salicaceae). Получила е това име, заради белезникавото, почти бяло оцветяване на листата й.

Употребата на кора от бяла върба като лечебно средство е известна още в древността. Китайските специалисти я използват от хиляди години, в сравнение с европейските, които от скоро намират мястото й на билка в медицината. Още Хипократ описва болкоуспокояващите и хипотермичните й качества. От Шумер, Асирия и Древен Египет до наши времена са достигнали писания отново за нейната употреба с лечебна цел. Диоскорид през 1-ви век потвърждава свойствата й, а век по-късно Гален отново я проучва.

Устройство на бяла върба

Бялата върба достига на височина до 25-30 метра. Максималният диаметър на ствола й е 1 метър. Кората на дървото е напукана, тъмносива до сиво-кафява. Леторастите са със сиво-кафяв до зелено-кафяв цвят. Короната е широка, а клоните чупливи и изправени. Младите, връхни клонки са покрити със сребристи власинки, като по нататък в развитието им те опадват. През зимата цветът на клоните е много разнообразен. Те могат да бъдат кафяви, сиви, зелени, червени, жълти.

Листата са ланцетовидни, последователни и назъбени по ръба, покрити с власинки. Власинките отново са сребристи на цвят и заемат или и двете листни повърхности или само долната. Дължината на листата е от 5 до 12 см, а ширината от 1 до 3 см. Листните дръжки са къси, притежаващи 1 или 2 жлези.

Бялата върба е двудомно растение. Цветовете са събрани в реси с цилиндрична форма, които се развиват заедно с листата и са без околоцветник. Мъжките цветове са с дължина до 7 см и дебелина до 1 см. Тичинките са 2 на брой, по-дълги от прицветниците. Женските цветове имат дължина до 5 см и 0,5 см дебелина. Дървото цъфти през периода март - май месец. Плодът е кутийка, с дължина до 5 мм, оцветена в приятно, тревисто зелен цвят. При узряване се разпуква.

Разпространение на бяла върба

Изображение: Willow, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Среща се край реките, блатата и влажните места в цялата ни страна. Родният й ареал на разпространение обхваща Европа, Централна Азия, Западна Азия. "Обитава" още Северна Африка. Развива се на надморска височина до 1000 - 1700 метра.

Използваема част на бяла върба

Използва се върбовата кора с медицински цели. Листата могат да бъдат събрани по време на вегетацията и да се използват пресни или сушени. В бита на хората намира приложение цялото растение.

Химичен състав на бяла върба

• танини;
• салицин - подобен на аспирина;
• оксалати;
• флавоноиди и др.

Кората на върба съдържа индол-3-маслена киселина, която е растителен хормон, стимулиращ растежа на корените на растенията.

Активното вещество от кората на бялата върба, наречено салицин, е изолирано до кристалната си форма през 1828 г. от Анри Леру, френски фармацевт, и Рафаеле Пирия, италиански химик, който след това успява да отдели киселина в чисто състояние. Салициловата киселина е химическо производно на салицина и се използва широко в медицината. Ацетилсалициловата киселина (Аспирин) обаче е химикал, който не се среща в природата и който първоначално е синтезиран от салициловата киселина, извлечена от растението.

Лечебни свойства и приложение на бяла върба

Кората на дървото се събира рано на пролет от клони на 3-6-годишна възраст, когато движението на сокове в нея е най-усилено. Свежата кора има много горчив и стипчив вкус. Изсушава се на малки парченца и се съхранява за последващи приложения. В този вид или под формата на прах се използва в натурално, чисто състояние или се включва в медикаментна форма на употреба - капсули, таблетки, самостоятелно или в комбинация с други билки. Флавоноидите открити в нея действат кръвоспиращо, а салицинът се метаболизира до салицилова киселина. Салицинът е използван в кристална форма още през 1828 година. Той заедно с другите естествени съединения открити в този вид върба не дразнят стомаха.

Изображение: freepik.com

Свойства на бялата върба

• обезболяващо;
• противовирусно;
• понижаващо телесната температура;
• противопаразитно;
• антималарийно;
• противовъзпалително;
• кръвоспиращо;
• потогонно;
• противоревматично;
• успокояващо;
• хипнотично;
• стягащо;
• антиоксидантно;
• имуностимулиращо.

Изображение: Willow, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons; freepik.com

Намира приложение при: ангина; ставен ревматизъм; артрит; остеоартрит; грип; простуда; треска; пародонтоза; жлъчна болест; болки в мускулите; кожни обриви; при потене на краката; подагра; плеврит; главоболие; висока температура; обилна менструация; вътрешни кръвоизливи; гнойни рани; катар; цистит; сърдечни заболявания; невралгии; безсъние; колики.

Използва се още като общоукрепващо и средство, което прочиства кръвта. Бялата върба действа и при зъбобол и мигрена. Антисептичното действие на кората се използва при нейното локално приложение при язви и рани и вътрешно при чревни възпаления и диария. Немски учени, прилагайки екстракт от върба на пациенти страдащи от остеоартрит, установяват нейните умерени болкоуспокояващи качества.

Начин на употреба

• запарка - една чаена лъжица върбова кора се залива с две чаши вряла вода. Престоява около 5 минути и се прецежда. Пие се няколко пъти през деня по 1 кафена чаша.
• студен извлек - чаена лъжица кора се накисва в половин литър студена вода в продължение на 8 часа. Получената течност се прецежда и се изпива за един ден.
• отвара - в 200 мл вода се варят от 1 до 3 грама върбова кора в продължение на 10 минути. След това чаят се прецежда и се приема в доза по 1 чаша 3 пъти на ден, преди хранене.
• външното приложение на отвара от кората на бялата върба се изразява в направата на компрес от нея и приложението й от 2 до 3 пъти на ден, промивки при хемороиди и екзема.

За получаване на тинктура, кората се накисва в етанол.

Формите на употреба на бялата върба, които се намират в аптечната мрежа, се приемат по предписание от специалист или съобразно инструкциите на опаковките им.

В кулинарията кората от върба се използва под формата на чист чай или добавен към даден вид храна по предпочитание.

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons; AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Употреба на бялата върба в бита

От по-младите й клонки се плетат кошници, мебели, огради. Дървесината й е еластична, мека, лесно се отслоява и разделя и е неустойчива на гниене. От нея се произвеждат бухалки за крикет или се използва за направата на подпори, стълбове, дръжки на инструменти, дървени въглища, в стругарството и др.

Кората може да се използва за обвързване на растения, а влакната от стъблата при производството на хартия. Стъблата се берат през пролетта или лятото, листата се отстраняват от тях и те се подлагат на парова обработка докато се свлекат влакната им. Влакната се готвят за 2 часа с луга и след това се пресоват с чукове или се пущат в мелница. Получената хартия има червен или кафяв цвят.

Внимание!

Приета в големи количества върбата може да причини стомашно-чревни неразположения, гадене, обриви, световъртеж. Прекаленият прием на бяла върба може да доведе до развитието и на афти в устната кухина.

Не трябва да се приема от бременни и кърмещи жени, от хора страдащи от астма, язва на стомаха, бъбречни и чернодробни заболявания, диабет, от пациенти с установена алергия към салицил и аспирин; от деца; при нарушено кръвосъсирване. Приемът на билката трябва да се спре две седмици преди планова операция.

Не използвайте върба ако приемате диуретични, противосъсирващи и нестероидни противовъзпалителни средства, както и лекарства, които понижават кръвното налягане.

Заглавно изображение: No machine-readable author provided. MPF assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons