Хроничен синуит, неуточнен МКБ J32.9

Хроничен синузит се дефинира като дълготрайно възпаление на околоносните кухини, което при някои от пациентите води до вторична инфекция. Една от най-честите причини за хронифициране на процеса е предхождаща остра инфекция на синусите, която не е била третирана правилно. Хроничен синуит, неуточнен е с продължителност по-дълга от 12 седмици.

Синусите представляват четири чифтни двойки кухини, разположени в лицевата област. Наименованията на кухините произлизат от едноименните кости, до които са разположени - етмоидални, сфеноидални, фронтални и максиларни. Самите синуси са постлани с жлезист епител, който секретира слуз. Тази слуз физиологично се дренира чрез отвърстията на синусовите кухини. При хронично възпаление на синусите, много често локално са засегнати самите отвърстия.

В зависимост от продължителността на самото заболяване, се различават няколко вида синузит: остър, подостър, хроничен и рецидивиращ. За разлика от хроничния синузит, острият обикновено трае само няколко дни до седмици, преди да изчезне с минимално или никакво лечение. За разлика от него, при хроничния синуит в някои от случаите се налага хирургично лечение, свързано с дрениране на околоносните кухини.

Честота

Според приетите наименования и класификации на различните състояния в медицината, още от името на самото заболяване може да се разбере за неговата генеза. Заболявания, завършващи с наставка "ит" говорят за възпалителен процес, който е основната причина за локалните патологични промени. Именно синузит представлява възпалителен процес, обхващащ околоносните кухини, изразяващ се в локално зачервяване, оток и хиперемия на синусовата лигавица. Много често при деца се наблюдава едновременното засягане на някои от синусите и носната кухина, състояние известно като риносинуит.

Хроничният синузит е едно от най-често срещаните хронични заболявания в световен мащаб. Обхващането на различните двойки кухини от възпалението е с различна честота, а пансинуит се наблюдава рядко. При възрастни възпалението на максиларните синуси се среща най-често, след това на фронталните синуси и най-рядко е изолираното засягане на сфеноидалните синуси, като при тях рискът от усложнения на мозъка е много голям. Затова навременната диагностика и лечение са от изключителна значимост за благоприятен изход от заболяването без усложнения.

Причини

Етиологията на хроничен синуит, неуточнен е многофакторна, като в повечето случаи се включват едновременно инфекциозни, възпалителни и структурни фактори. За острия синузит най-характерни са вирусните причинители, докато при хроничното възпаление, по-честите причинители са различни бактерии и гъбички. Сред тях са:

• стрептококи
• стафилококи
• хемофилни бактерии
• аспергилус
• кандида

Сред най-честите причини, които водят до хроничен синузит са:

• Алергия към различни вещества в храните, домашният прах, козина на различни животни и др. При наличието на алергия при срещата на макроорганизма със самия алерген се активира имунна реакция, която причинява отток на лигавицата на респираторния тракт, което нарушава въздушната струя. По този начин се създават условия за развитието на инфекции.
• Анатомични вариации - при доста хора се срещат вродени малформативни промени в структурата на носната кухина, както и синусите. Тук са включени анатомични вариации в отвърстията на синусите, както и изкривяването на носната преграда от някаква травма.
• Зъбни инфекции - много често именно зъбната инфекция е отговорна за разпространението на самата инфекция към максиларните синуси. Този тип остър синузит се нарича с одонтогенен произход.
• Имунодефицитно състояние
• Назална сухота - причинена от недостатъчното отделяне на мукус.
• Интубация по време на операция или назогастрична сонда - чуждото тяло в носната кухина предразполага към инфекции.
• Носни полипи - доброкачествени разраствания на епитела на носната лигавица, които могат да бъдат с различни размери.

Сред заболяванията, които се асоциират с хроничното възпаление на околоносните кухини са:

• Муковисцидоза
• Гастроезофагеална рефлуксна болест
• СПИН
• Синдром на Картагенер (синузит,бронхиектазии, огледално разположение на вътрешните органи-situs inversus)

Патофизиология

Механизмът, по който настъпва възпаление на някои от синусите е пряко свързан с нарушение в техните функции. Някои от основните функции на синусовите кухини са:

• Овлажняване и затопляне на вдишвания въздух
• Подобряване на гласовия резонанс
• Олекотяване на черепа
• Секреция на слуз, която подпомага пречистването на въздуха от вредни частици

За разбирането на заболяването е важно познание от страна на лекаря за анатомичното разположение на отделните синуси. Подробна информация може да намерите в статията за околоносни кухини.

Самото възпаление на синусовите кухини се причинява от нарушение в нормалния транспорт на мукус от кухините, който физиологично е еднопосочен. Самата ретенция на мукус се предвещава от намаление на мукоцилиарния клиърънс, задебеление на стените синусовите кухини, предизвикано от оттока и хиперемията на лигавицата. Възпалението на синусите причинява метаплазия (промяна) на ресничестите гоблетови клетки, което нарушава самия клиърънс.

Симптоми

Симптомите на хроничен синуит, неуточнен са неспецифични и могат да бъдат придружаващи към множество други заболявания. При клиничното протичане на хроничен синузит е важна диференциалната диагноза с острото възпаление на околоносните кухини. Най-честите симптоми, с които се представя клинично синузит са:

• Чувство за натиск в лицева област
• Ринорея
• Запушен нос
• Зъбобол, болка в ушите или главоболие
• Умора
• Загуба на вкус и обоняние
• Лош дъх (халитоза)

На пръв поглед симптомите на заболяването не са толкова сериозни и притеснителни, но самият факт, че те могат да персистират месеци и дори години, води до влошаване на качеството на живот на пациентите.

Диагноза

За хроничен синузит се говори, когато симптомите персистират повече от 12 седмици. В повечето случаи лекарят използва различни методи, които могат да потвърдят или отхвърлят диагнозата хроничен синузит. Преди тяхното назначаване е важно лекарят да свали подробна анамнеза на пациента за продължителност на симптомите, да направи правилна оценка на тежестта на заболяването и да попита за придружаващи заболявания. След това се използват различните диагностични методи.

Назална ендоскопия или риноскопия

Представляват методи, чрез които може ясно да се визуализират носната кухина и синусите, и евентуалните локални патологични промени в лигавицата, характерни за синузит.

КТ на синуси

Това е предпочитаното образно изследване, което се прилага при съмнение за хроничен синузит. То е с висока диагностична стойност, като дори чрез него може да се направи диференциална диагноза между остър и хроничен синуит. Наличието на носни полипи и девиация на носната преграда могат лесно да бъдат визуализирани чрез компютърната томография.

Микробиологично изследване

Обикновено се взима носен секрет, който се посява в специални хранителни среди, благоприятстващи бактериален растеж. След приблизително 24-48 часа изследването може да докаже наличие на бактериален причинител на инфекцията.

Лечение

За правилното лечение на хроничен синуит е важно уточняването на точната етиологична причина за възпалението. Няма точно определен единен метод за лечението на хроничен синузит. Всичките лечебни мероприятия са фокусирани върху избягването на тригерите, намаляването на възпалението и премахване на инфекцията.

Медикаментозно лечение

Използват се различни групи лекарствени средства, които могат да облекчат симптомите. Сред най-честo употребяваните са:

• Назални кортикостероиди - използват се дълъг период от време, който трябва да е с продължителност най-малко от 8 до 12 седмици.
• Физиологични разтвори
• Антихистамини - използват се само при съмнение за алергична реакция, която е довела до хроничното възпаление.
• Назални деконгестанти - прекомерната им употреба
• Антибиотици

Хирургично лечение

При липса на ефект от приложеното медикаментозно лечение се препоръчва хирургично дрениране на околоносните кухини. Първи метод на избор е оперативното лечение при наличие на полип в носната кухина или девиация на носната преграда. В такива случаи се прилагат миниинвазивни оперативни методи.

Усложнения

Усложненията на хроничен синуит, неуточнен са редки и някои от тях налагат спешна медицинска помощ. Сред най-често настъпващите усложнения са:

• Орбитален целулит
• Разпространение на инфекцията към долните дихателни пътища
• Разпространение на инфекцията към главния мозък и неговите структури

Превенция

Превантивните мерки при хроничен синуит, неуточнен могат да помогнат за предотвратяване на рецидивиращо възпаление или да повлияят върху изявените симптоми на заболяването. Сред най-честите превантивни мерки при хроничен синуит са:

• Уточняване на точната етиологична причина за заболяването и избягване на евентуалните тригери на възпалението
• Избягване на известни алергени, които са причина за алергичен ринит
• Избягване на активно или пасивно тютюнопушене
• Използване на овлажнител за въздух

Изображения: freepik.com