Хроничен фронтален синуит МКБ J32.1

Синусите представляват кухини, разположени в областта на лицето, които са изпълнени с въздух. Четирите двойки синуси имат няколко основни функции, сред които са пречистване на вдишвания въздух, производство на мукус и др. Възпалението на някои от околоносните кухини в повечето случаи може да доведе до повишена секреция на мукус, както и обструкция на нейното оттичане. Задръжката на секрети води до клиничната изява на съответното заболяване.

Възпаление, обхващащо фронталните синуси, което е с продължителност по-голяма от 3 месеца, се нарича хроничен фронтален синуит. Заболяването обикновено е с мултифакторна етиология, в основата, на която стоят сложните анатомични връзки между синусите и носната кухина. Фронтален синузит обикновено е резултат от обструкция на дренажния път на самия синус, а не вътрешен синусов проблем.

Правилното диагностициране на заболяването се основава на различни образни и ендоскопски методи. Именно те помагат за правилното разграничаване между остър и хроничен възпалителен процес на околоносните кухини.

Честота

Фронтален синуит БДУ е сред най-често срещаните хронични състояния в световен мащаб. Според проведени епидемиологични проучвания засяга между 10 и 30% от хората всяка година в САЩ и Европа. Жените са по-често засегнати от мъжете. Конкретното засягане на фронталните синуси е второ по честота, след хроничен максиларен синуит. Въпреки това, в повечето страни точното разпространение на състоянието не може да бъде определено поради домашното лечение на доста пациенти, което е лично техен избор.

Причини

Както вече споменахме, хроничен фронтален синуит, е заболяване с мултифакторна етиология. Именно в различните причинители е основната разлика между остър и хроничен синузит. При остра синусова инфекция, в повече от 90% от случаите се касае за вирусен причинител. Докато при хроничното възпаление, по-чести са бактериалните агенти сред инфекциозните причинители на заболяването. Въпреки това, при хроничен синузит инфекциозните агенти са на заден план пред някои от вредните въздействия на различни фактори на околната среда. Сред най-честите причини за фронтален синузит са:

• Вируси - в медицинската практика е изключително рядко срещан хроничен синузит, причинен единствено от вирусни агенти. Въпреки това, в повечето от случаите, при остра инфекция се наблюдават вирусни причинители. Сред тях най-често са риновируси, грипни, парагрипни и др.
• Бактерии - за бактериалните инфекции е характерна по-дългата продължителност на симптомите. Много често бактериалните инфекции са вследствие на предхождаща вирусна. Именно тогава, локалният имунитет е снижен и синусите са по-уязвими към инфекции.
• Гъбички - микотичните инфекции на горните дихателни пътища се срещат рядко, като в повечето случаи се касае за наличието на вродено или придобито имунодефицитно състояние.
• Алергии - излагането на различни алергени от заобикалящата среда може да доведе до локално възпаление на носната кухина и нейните структури, както и до натрупването на секрети и слуз. Местният оток води до обструкция на синусовите отвърстия.
• Девиация на носната преграда - промените в анатомичната структура на носната кухина при повечето пациенти води до хронично възпаление на околоносните кухини. Най-честата причина за девиация на носната преграда е директна механична травма. Освен това, се наблюдава и като вроден дефект при някои новородени.
• Носни полипи - представляват доброкачествено разрастване на носната лигавица, която хипертрофира в резултат най-често на различни остри и хронични възпалителни процеси. В зависимост от своята големина, в различна степен могат да предизвикват синусова обструкция. При някои пациенти дори се наблюдава и обструкция на респираторния тракт, което изисква незабавно оперативно премахване на носните полипи поради затруднено дишане.

Анатомия

Челният синус (sinus frontalis) се намира в челната кост (os frontalis) и е различно развита у отделните индивиди. Двете челни пазухи са разделени една от друга чрез преграда (septum sinuum frontalium), която почти никога не е разположена срединно и често комуникират помежду си. Синусите показват голяма индивидуална вариабилност по отношение форма, големина и граници. Обемът на синуса е 4-7 см3. Възможно е наличието на повече от два синуса, като всеки има отделен дренажен канал в носна кухина.

Патогенеза

При хроничен фронтален синуит съществена роля играят нарушения в оттичането на секретите и на аерирането. По-нататъшни отключващи и поддържащи заболяването фактори са риноалергични състояния и хиперреактивни ринити, които водят до дегенеративно преустройство на респираторния епител с отпадане на цилиарната функция и застой на секрет. Това предразполага появата на рецидивиращи възпалителни тласъци.

Симптоми

Клиничното протичане и симптомите на хроничен фронтален синуит са характерни и обикновено се различават лесно от останалите видове синузити. При острата инфекция най-важно е разграничаването между вирусна и бактериална инфекция. Докато при хроничен синузит многофакторната етиология на заболяването до голяма степен влияе върху неговото протичане.

Сред най-честите симптоми на хроничен синузит са:

• Главоболие
• Чувство на тежест над очите (проекционните места на фронталните синуси)
• Умора
• Ринорея (изтичане на секрети от носа)
• Отслабено обоняние
• Запушен нос

Диагноза

Обикновено диагностицирането на хроничен синузит не представлява трудност за лекарите, но в повечето случаи се налага консултация с УНГ-специалист, когато се касае за възпаление с продължителност повече от 3 месеца. Подробната анамнеза за тежест и продължителност на симптомите е от особено значение за диагнозата. Освен това, анамнестичните данни за травми на носа са водещи при съмнение за хроничен синузит. За потвърждение на диагнозата най-често се използват някои от следните методи:

• Рентгенография или КТ (компютърна томография) - различните образни изследвания могат да покажат степента на синузит, както и в повечето случаи основната причина за него. При КТ особено може да се визуализират както носните полипи, така и нарушения в нормалната анатомична структура на носната кухина и синусите.
• Назална ендоскопия - назалната ендоскопия е полезен метод за диагностициране на фронтален синузит. Процедурата се извършва с помощта на тънка тръба със светлинен източник и камера, с която може да се огледа за патологични и възпалителни изменения в носната лигавица.
• Микробиологично изследване - при пациенти с хроничен синузит задължително се взима материал от носен секрет за микробиологично изследване. Чрез него могат да бъдат доказани различни бактериални агенти като потенциални причинители на заболяването.

Лечение

Основната цел при лечението на хроничен синузит е да се подобри оттичане на секрети от околоносните кухини. Възможностите за лечение варират в зависимост от първоначалната причина за заболяването.

При по-леко протичащо заболяване планът за лечение обикновено включва почивка, пиене на много течност и използване на назални спрейове и деконгестанти без рецепта. Въпреки това, употребата на деконгестанти не трябва да продължава повече от 2 седмици поради привикване на носната лигавица към тяхното действие.

При по-тежко протичащ синузит е препоръчителна консултацията с УНГ-специалист или друг лекар, който да уточни причината за заболяването. Това е от голямо значение за правилното провеждане на лечението. Препоръчвани за употреба при хроничен синузит са най-често някои от следните лекарствени средства:

• Спрейове за нос
• Назални деконгестанти
• Антибиотици
• Противовъзпалителни средства

При липса на резултат от проведеното лечение с различни медикаменти, както и при влошаване качеството на живот на пациентите с хроничен синузит, се пристъпва към хирургично лечение. То е минимално инвазивно, като при него се наблюдават много добри резултати и повлияване. Най-честите състояния, при които е нужна хирургична интервенция са носни полипи и девиация на носната преграда.

Усложнения

Усложненията при хроничен фронтален синуит са изключително редки и се проявяват обикновено при неправилно проведено лечение. Много често задръжката на секрети в носната кухина и синусите води до вторични бактериални инфекции, които представляват най-честото усложнение при хроничен синузит. Освен това при някои пациенти може да се наблюдава разпространение на инфекцията към средното ухо.

Прогноза

Прогнозата на хроничен синузит при повечето пациенти е добра, като той не се счита за животозастрашаващо състояние. От голямо значение за добрата прогноза на заболяването е правилното провеждане на лечение според указанията на лекаря. Курсът на лечение не трябва да се прекратява при видимо подобряване на общото състояние на пациентите.

Изображения: freepik.com