Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Болести на жлъчния мехур, жлъчните пътища и задстомашната жлеза Други болести на жлъчните пътища Холангит

Холангит МКБ K83.0

Холангит МКБ K83.0 - изображение

Холангитът представлява възпалително заболяване на жлъчните пътища.
Към групата холангит се включва:
- Холангит БДУ;
- Асцендентен холангит;
- Първичен холангит;
- Рецидивираш холангит;
- Склерозираш холангит;
- Вторичен холангит;
- Стенозиращ холангит;
- Гноен холангит.

Според разпространението на септицемията по каналите се наблюдава важна за практиката „етажност”:
- Холангит (засягане на коремните жлъчни канали);
- Холангиолит или ангиохолит (засягане и на малките холангиоли);
- Холангиогенен хепатит, холангиохепатит (инфекцията ангажира паренхима на целия орган).

Източникът на инфекцията може да попадне по следните пътища: асцендентно от дуоденума или през билеодигестивна анастомоза, от бактерии в порталната кръв или по лимфен път.
Заболявания и състояния, които водят до развитие на холангит са доброкачествени стриктури, малигнени тумори, инвазивни процедури, билео - дигестивни анастомози, инфекции с паразити, чужди тела.

Наблюдава се при 8-14 % от болните с калкулозен холецистит, 2-3 пъти по-често при холедохолитиаза, но почти винаги съпътства стенотичните процеси на жлъчните пътища (стриктура, обтурация от камък, карцином). Наличието на стаза в жлъчната система активира инфекцията, повишава вирулентността й, нараства тежестта на клиничните симптоми, влошава се протичането. Това означава, че при операция не е достатъчно да се отстранят камъните, да се промият и дренират жлъчните канали, а задължително хирургично трябва да се отстрани или заобиколи препятствието, пречещо на жлъчкооттичането.

От патологоанатомична позиция холангитът се разглежда като катарален, гноен и фибринозно - гноен, а за клиничната практика е важно разграничаването на остра (гноен, гнойно-септичен), хронична и хронично рецидивираща форма.

Остър супуративен холангит е заболяване, при което има макроскопски гной в жлъчната система. Той заслужава специално внимание, тъй като се смята за най-тежката форма на болестта.

Склерозиращия холангит е рядко заболяване, което засяга или цялото или част от екстрахепатално жлъчно дърво, понякога и интрахепаталните жлъчни пътища. Нарича се още облитерираш холангит или стенозиращ холангит, поради прогресиращото задебеляване на стените на жлъчните канали и намаляване на техния лумен. Склерозиращия холангит може да бъде първичен и вторичен. Първичен е когато неизвестни причини засягат жлъчните пътища и водят до задебеляване на стената им. Последните изследвания показват, че причините за развитието на първичен склерозираш холангит са генетични и имунологични фактори. За вторичен склерозираш холангит се говори, когато е последица от остър холангит, конкременти, оперативна травма или други токсични агенти.

Клинична картина на холангит
Клиничните изяви могат да бъдат от лека краткотрайна температура и коремна болка до летална форма на острия супуративен холангит. Клинически, състоянието се характеризира с не много силна болка в горна част на корема, екзацербация на жълтеницата, пруритус и понякога тръпки. Клинично обикновено има очевидна жълтеница, но невинаги. Гаденето и повръщането не са задължителни признаци, но почти винаги ги има. Повечето от болните имат палпаторна болка, която не е много силна, рядко може да има признаци на перитонеално дразнене, а по изключение може да се палпира и туморовидна формация. Гнойният холангит се смята за най-тежката форма, тъй като картината на сепси засенчва тази на основното заболяване.
Типична за клиниката на холангит е триадата на Шарко - фебрилитет с разтрисане, болка и иктер, но при продължително боледуване се описва пентадата на Reynold - болка и иктер, разтрисане, депресия, умствена слабост. Тези симптоми от триадата и пентада са най-силно изразени при гнойния холангит.

Диагноза на холангит
Рутинното лабораторно изследване открива левкоцитоза, хипербилирубинемия и повишена алкална фосфатаза. Серумната амилаза може да бъде увеличена в около 1/3 от болните, акцентирайки върху холедохолитиазата като най-честа патология, стояща в основата на холангита. Има промени във функционалните чернодробни проби при всички болни. Когато се поставя точна диагноза трябва да се направят подходящи изследвания, за да се открие и локализира причината. Ехографията е изследване, с което насочено трябва да се търси, тумор в главата на панкреаса или в хилуса на черния дроб, разширение на жлъчните канали и други причини. ЕРХП е показана след потискане на инфекцията. КАТ и ЯМР са показани за определяне на точната големина и локализация на туморен процес или друг процес притискаш холедоха и дилатаирани жлъчни пътища.

Лечение на холангит
Холангитът е едно от най-тежките, упорити и трудно лечими усложнения на жлъчната стаза. Лечението е насочено към контролиране разпространението на инфекцията и премахване на причината довела до холангита. При всички пациенти и особено при тези с асцендентен холангит се започва бързо и своевременно лечение с широкоспектърни антибиотици. Антибиотичното лечение продължава няколко дни преди да се пристъпи към оперативно лечение. При не повлияване на състоянието, оперативното лечение е по спешност. Някои автори препоръчват оперативно лечение и декомпресия на жлъчните пътища по спешност след поставяне точна диагноза (особено при супуративния холангит).

Прогнозата остава сериозна, дори след активно консервативно и хирургично лечение.

2.8, 5 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Холангит МКБ K83.0

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Холангит МКБ K83.0

ВСИЧКИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Холангит МКБ K83.0

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО