Хроничен синуит МКБ J32

Синузит се дефинира като възпалително заболяване, обхващащо околоносните кухини. Когато, възпалителният процес продължава повече от 12 седмици се говори за хроничен синузит. Именно той е сред най-широко разпространените хронични заболявания, засягащи лица от всички възрастови групи.

В медицинската литература обикновено се употребява терминът хроничен риносинуит поради едновременното засягане както на синусите, така и на носната кухина. Повечето случаи на хроничен синуит са причинени от предхождаща остра инфекция, която не е била третирана правилно. Въпреки засягането на едни и същи анатомични структури, съществуват известни различия в клиничното протичане на остър и хроничен синуит. Едно друго съществено различие между двете заболявания е етиологичната причина. Хроничният синузит може да бъде инфекциозен и неинфекциозен, свързан с някои други патологични състояния.

Медицинската терапия е основно насочена към контролиране към предразполагащите фактори, които могат да влошат състоянието, както и лечение на съпътстващи инфекции. При някои пациенти с хронична обструкция на дихателните пътища, може дори да се приложи хирургично лечение.

Честота

Както вече споменахме, хроничен синуит е едно от най-разпространените хронични заболявания в световен мащаб. То може да засегне хора на всяка възраст. През последното десетилетие се наблюдава известно увеличаване на броя на диагностицираните случаи на пациенти с хроничен синузит. В САЩ разпространението на състоянието е изчислено на 146 от 1000 души население. По-висока честота на синузит се наблюдава в страни с по-високи нива на атмосферно замърсяване. Именно хроничният синузит е петото най-често срещано заболяване, лекувано с антибиотици.

Риносинузитът е по-често срещан сред детското население, тъй като този термин обхваща както остър, така и хроничен синузит. Високата честота на инфекции на горните дихателни пътища при деца корелира с тяхното излагане към инфекциозни агенти.

Рискови фактори

Различни по вид фактори могат да доведат до повишен риск от заболеваемост. Някои от тях са:

• Атопия - повишена чувствителност на имунната система спрямо различни дразнители. Израз на атопия са състояния като астма, атопичен дерматит, алергичен ринит.
• Зъбна инфекция
• Състояния, свързани с имунен дефицит (СПИН)
• ГЕР (гастроезофагеален рефлукс)
• Кистична фиброза на панкреаса (муковисцидоза)
• Хронично излагане на замърсители като цигарен дим, химични вещества и др.

Причини

Етиологията на хроничен синузит обикновено е многофакторна. Взаимодействието между отделните системи на човешкото тяло, локални инфекциозни агенти и фактори на околната среда допринасят за възпалението на околоносните кухини. Под системни фактори, които се свързват с хроничен синузит се посочват генетични заболявания като киселинен рефлукс (ГЕР), муковисцидоза и др. Причинителите на хроничното възпаление на синусите могат да се класифицират по следния начин.

Неинфекциозни причини

• Анатомични аномалии и вариации в структурата на носната кухина и околоносните кухини
• Наличие на чуждо тяло или неоплазма в носната кухина
• Замърсители на околната среда
• Тютюнопушене
• Алергия

Инфекциозни причини

Бактерии

Сред най-честите бактериални причинители на синузит, доказани чрез микробиологично изследване са:

• Staphylococcus aureus
• Pseudomonas aeruginosa
• Streptococcus pneumoniae

Вируси

• Риновируси
• Коронавируси
• Грипни вируси
• Парагрипни вируси

Гъбички

Следните микотични видове са доказани в проби, получени чрез ендоскопия или пункция на синусите при пациенти с хроничен синузит:

• Аспергилус
• Кандида
• Криптококус

Анатомия

Познаването на анатомичното устройство на параназалните синуси е от съществено значение за разбирането на патофизиологията и лечението на хроничния синузит. Самите околоносни кухини са четири двойки:

• максиларни
• фронтални
• етмоидални
• сфеноидални

Околоносните кухини се разделят на предни и задни, като основно се различават по разположението на техните устия. Самите кухини са постлани с ресничест епител, който служи за очистване и секреция. Синусовите кухини не са вродени, а се появяват в различен етап от развитието на човека, като до 9-годишна възраст се развиват напълно при повечето индивиди.

Патофизиология

Една от основните причини за хроничното възпаление на околоносните кухини е стазата на секрети в самите синуси, която при много от случаите се предизвиква от механична обструкция на устията им. Анатомичните вариации в структурата, честите алергични прояви, водят до оток на носната лигавица. Самата стаза в секретите създава среда, благоприятстваща растежа на различни инфекциозни патогени. В много медицински литературни източници острият синузит се приема като ранен стадий на хроничния, като обикновено не трае повече от 10 дни. В повече от 90% от случаите се причинява от вирусни агенти и в 99% от случаите се наблюдава пълно оздравяване при пациентите. Неправилно провежданото лечение, както и различните фактори на околната среда, могат да допринесат за хронифициране на възпалението. Патологичните промени, индуцирани в синусите, най-често са абсцес, емпием, инфекция или загнояване.

Симптоми

Клиничното протичане на хроничен синуит е характерно, като в известен смисъл се различава от остра синусова инфекция. С важно клинично значение за правилното поставяне на диагнозата е продължителността на симптоматиката. При персистиране на симптомите за повече от 12 седмици, се говори за хроничен синузит. Въпреки това, много често при някои пациенти се наблюдават чести, остри, персистиращи инфекции, които също могат да говорят за хронифициране на състоянието. Сред най-честите симптоми при хроничен синузит са:

• Чувство за тежест в лицева област
• Умора
• Главоболие
• Запушен нос
• Ринорея (изтичане на секрети от носа)
• Лек оток около очите
• Отпадналост

Важно е да се спомене, че треската не е характерна за хроничен синузит, а един от основните симптоми при остра инфекция. Тежестта на симптомите могат да варират при различните пациенти, като при някои от тях могат сериозно да нарушат качеството им на живот. Препоръчва се консултация с лекар при:

• Синузит, продължаващ повече от 12 дни
• Липса на подобрение на състоянието след лечение
• Чести рецифидивиращи инфекции на синусите, които трудно се повлияват от лечение

Диагноза

За поставяне на диагнозата хроничен синуит обикновено се следват следните диагностични стъпки. На първо място от значение е подробната анамнеза за отминали заболявания, получени травми на носа и лицето, които могат да обяснят наличната симптоматика. След добре снети анамнеза и статус се преминава към използването на някои изследвания, които са с цел потвърждаване на диагнозата.

Назална ендоскопия

Назалната ендоскопия представлява минимално инвазивно изследване, което с помощта на гъвкава оптична тръба със светлинен източник и камера, подробно могат да бъдат изследвани носната кухина и синусите. При хроничен синузит често се наблюдават анатомични структурни вариации, както и обструкция на синусовите отвърстия.

Рентгеново изследване

Рентгеновото изследване е метод на избор при хроничен синузит, тъй като изследването е с голяма информативна стойност. При него ясно могат да се визуализират костните промени на синусите и носната преграда, които могат да причинят обструкция.

Компютърна томография

При синузит с продължителност повече от 12 седмици се препоръчва назначаването на КТ на глава. При него могат да се различат остър от хроничен синуит, тъй като при хроничната инфекция секретите в синусовите кухини са по-вискозни и плътни.

Микробиологично изследване

С помощта на памучен тампон се взима материал от носен и гърлен секрет, който се посява в специфични хранителни среди, създадени за бактериален растеж. В рамките на няколко дни след посяване на хранителните среди се отчита дали се касае за конкретен бактериален причинител на инфекцията.

Алергологични проби

При персистиращ синузит за период по-дълъг от 12 седмици е препоръчително назначаването на кожна или кръвна алергологична проба, която има за цел да докаже реакция на свръхчувствителност към специфични алергени.

Диференциална диагноза

В диференциалната диагноза на хроничен синуит са включени множество други заболявания с различна генеза, които могат да имат много сходно протичане. Някои сред тях са:

• Алергичен ринит
• Вазомоторен ринит
• Гастро-езофагеален рефлукс (ГЕР)
• Остър синуит
• Доброкачествени и злокачествени тумори на носната кухина

Лечение

Лечението на хроничен синуит включва различни мероприятия, които имат за цел облекчение на хроничното възпаление на синусовите кухини. Според съвременните методи за лечение на заболяването, след поставяне на диагнозата се следват следните стъпки.

Медикаментозно лечение

Сред най-често употребяваните лекарствени средства при синузит са:

• Назални кортикостероиди
• Назални деконгестанти - тяхната употреба не трябва да бъде повече от 2 седмици поради привикване на носната лигавица към действието им. По-дългата им употреба може единствено да влоши състоянието на пациента.
• Физиологични разтвори - основно се употребяват с цел промивка на носната кухина и по-добрият дренаж.
• Назални кортикостероиди
• Перорални кортикостероиди - използват се при по-тежко протичащите хронични синузити, водещи до обструкция на дихателните пътища. Въпреки това, не се употребяват често поради множеството нежелани лекарствени реакции.
• Антибиотици - обикновено не са метод на избор при заболяването. Индикация за започването на антибиотично лечение при хроничен синуит е изолирането на бактериален причинител при микробиологичното изследване. Последващата антибиограма е от особено значение за изследване на чувствителността на бактериите към различни антибиотични групи. По този се улеснява изборът на правилен антибиотик, който има за цел да ликвидира бактериалните агенти.

Хирургично лечение

Към хирургично лечение на хроничен синузит се пристъпва единствено при невъзможност или липса на ефект след проведено медикаментозно лечение. То има за цел да възстанови нормалната анатомична структура на околоносните кухини, ако има някаква патологична промяна. Съвременен метод на избор е ендоскопската хирургия на синусите.

Усложнения

Настъпили усложнения на хроничен синуит се срещат изключително рядко, но могат сериозно да увредят състоянието на пациента. Сред най-честите усложнения на заболяването са:

• Очна инфекция - поради близкото разположение на синусите с очните кухини, хроничната инфекция може да бъде причина за намалено зрение.
• Ушна инфекция - ако за заболяването са отговорни инфекциозни агенти, те могат да се разпространят към средното ухо и да причинят остър отит.
• Вторични бактериални инфекции

Превенция

За предотвратяване на хронифициране на инфекциите, обхващащи околоносните кухини, се препоръчват следните превантивни мерки:

• Избягване на заразно болни
• Провеждане на адекватно лечение при остър синуит
• Избягване на цигарен дим и замърсен въздух
• Използване на овлажнител за въздух

Изображения: freepik.com