Хроничен сфеноидален синуит МКБ J32.3

Синусите представляват четири чифтни кухини, разположени в лицевата област. Те са изпълнени с въздух и тяхната основна функция е образуването на мукус и олекотяване на самия череп. Четирите двойки се образуват по различно време в своето развитие, като при раждането повечето от тях все още на са се образували.

Синусите комуникират с носната кухина чрез отвърстия, което обуславя честото им засягане от възпалителни процеси. Острите синузити са сред най-разпространените инфекциозни заболявания в световен мащаб. За хроничен синузит се говори, когато възпалението продължи повече от 12 седмици.

В тази статия ще разгледаме хроничен сфеноидален синуит, който се различава съществено от останалите видове синузити по своето протичане със сериозна симптоматика. Освен това, поради близкото разположение на сфеноидалните синуси до мозъка, могат да настъпят разнообразни усложнения от страна на централна нервна система. Самото заболяване изисква задълбочени познания и подходяща образна техника за диагностика. В повечето случаи при лечение на сфеноидален синуит се налага оперативна намеса.

Честота

Хроничното възпаление на сфеноидалните синуси е сред рядко срещаните заболявания. Изолираният сфеноидален синузит е на последно място по честота сред различните видове синузити. Ниската честота на заболяването евентуално е свързана с неспецифичното протичане, както и трудното му диагностициране в повечето от случаите. При повечето от пациентите дори липсват симптоми от страна на носната кухина. Благодарение единствено на образните методи за изследване възпалителните промени, засягащи синусите могат да бъдат диагностицирани. Ранната диагностика на заболяването и навременното лечение са важни фактори за намаляване вероятността от трайни невро-офталмологични усложнения.

Заболяването засяга основно възрастни пациенти. Изключително рядко се среща в медицинската практика дете да бъде диагностицирано със сфеноидален синузит.

Причини

Хроничното възпаление на околоносните кухини обикновено е с продължителност повече от 12 седмици и може да бъде причинено от различни състояния. В повечето случаи на синузит етиологията е комплексна с участието на няколко вредни фактора едновременно. Изясняването на основните причини за заболяването стои в основата на контролирането на възпалението, намаляване на обструкцията, както и намаляване на честотата на инфекциите. Сред най-честите причини за сфеноидит са:

• Носни полипи - представляват доброкачествени разраствания на лигавичния слой на носната кухина. Размерите им варират в широки граници като в зависимост от локализацията могат да причинят обструкция на някои от отвърстията на синусите. Носните полипи са сред най-честите причини за хроничен сфеноидит при хора.
• Алергия - една от причините за хроничен синузит може да бъде алергичният ринит, особено когато заболяването не се повлиява от приложено лечение или такова не е било прилагано като цяло.
• Фактори на околната среда - замърсеният въздух, различни химични вещества и други могат да бъдат в основни рискови фактори за развитието на хроничен синузит.
• Бактериални или гъбични инфекции - като бактериални и вирусни причинители най-често се срещат стафилококи, стрептококи, аспергилус, кандида и много други. Когато има съмнение за микотична инфекция, винаги трябва да се мисли за имунодефицитно състояние.
• Заболявания, при които хроничен синузит може да бъде придружаващо състояние - бронхиална астма, атопичен дерматит, муковисцидоза.

Анатомия

Сфеноидалните синуси започват своето развитие веднага след раждането. Пневматизацията на самите кухини прогресира от 6 до 12-годишна възраст. Най-младият известен пациент, диагностициран със сфеноидит, е на 10 години. В голяма близост до разположението на сфеноидалните синуси са оптичния канал, хипофизата, кавернозен синус, черепно-мозъчни нерви, твърда мозъчна обвивка и други. Именно затова, инфекции на сфеноидалните синуси могат лесно да се разпространят към мозъчните структури. Важно от клинична гледна точка е отново близостта на самите кухини до мозъчните структури, особено хипофизната жлеза. При различни пространство заемащи процеси, произлизащи от самата жлеза, основният оперативен достъп се осигурява през сфеноидалните синуси (транссфеноидален достъп).

Симптоми

Симптомите и клиничното протичане на хроничен сфеноидален синуит са неспецифични в повечето случаи. Много от оплакванията на пациентите рядко се свързват със синузит, което затруднява диагностицирането на заболяването. Сред най-характерните симптоми при сфеноидит са:

• Главоболие - това е най-характерният симптом за заболяването, като се среща в повече от 80% от пациентите със сфеноидит. Болката обикновено се описва като тъпа или остра, като при повечето пациенти пречи на съня и не се повлиява от аналгетици. Типичното място на главоболието е ретроорбитално (зад очите). Главоболието може да бъде периодично в продължение на няколко години.
• Чувство на тежест в лицева област
• Отпадналост
• Умора
• Диплопия (двойно виждане) - този симптом е резултат от парализа на трети, четвърти или шести черепно-мозъчен нерв. Именно те са очедвигателните нерви и тяхното поразяване от възпалителния процес води до двойно виждане.
• Загуба на зрение - при засягането на зрителния нерв, който е разположен в близост до сфеноидалния синус, може да има временна загуба на зрение. В повечето случаи тя е напълно обратима след овладяване на възпалението.

Най-отличаващ белег в клиничното протичане на сфеноидит, в сравнение с останалите видове синузит, е липсата на симптоми от страна на носната кухина. Именно липсата на хрема, ринорея, конгестия води до затруднение в диагностицирането.

Диагноза

Диагностичният подход при хроничен сфеноидален синуит се различава значително от останалите изолирани видове синузити. Тъй като, протичането на заболяването е много неспецифично, трябва да се използват различни образни методи, чрез които да се постави диагнозата. Сред най-често използваните методи за диагностициране са:

• Назална ендоскопия - миниинвазивно изследване, с което се получава добро визуализиране на носната кухина, нейните структури и отвърстията на околоносните кухини. Чрез назалната ендоскопия лесно могат да с диагностицират промени в нормалната анатомия на носната кухина и синусите, както и носни полипи.
• КТ на глава (компютърна томография) - компютърната томография е сред предпочитаните методи за образно изследване на сфеноидалните синуси. При давност на възпалителния процес повече от 12 седмици, препоръчително е назначаването на КТ на глава. Изследването е с висока диагностична стойност и чрез него могат да се визуализират и настъпили неврологични промени. Компютърната томография на сфеноидалните синуси е в състояние да различи възпалително заболяване от неоплазма, както и бактериална от микотична инфекция.
• Микробиологично изследване - микробиологичното изследване се прави с цел доказване на евентуален бактериален причинител на заболяването. Взимат се носен секрет с помощта на памучен тампон.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на хроничен сфеноидит обхваща множество състояния поради неспецифичното протичане на заболяването. Сред тях са различни инфекциозни заболявания на носната кухина, както и неврологични състояния.

• Инфекции на централна нервна система (енцефалит, менингит)
• Остър и хроничен етмоидален синуит
• Остър и хроничен фронтален синуит

Лечение

Лечението на хроничен сфеноидален синуит се различава от останалите видове синузити поради трудното му повлияване от приложено медикаментозно лечение. Най-честите прилагани лекарствени средства са:

• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства)
• Аналгетици - приложението им при сфеноидит е без успех в повечето случаи на хронично главоболие.
• Назални деконгестанти
• Антибиотици

Докладваните случаи на хроничен сфеноидит в медицинската литература като реагиращи на приложеното медикаментозно лечение са изключително малко. При останалите пациенти се прилага хирургическа интервенция. Една от индикациите за оперативно лечение на сфеноидит е доказан бактериален причинител чрез микробиологично изследване, който не се повлиява от приложено антибиотично лечение в период от 6-8 седмици. Същото се отнася, когато е диагностициран и микотичен причинител на възпалението.

Една от индикациите за спешна оперативна интервенция е засягането на черепно-мозъчните нерви. Според различни медицински източници колкото по-рано започне лечението при засягане на ЦНС, толкова по-добри са крайните резултати.

Усложнения

Усложненията на хроничен сфеноидит са сериозни и някои от тях могат да увредят общото състояние на пациентите. Сред тях най-сериозните са усложненията от страна на засягане на структурите на централната нервна система.

Прогноза

Правилният лечебен подход при сфеноидит, понякога налагащ оперативно лечение, стои в основата на добрата прогноза на заболяването.

Изображения: freepik.com