Начало Медицинска енциклопедия Медицински изследвания Антинуклеарни антитела (АНА, ANA)

Антинуклеарни антитела (АНА, ANA)

Антинуклеарни антитела (АНА, ANA) - изображение

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

 

Чрез изследването за антинуклеарни антителаАНА (antinuclear antibody — ANA), известни също и като антинуклеарен фактор (antinuclear factor — ANF), се установява наличието, количеството и вида на антитела в серума, насочени към собствените тъкани на тялото (автоантитела).

При здравите индивиди имунната система произвежда антитела, които атакуват чужди вещества и инфекциозни агенти (бактерии, вируси и др.).

При някои заболявания обаче, известни като автоимунни заболявания, имунната система произвежда антитела, наречени автоантитела, които не могат да направят разлика между "собствена" и "чужда" клетка, и атакуват собствените здрави клетки на организма, като ги увреждат или унищожават и така причиняват различни признаци и симптоми, като например възпаление на тъкани и органи, мускулни и ставни болки, изтощение.
Тестът за ANA определя наличието на тези автоантитела в кръвта.

Антинуклеарните антитела конкретно са насочени към субстанции, намиращи се в ядрата на клетките, откъдето идва и названието им — антинуклеарни (nucleus/нуклеусядро).

Антинуклеарен фактор може да се установи при различни автоимунни заболявания, но най-често се наблюдава при системен лупус еритематозус (СЛЕ).

При около 5% от здравите индивиди нормално могат да се установят ANA.


В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследването за антинуклеарни антитела (АНА, ANA) се назначава при наличието на симптоми и признаци, насочващи към автоимунно заболяване, като например:

  • субфебрилна температура (37,5 °C – 38,0 °C);
  • продължителна умора и изтощение;
  • болка в една или повече стави, наподобяваща тази при артрит;
  • червен обрив (при лупус — обрив под формата на пеперуда по бузите и около носа);
  • чувствителност на кожата към светлина;
  • косопад;
  • мускулни болки;
  • изтръпване и/или мравучкане по ръцете и краката;
  • възпаление и увреждане на различни органи и тъкани, включително бъбреци, бели дробове, сърце, перикард, централна нервна система (ЦНС), както и кръвоносните съдове;

Тестът за АНА е един от основните тестове, които подпомагат диагностицирането на автоимунно заболяване или отхвърляне на състояния с подобни признаци и симптоми.
При автоимунните заболявания обикновено е налице възпаление на различни тъкани на тялото.


Заболяванията
, при които могат да се установят АНА, включват:

АНААнтинуклеарни антитела могат да се установят и при пациенти със състояния, които не се считат за класически автоимунни заболявания, като например:


Изследването за антинуклеарни антитела (АНА, ANA) е метод на избор при ранното откриване (скрининг) на системни ревматични заболявания (които понякога се означават като съединителнотъканни заболявания или като колагенови заболявания), включително:

  1. системен лупус еритематозус;
  2. смесена съединителнотъканна болест;
  3. синдром на Сьогрен (Sjogren);
  4. склеродермия;
  5. CREST синдром;
  6. ревматоиден артрит;
  7. полимиозит;
  8. дерматомиозит;Антинуклеарни антитела

В зависимост от признаците и симптомите, които се наблюдават, както и при съмнение за дадено заболяване, изследването за антинуклеарен фактор може да се използва в комбинация с други тестове за автоимунни заболявания.

По този начин тези допълнителни тестове спомагат за потвърждаване или изключване на автоимунно заболяване.


Необходима ли е предварителна подготовка?

За изследването на антинуклеарни антитела (АНА, ANA) не е необходима специална подготовка.

Ако кръвната проба ще се използва само за доказване на ANF, можете нормално да приемате храна и течности преди теста.

Някои лекарствени препарати (например противозачатъчни, прокаинамид и тиазидни диуретици) могат да повлияят резултатите от изследването, поради което е необходимо да информирате Вашия лекар за всички лекарства и добавки, които приемате.


Метод на провеждане на изследването:

Вземане на кръвИзследването за антинуклеарен фактор е въведено от д-р George Friou през 1957, като тестът за АНА започва с вземане на кръв от вена, а повече информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите при:

За кръвната проба е необходима епруветка за серум със сепарационен гел.
Епруветката с гел се центрофугира и отделеният серум се изследва за наличието на автоантитела.

Двата най-често използвани метода за откриване и количествено определяне на антинуклеарни антитела са:

  1. индиректен имунофлуоресцентен тест (indirect fluorescent antibody test — IFAT);
  2. ензим свързан имуносорбентен методЕЛАЙЗА (enzyme-linked immunosorbent assay — ELISA).

ELISA обикновено се използва като скринингов метод за ранно откриване на ANF, а индиректната имунофлуоресценцияза потвърждаване на положителни или съмнителни резултати.


ИНДИРЕКТНА ИМУНОФЛУОРЕСЦЕНЦИЯ:

Индиректен имунофлуоресцентен тестСчита се за златен стандарт.

Най-често като субстрат за откриване на антитела в човешкия серум се използват HEp-2 клетки.

При този метод кръвната проба на изследвания се добавя към HEp-2 клетките, които са фиксирани към предметно стъкло. Ако в кръвта има автоантиантитела, те реагират с клетките и се свързват с техните ядра (ако автоантителата са антинуклеарни).
Това може да се визуализира чрез добавяне на флуоресцентно маркирани антитела, които се свързват към автоантителата.
Получената молекула ще флуоресцира при определена дължина на вълната на светлината, което може да се види под микроскоп.

При индиректния имунофлуоресцентен метод концентрацията на автоантителата се отчита като титър.
Титърът измерва колко трябва да се разреди кръвната проба, за да не се откриват автоантитела.

Ако титърът на антинуклеарните антитела (ANA) е ≥ 1:160, резултатът се счита за клинично значим.

Титър < 1:160 се среща при около 20% от здравото население, особено в напреднала възраст.

Въпреки че наличието на антинуклеарни антитела (АНА) в титър ≥ 1:160 е сериозен индикатор за автоимунно заболяване, при около 5% от здравите хора това е нормална находка.

Освен определяне на титър, изследването на ANA включва описание на особеностите, които тези автоантитела показват при имунофлуоресценция.
Различните особености са свързани с различни автоимунни заболявания, въпреки че може да се наблюдава известно припокриване.
Някои от най-често срещаните модели включват:

ЕНЗИМНО-СВЪРЗАН ИМУНОСОРБЕНТЕН АНАЛИЗ (ЕЛАЙЗА/ELISA):

ELISAТози метод обикновено се извършва от автоматизирани апарати, но в някои случаи може да бъде по-малко чувствителен в откриването на ANA в сравнение с индиректната имунофлуоресценция.

Повече информация за този метод ще намерите в:




Други лабораторни тестове, свързани с диагностицирането на възпаление, които могат да се използват за откриване на системен лупус или друго автоимунно заболяване, включват:

  1. скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ);
  2. С-реактивен протеин;


Какво ще усещате по време на изследването?

Подробна информация за това, което ще усетите при вземането на кръв за изследване на антинуклеарни тела, ще намерите при:


Има ли рискове от провеждането на изследването?

Подробна информация за възможните рискове при вземането на кръв ще намерите при:


Резултати от проведеното изследване:

Изследването за антинуклеарни антитела (АНА, ANA) не може да се използва като самостоятелен критерий за диагностициране на автоимунно заболяване.

Освен резултатите от теста за антинуклеарен фактор, необходимо е да се използва информацията от подробно снетата анамнеза, физикалния преглед, както и резултатите от други изследвания.

Тестът за ANF не се използва за проследяване на клиничното протичане на лупус, тъй като рядко се назначава серийно изследване на антинуклеарните антитела.
Отрицателните резултати от изследването прави лупус малко вероятна диагноза.

Нивата на АНА обикновено се увеличават с възрастта.

Резултатите могат да варират между различните лаборатории.

Резултати от проведеното изследване

   Нормални резултати:

При 3-5% от здравите индивиди нормално се откриват антинуклеарни антитела.

Изследването за антинуклеарни антитела (АНА, ANA) се счита за нормално при отрицателен ELISA тест.

Ако резултатите от ензимно-свързания имуносорбентен анализ показват отклонения в резултатите или съмнителни резултати, изследваната проба се титрира (разрежда) посредством индиректна имунофлуоресценция, като титър ≤ 1:40 (или < 1.0 UI) се счита за отрицателен.
Отрицателният резултат означава, че заболяване на съединителната тъкан е малко вероятно.

Титър ≥ 1:160 е сериозен индикатор за автоимунно заболяване (в някои лаборатории резултатите се изразяват в международни единици (UI), като 1 UI е еквивалентна на титър 1:160).

Тълкуването на клиничните резултати е както следва:

  • ≤ 1.0 UI — отрицателен резултат;
  • 1.1-2.9 UI — слабо позитивен;
  • 3.0-5.9 UI — положителен;
  • ≥ 6.0 UI — силно положителен;

Наличието на положителен резултат не може да се използва за поставянето на диагноза, а служи като допълнителна информация към данните, получени от анамнезата, физикалното изследване, други специфични изследвания, както и хистопатологични и рентгенологични находки.

   Отклонения от нормата:

Положителен тест за ANA може да се дължи на:

  • Прием на някои медикаменти;
  • Вирусни инфекции


Кога не трябва да провеждате изследването?

Не са установени противопоказания за извършване на това изследване.

Съществуват обаче фактори, които биха довели до неточни резултати, включително:

Антинуклеарните антитела, които се образуват в резултат на лекарствено въздействие, се означават като лекарствено-индуцирани антинуклеарни антитела.

Ето защо е необходимо да информирате лекаря си за всички лекарства, които приемате.

3.7, 13 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Клинични пътекиАлтернативна медицинаЛеченияНовиниХранене при...Медицински изследванияСпециалистиЗдравни съветиЛюбопитноИсторияОрганизацииБотаникаНормативни актовеИнтервютаАнкетиЛайфстайлДиетиЗаведенияСнимкиСоциални грижиСпорт