Хроничен максиларен синуит МКБ J32.0

Синузит се дефинира като възпалително заболяване, засягащо околоносните кухини. Самите синуси представляват кухини, изпълнени с въздух, чиято основно роля е в намаляването на теглото на черепа. Освен това, имат и множество други функции, свързани с пречистването на вдишвания въздух и секрецията на мукус.

Когато възпалителен процес, засягащ някои от синусите, е с продължителност повече от 12 седмици, се говори за хроничен синузит. В тази статия ще разгледаме хроничен максиларен синуит, още известен като антрит (хроничен).

Много често хроничното възпаление на максиларните синуси се свързва с дентални проблеми поради близкото им разположение. Именно стоматологична причина е открита в около 40% от случаите на максиларен синузит. Зъбната причина може да бъде намерена чрез рутинен стоматологичен преглед в някои от случаите, но при други са нужни различни методи на изследване. Острата инфекция може да има много сходно протичане, но има някои основни разлики в симптомите при хроничното възпаление.

Честота

Хроничен синузит е сред често срещаните хронични инфекции в повечето страни, особено в такива с високи нива на атмосферно замърсяване. В Северното полукълбо влажният умерен климат, заедно с по-високите концентрации на полени са свързани с по-голямото разпространение на хроничен синуит.

Сред синузитите, максиларният е най-често срещаният тип. Заболяването може да засегне лица от всички възрастови групи. Въпреки това, хроничен максиларен синуит се среща изключително рядко при лица под 30-годишна възраст.
Общото разпространение на хроничен синузит в САЩ се оценя на 146 от 1000 души население. Именно синузит е петото най-често срещано заболяване, лекувано с антибиотици.

Важно за разпространението на заболяването са някои състояния, при които често се наблюдава придружаващ синузит. Сред някои от тях са:

• ГЕР (гастроезофагеален рефлукс)
• СПИН
• Муковисцидоза
• Астма

Причини

Етиологията на хроничен максиларен синуит е комплексна. Основно причинителите могат да бъдат разделени на инфекциозни и неинфекциозни. Сложната етиология на хроничното възпаление на синусите стои в основата на комплексното лечение, което се прилага при това състояние. Сред основните причини за максиларен синуит са:

• Зъбни проблеми - според проведени проучвания, повече от 40% от пациентите са с предхождаща зъбна инфекция, която води до възпаление на максиларните синуси.
• Алергии - сред най-честите алергични състояния, които се свързват с хроничен синузит са сенна хрема и бронхиална астма. Хроничното възпаление на респираторния тракт и в частност носната кухина, води до засягането на синусите.
• Носни полипи - представляват доброкачествени новообразувания, произлизащи от носната лигавица. Техните размери могат да варират, но в повечето случаи дори и с минимална големина, могат да доведат до обструкция на отвърстията на максиларните синуси.
• Девиация на носната преграда - вариациите в анатомичната структура на носната преграда, могат да доведат до ограничаване на въздушния поток в едната или двете ноздри. Най-честата причина за това е механична травма в лицевата област.
• Инфекциозни агенти - освен остър синузит, инфекциозните агенти могат да доведат и до хроничното протичане на заболяването. Инфекциозни причинители могат да бъдат различни видове вируси, гъбички и бактерии. При острите инфекции, вероятно в повече от 90% от случаите се касае за вирусни агенти, докато при хроничен синузит най-вероятните причинители са бактерии или гъбички. Сред най-често срещаните бактериалните и микотични агенти, причинители на максиларен синузит са стрептококи, стафилококи, псевдомонади, аспергилус, кандида и др.

Анатомия

Горночелюстният синус е най-голямата околоносна пазуха, която се намира в тялото на горната челюст (maxilla). Има форма на тристенна пирамида с основа, обърната към носната кухина и обемът му е около 20 см3 при възрастни. Максиларният синус се свързва с носната кухина посредством отвор, наречен полулунно отвърстие (hiatus semilunaris).

Синусите обикновено са стерилни при физиологични условия. Но при настъпване на патологични промени те могат да бъдат инвазирани от по-горе споменатите причинители на инфекция.

Патофизиология

В основата на патофизиологията на заболяването е застоят на секрети в синусите. Основната причина за това е механичната обструкция на синусовите отвърстия, които комуникират с носната кухина. Отокът на лигавицата, причинен от различни етиологични причини, както и задръжката на течности, образува богата среда за растеж на различни патогени. В ранния стадий на синузит често е вирусна инфекция, която обикновено трае до 10 дни и в 99% от случаите се наблюдава пълно оздравяване. Въпреки това, малък брой пациенти могат да развият вторична бактериална инфекция, която обикновено се причинява от аеробни бактерии.

Самото хронично възпаление на носната и синусовата лигавица може да доведе до хипертрофични или атрофични локални промени, увреждащи функциите и.

Симптоми

Хроничен максиларен синуит има характерно протичане, което до известна степен го отличава от остро възпаление на синусите. Продължителността на заболяването обикновено е повече от 12 седмици, като през този период могат да се появят различни симптоми от страна на респираторния тракт, и в частност горни дихателни пътища. Сред най-честите симптоми на хроничен синузит са:

• Липса на обоняние
• Ринорея (секреция от носа)
• Запушен нос
• Чувство на тежест в лицевата област, основно локализирана под очите

По-горе изброените симптоми са най-характерните за това заболяване, и за да се постави диагнозата хроничен максиларен синуит, е нужно наличието на поне два от тези симптома. Въпреки това, други придружаващи симптоми на състоянието са:

• Главоболие
• Болезненост в гърлото
• Непродуктивна кашлица
• Лош дъх (халитоза)
• Умора

Диагноза

Диагностицирането на хроничен максиларен синуит се основава на типичните за състоянието симптоми, както и няколко видове изследвания, доказващи наличието на хроничен възпалителен процес в синусовите кухини. За диагнозата от голямо значение е подробната анамнеза, включваща изразени симптоми, тяхната поява, тежест и продължителност. Сред изследванията, които се използват при максиларен синуит, са:

• Образни изследвания - рентгенография или КТ (компютърна томография) на череп са най-често използваните образни изследвания. Те са с висока информативна стойност, особено КТ.
• Назална ендоскопия - използва се за подробно изследване на възпалителните промени в синусите и носната кухина. Самият оглед става с помощта на тънка, гъвкава тръба оптична светлина, която се поставя в носа.
• Тест за алергия - ако лекарят има съмнение за алергичен ринит, се използват кожни и кръвни алергологични проби.
• Микробиологично изследване - взима се проба от гърлен и носен секрет, в който могат да бъдат доказани различни бактериални причинители чрез микробиологичното изследване.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на максиларен синузит основно се прави с останалите видове синузити. Понякога лекарите могат да изпитват трудност при различаване на остро от хронично възпаление, но това се случва изключително рядко с помощта на различни диагностични методи.

Лечение

Предлагат се много лечебни методи при хроничен синуит. Някои от тях могат да бъдат направени у дома за краткосрочно облекчение. Други ще помогнат за лечението на основната причина, довела до хроничен синуит.

Лекарствени средства

Основно се прилагат лекарствени препарати, които имат аналгетично и противовъзпалително действие. Сред тях са:

• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства)
• Назални деконгестанти - тяхното приложение не трябва да продължава повече от 10 дни поради привикване на носната лигавица към тяхното действие. А именно ефектът от приложението на капки за нос е вазоконстрикция на съдовете, кръвоснабдяващи носната лигавица, водещо до намаляване на отока.
• Кортикостероиди (интраназално или в редки случаи перорално)
• Антибиотици - ако, при микробиологично изследване на гърлен секрет бъде изолиран бактериален причинител на заболяването, се започва антибиотичен курс на лечение.

Домашни средства

Физиологичен разтвор за носна промивка - подпомага за по-лесното втечняване на носните секрети.
Вдишване на пара от гореща вода или овлажнител за въздух - ефикасен метод за намаляване на възпалението.

Хирургия

В редки случаи, когато се касае за нарушение в нормалната анатомия на синусите и носната кухина, се предприема хирургично лечение на хроничен синузит. Съвременните оперативни методи са:

• Ендоскопска хирургия на синусите
• Септопластика и ринопластика

Усложнения

Ако не се предприемат лечебни мерки за хроничен синузит, той може да затрудни дишането, да попречи в извършването на нормалните ежедневни дейности или обструкция на дихателните пътища от респираторния тракт. Дългосрочният хроничен синузит най-често води до усложнения като:

• Трайна загуба на обоняние
• Ушна инфекция
• Очна инфекция

Прогноза

Въз основа на етиологичната причина за хроничен синузит, в някои случаи симптомите могат никога да не бъдат излекувани напълно. Често се налага дългосрочно лечение, което да помогне на симптомите ви да не нарушават нормалните ежедневни дейности. Въпреки това, комбинираното лечение при хроничен синузит, съставено от домашни средства, лекарствени препарати и хирургично лечение, в голям брой от пациентите води до благоприятна прогноза.

Изображения: freepik.com