Болест на надбъбреците, неуточнена МКБ E27.9

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

При невъзможност за уточняване на наличните нарушения по хода на надбъбречните жлези, както и затруднения при конкретизирането на етиологията на състоянието, се говори за болест на надбъбреците, неуточнена. Може да протича с наличието на едностранна или двустранна лезия, формация, образование по хода на надбъбреците, да провокира изолирана хипертония или други, неспецифични промени.

Причини и особености

Болест на надбъбреците, неуточнена, може да възникне вследствие въздействието на различни причини, включително автоимунни процеси, туморни новообразувания (първични, стартиращи от надбъбреците или вторични, метастатични), кистозни или други формации, инфекции и други. Сред най-честите причини за развитие на заболявания на надбъбречните жлези се включват автоимунен адреналит, адреналната атрофия, надбъбречна фиброкавернозна туберкулоза и други.

Други причини, които могат да доведат до болест на надбъбреците, неуточнена, са саркоидоза, амилоидоза, левкоза, злоупотреба или неправилна употреба на медикаментозни средства, оперативни интервенции върху надбъбречните жлези или в съседство, тежки травми в областта и други.

Патогенезата на заболяването се изразява в това, че поради намаляване на действието на кортикохормоните (кортизол като представител с най-голямо значение) и минералкортикостероидите (алдостерон с най-голямо клинично значение), посредством отрицателната обратна връзка се предизвиква повишение на нивата на адренокортикотропния хормон.

Патоанатомично се установява наличие на малки, атрофични надбъбреци, чиято капсула е значително задебелена.

Изложени на по-висок риск от възникване на различни увреждания по хода на надбъбреците са лицата с някои подлежащи заболявания, включително автоимунни, неопластични, възпалителни болести на обмяната, под въздействието на някои рискови фактори и други.

Симптоми

Клиничното протичане при болест на надбъбреците, неуточнена, се характеризира с епизоди на обостряния и ремисии и наличие на някои неспецифични оплаквания, което обикновено става причина за забавяне на диагностичния процес и съответно лечението на болестта.

Сред едни от най-честите прояви при заболяване на надбъбреците се включва:

• адинамия: много характерни симптоми са слабост, вялост, сънливост, неспособност за концентрация, намалена работоспособност, липса на енергия дори след активна почивка
• промени в кръвното налягане: друг важен симптом е пониженото кръвно налягане (хипотония), което често се съпровожда от виене на свят, прилошаване, учестен пулс, като е възможна загуба на съзнание при синкоп
• промени по кожата: възможно е наличие на меланодермия (повишена пигментация, която започва като петна), при която се засягат откритите части на тялото, които са подложени на триене. Понякога могат да се засегнат венците, небцето, езика, фаринкса, дланите. Възможни са и други промени по кожата, които са значително по-редки
• стомашно-чревни оплаквания: при засягане на надбъбреците и промени в хормоналния фон често се наблюдават и различни по вид и тежест гастроинтестинални промени. Често те се изразяват в безапетитие, гадене, тежест в корема, запек, повръщане, диария. При някои от болните се наблюдава нежелано намаляване на телесната маса

При заболяването могат да се наблюдават нарушения, засягащи гонадната функция, изразяващи се в смущения в либидото и потентността при мъжете, а при жените често се наблюдават менструални нарушения.

В хода на своята прогресия заболяването може да провокира различни по вид и тежест усложнения и засягане на сърдечно-съдовата, метаболитната, нервната и други функции и системи.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при болест на надбъбреците, неуточнена, често се извършва по метода на изключването, като с оглед на данните, получени от различни изследвания се отхвърлят някои по-често срещани причини за състоянието и при невъзможност за конкретизиране се говори за неуточнена форма на болестта:

• анамнеза и клинични находки: данни за известни подлежащи заболявания, травми, инциденти, оперативни интервенции, прием на медикаменти и други в комбинация с данните за давността и тежестта на симптомите, установяване на видими промени, оценка на общото здравословно състояние
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания (нехормонални и хормонални), като с особено голямо значение са резултатите по отношение на електролитния баланс (нива на калий, натрий, магнезий и други), промени в нивата на адренокортикотропния хормон, кортизола и други, както и някои специализирани функционални тестове за оценка на състоянието на надбъбречните жлези
• образна диагностика: компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и някои други високо специализирани изследвания се назначават с цел визуализация на наличните промени по хода на надбъбречните жлези, оценка на състоянието им, възможности за оперативно лечение и други

Диференциалната диагноза налага различаване от добре познатите и по-често срещани нарушения на надбъбреците, както и различаване от някои системни заболявания с автоимунна или неопластична етиология и идентично протичане.

Лечение

Лечението при болест на надбъбреците, неуточнена, може да бъде етиологично или заместващо, при което се използват подходящи хормони. Терапевтичният подход следва да бъде строго индивидуализиран и съобразен със спецификите в протичането на състоянието при конкретния пациент с цел постигане на оптимални резултати:

• етиологично лечение: етиологична терапия е възможна само в случаите, при които е идентифицирана причината, довела до надбъбречните нарушения. Когато се касае за лезия, маса, туморна формация, кистозна формация и други може да се предприеме хирургично отстраняване
• заместителна терапия: за корекция на наличните нарушения най-често се назначава подходяща заместителна терапия с кортикостероиди и/или минералкортикоиди, назначавани по схема в подходящи дози и дозов режим, съобразен с протичането и тежестта на състоянието
• симптоматично лечение: допълнително могат да се назначат подходящи симптоматични средства от различни фармакологични групи с цел подобряване комфорта на засегнатите и ускоряване на възстановителните процеси. Може да се наложи вливане на интравенозни течности за корекция на електролитните нарушения и промените в алкално-киселинното равновесие

Прогнозата при болест на надбъбреците, неуточнена, се определя конкретно за всеки отделен случай, като голяма роля имат видът и тежестта на нарушенията, наличието на развили се усложнения, своевременната диагноза и добрия отговор към приложените терапевтични мерки.

Изображения: freepik.com