Начало Медицинска енциклопедия Медицински изследвания Изследване на билирубин в кръвта

Изследване на билирубин в кръвта

Изследване на билирубин в кръвта - изображение

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?


Въведение

Чрез изследването на билирубин (по-рано наричан хематоидин) се определя количеството на този пигмент в кръвта.

Билирубинът е основният пигмент на жлъчния сок, имащ оранжево-жълт цвят.

Около 80% от билирубина, който ежедневно се произвежда в организма, се образува от хема, който е компонент на хемоглобина, освободен при разрушаването на остарелите червени кръвни клетки (еритроцити).
Останалите около 20% от образувания билирубин се получават в резултат от разграждането на различни вещества — цитохроми, пероксидази, миоглобин и други.

Хемоглобинът се разгражда на хем и глобин, след което хемът се превръща в биливердин под действието на ензима хемоксидаза.
Биливердинът (под действието на ензима биливердинредуктаза) се превръща в алфа-билирубиннеконюгиран (индиректен) билирубин.

Индиректният билирубин е хидрофобно (не взаимодействащо с вода) съединение, като около 95% от него се пренася в кръвта, като е свързан с белтъка албумин.
По този начин се осигурява нетоксичност на билирубина при неговото пренасяне.

Останалите около 5% от неконюгирания билирубин не са свързани с албумин, което му позволява да премине през клетъчната мембрана. Този несвързан с албумин билирубин е мастно разтворим, като проявява много голям афинитет към мозъчната и нервната тъкан.
Този билирубин е силно токсичен и при по-големи количества може да причини мозъчни увреждания — билирубинова енцефалопатия.

(кликнете върху инфографиката за по-голям размер)Метаболизъм на билирубинаИндиректният билирубин, свързан с албумин (комплекс албумин-билирубин), се транспортира до черния дроб, където албуминът се отделя.
Последва конюгиране на неконюгирания билирубин до конюгиран (водоразтворим, директен) билирубин, като процесът се осъществява с участието на ензима уридин-5-дифосфат глюкуронилтрансфераза.
Конюгираният билирубин се екскретира (отделя) в жлъчния сок (жлъчката), чрез който преминава в началната част на тънкото черво — дуоденум (дванадесетопръстник). Тъй като е разтворим във вода, той може да се отдели в урината.
Неконюгираният билирубин не преминава в жлъчката.

В червата билирубинът се превръща от бактериалната флора в безцветни съединения, наречени уробилиногени.
Част (около 20%) от уробилиногените се реабсорбират от чревните клетки и с кръвта се връща обратно към черния дроб — процес, наречен ентерохепатална циркулация.

Най-голямата част от образувания уробилиноген се отделя в изпражненията (фецес) като стеркобилин, а незначителна част от него — чрез урината (като уробилин).
На уробилиногените се дължат характерния жълт и кафяв цвят на урината и фецеса съответно.
Ако в урината и изпражненията липсват уробилиногени, фецесът се обезцветява, а урината става тъмна.

Когато нивата на билирубин в кръвта се повишат, кожата и склерите на очите се оцветяват в жълто — жълтеница.

Жълтеницата може да се дължи на заболяване на черния дроб (например хепатит) заболявания на кръвта (например хемолитична анемия) или на обструкция (запушване) на жлъчните пътища (например тумори), която не позволява жлъчката да премине от черния дроб към червата.

Слабо изразената жълтеница при новородени обикновено не води до проблеми, тъй като повишените нива общия и неконюгирания билирубин са сравнително честа находка при новородените през първите няколко дни след раждането.
Това сътояние се означава като "физиологична жълтеница на новороденото" и се дължи на това, че черният дроб на новороденото не е достатъчно развит, за да преработи билирубина.
В повечето случаи физиологичната жълтеница на новороденото отшумява спонтанно в рамките на няколко дни.

Хипербилирубинемия при новородени

Продължителното повишаването на нивата на билирубин в кръвта (хипербилирубинемия) при новородени обаче трябва да бъде своевременно диагностицирано и лекувано, защото натрупването на индиректен (неконюгиран) билирубин може да увреди мозъчната тъкан (керниктер) и да доведе до сериозни последици като умствено изоставане, загуба на слуха, очни нарушения, когнитивни нарушения и дори летален изход.

Въпреки че неконюгираният (индиректен) билирубин може да бъде опасен за развитието на мозъка при новородени (до 2-4-седмична възраст), тази форма на билирубина не е толкова опасна при по-големи деца и възрастни.
При тях кръвно-мозъчната бариера е по-добре развита и предотвратява преминаването на индиректен билирубин към мозъка.
Въпреки това, повишеният билирубин е индикация, че е налице някакъв проблем, който трябва да се диагностицира и лекува.

Чрез изследването на билирубин в кръвта първоначално се измерват нивата на общия билирубин (неконюгиран билирубин + конюгиран билирубин).
Ако се установят повишени стойности на общия билирубин, тогава се изследват нивата и на разтворимата форма на билирубин — директен (конюгиран) билирубин.

Индиректният (неконюгиран) билирубин се изчислява като от стойностите на общия билирубин се извадят стойностите на директния билирубин.Формула на билирубин

В лабораторната и клиничната практика за означаване на двете форми на билирубина се използват синоними, които са равнозначни:

  1. неконюгиран билирубин = неестерифициран билирубин = свободен, несвързан с гклюкуронова киселина билирубин = индиректен билирубин;
  2. конюгиран билирубин = естерифициран билирубин = свързан с гклюкуронова киселина билирубин = директен билирубин;

Заедно с изследването на билирубин в кръвта обикновено се правят и други лабораторни тестове:

 

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Изследването на билирубин обикновено се назначава за оценка на функцията на черния дроб при наличие на признаци и симптоми на нарушена чернодробна функция.

Някои от тези признаци и симптоми включват:

  • жълтеница — това е най-честият симптом на хипербилирубинемия (повишено ниво на билирубин в кръвта);
  • тъмна, кехлибарена на цвят урина;
  • гадене;
  • повръщане;
  • подуване и/или болки в корема;
  • умора и общо неразположение, често придружаващи хронично чернодробно заболяване;Показания за зследване на билирубин

Изследването на билирубин в кръвта може да се назначи и в някои от следните случаи:

В тези случаи изследването на билирубин се назначава заедно с други тестове за оценка на хемолизата, като например:

    1. Пълна кръвна картина (ПКК);
    2. Изследване на ретикулоцити;
    3. Хаптоглобин;
    4. Лактат дехидрогеназа (LDH);

При съмнение за хемолитична болест на плода и новороденото (Erythroblastosis fetalis/фетална еритробластоза), може да се направи амниоцентеза, за да се определят нивата на билирубин в околоплодната течност.Новородени с жълтеница

  • При пациенти с анамнеза за злоупотреба с алкохол (алкохолизъм);
  • При лица с анамнеза за известна или вероятна експозиция (контакт) на хепатитни вируси;
  • Проследяване на новородени с жълтеница (неонатална жълтеница) и оценка за необходимостта от лечение.

Изследването на билирубин при новородени с жълтеница се използва и за разграничаване на причините за жълтеница.

Както при физиологичната жълтеница на новороденото, така и при хемолитична болест на новороденото се увеличават нивата само на неконюгирания (индиректен) билирубин.

В много редки случаи се повишават нивата и на конюгирания (директен) билирубин — при увреждане на черния дроб на новороденото вследствие неонатален хепатит и при атрезия на жлъчните пътища.


Необходима ли е предварителна подготовка?

При изследване на новородени не е необходима специална подготовка.

Възрастните индивиди не трябва да приемат храна и течности (с изключение на вода) в продължение на поне 4 часа преди изследването на билирубин в кръвта.

Приемът на някои медикаменти може да повлияе на резултатите от изследването на билирубин, поради което е необходимо да информирате лекуващия си лекар за всички лекарства, които приемате, независимо дали са по рецепта или не.Медикаменти, повлияващи крайните резултатиНякои от медикаментите, които могат да повлияят на крайните резултати от изследването, включват:

Необходимо е да информирате Вашия лекар, ако сте бременна или съмнение за това.

Преди изследването на билирубин в кръвта е необходимо да избягвате интензивните физически натоварвания, тъй това може да повиши нивата на билирубин.


Метод на провеждане на изследването:

За провеждането на този тест е необходимо да се вземе кръв за изследване.

При новородени кръвта се взема от петата на бебето, докато при възрастни — от вена (най-често в областта на лакътя), като подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите в:

Билирубинът се разгражда от светлината, поради което събраната кръв за изследване не трябва да се излага на светлина, като е необходимо да се достави до лабораторията възможно най-скоро.

Апарат за неинвазивно измерване на нивата на билирубин в кръвтаПри новородени, вместо стандартното вземане на кръв чрез убождане на петата, може да се използва транскутанен (през кожата) апарат за неинвазивно измерване на нивата на билирубин в кръвта (transcutaneous bilirubin meter).
Това е малко устройство, което се поставя внимателно върху кожата на бебето и така няма нужда да се пробива кожата му за вземане на кръв.

Транскутанното измерване на билирубин е скринингово изследване и ако чрез него се установят високи нива на билирубин, ще е необходимо и кръвно изследване за потвърждаване на резултатите.

Изследването на билирубин се провежда рутинно в повечето медицински лаборатории и може да бъде извършено чрез различни методи.

Първоначално, за качественото изследване на билирубина, е била използвана реакцията на Ван ден Берг (Van den Bergh).

Общият билирубин понастоящем най-често се измерва чрез DPD-метода (2,5-дихлорофенилдиазон), а директният билирубин често се измерва с помощта на метода на Йендрасик и Гроф (Jendrassik and Grof).
Изследване на урината за билирубинНормално, билирубин не се открива в урината на здрави хора.

Ако нивата на конюгирания (директен) билирубин в кръвта се повишат (например поради чернодробно заболяване), излишният директен билирубин (който е водоразтворим) може да премине в урината, което е индикация за патологичен процес (например запушване (обструкция) на чернодробни или жлъчните пътища, хепатит или друго заболяване).
Неконюгираният (индиректен) билирубин не е водоразтворим, поради което не се екскретира (отделя) с урината.

Изследването на урината за билирубин и уробилиноген може да спомогне за разграничаване на обструктивно чернодробно заболяване от други причини за появата на жълтеница.
Това е причината изследването на билирубин да е част от рутинното изследване на урина.

Ако в урината се открие билирубин, трябва да се направят допълнителни тестове, за да се установи причината.


Какво ще усещате по време на изследването?

При вземане на кръв от петата бебето може да усети лека и краткотрайна болка от убождането с ланцетата, както и лек дискомфорт.

Подробна информация за това, което ще усетите при вземането на кръв от вена, ще намерите при:

 

Има ли рискове от провеждане на изследването?

При вземането на кръв от петата на бебето съществува минимален риск от усложнения — на мястото на убождане може да се появи малък хематом (кръвонасядане).

Подробна информация за възможните рискове при вземането на кръв от вена за изследването на билирубин в кръвта ще намерите при:

 

Резултати от проведеното изследване:

Резултатите от изследването на билирубин в кръвта обикновено са готови в рамките на 24 часа.

Референтните стойности могат да варира между различните лаборатории.


   Нормални стойности:

При възрастни:

Концентрациите на билирубина обикновено са малко по-високи при мъжете, отколкото при жените. Билирубин при възрастни


При новородени:

Нормалните стойности на билирубин при новородени зависят от възрастта в дни, както и от това дали детето е родено в термин или е недоносено.

Билирубин при новородени

   Отклонения от нормата:

При стойности на билирубина в кръвта > 34 µmol/L с увеличение предимно на конюгираната форма на билирубина, както и при стойности на общия билирубин > 50 µmol/L с преобладаване на индиректния билирубин, се наблюдава жълто оцветяване на кожата и склеритежълтеница.
Жълтеницата възниква в резултат на отлагането на билирубин в тъканите.Жълтеница

Жълтениците могат да бъдат класифицирани в 2 групи:

  1. Жълтеници според анатомичната зона, в която е възникнала патологията:
    • прехепатална жълтеница — увеличено образуване на билирубин;
    • хепатална (паренхимна) жълтеница — нарушена е функцията на черния дроб;
    • постхепатална жълтеница — запушване на жлъчен канал;
  2. Жълтеници според типа на хипербилирубинемията:
    • с предимно неконюгирана хипербилирубинемия;
    • с предимно конюгирана хипербилирубинемия;

Повишени нива на билирубин в кръвта (хипербилирубинемия):

При възрастни:

При новородени:

Повишените нива на билирубин при новородени може да са временна находка и да се нормализират от само себе си в рамките на няколко дни до 2 седмици — физиологична жълтеница на новороденото.

Стойностите на билирубин при новородени обаче могат да се повишат в резултат на засилено разрушаване на червените кръвни клетки (еритроцити) поради нефизиологични причини:

  • кръвногрупова несъвместимост между майката и новороденото;
  • някои вродени инфекции;
  • хипоксия;
  • заболявания, увреждащи черния дроб;

При повечето от тези състояния се увеличава само индиректния (неконюгиран) билирубин.

Повишаване на директната (конюгирана) форма на билирубина се наблюдава рядко — при атрезия на жлъчните пътища (билиарна атрезия) и неонатален хепатит.
Билиарната атрезия изисква хирургична намеса, за да се предотврати увреждане на черния дроб.


Ниски нива на билирубин в кръвта:

Могат да се дължат на:

  • Прием на някои медикаменти, включително:
    1. барбитурати;
    2. пеницилин;
    3. салицилови производни;
    4. сулфисоксазол;
    5. витамин С;
    6. теофилин;
  • Прием на кофеин;
  • Силно хемолизирани проби (с голямо количество разрушени еритроцити) не трябва да се изследват, защото големите количества хемоглобин могат да доведат до фалшиво ниски нива на билирубина;
     

Кога не трябва да провеждате изследването?

Факторите, които могат да възпрепятстват изследването на билирубин в кръвта или могат да повлияят на резултатите от изследването, включват:

4.1, 13 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Клинични пътекиМедицински изследванияЛеченияАлтернативна медицинаБотаникаСнимкиЗдравни съветиЛюбопитноНовиниСпециалистиЗаведенияХранене при...ОрганизацииНормативни актовеЛайфстайлИсторияФизиологияСпортДиетиРецептиТестовеСъставкиХрани и ястияСоциални грижи